 |
|
| АРТ |
стр.43, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
|
Песента за първата любов е вечно жива! |
|
|
| |
|
РЕТРО ФЕСТИВАЛЪТ "АЛМА-АТА1 - МОЯ ПЪРВА ЛЮБОВ"
Изминали са почти две десетилетия, откакто не съществува страната, наречена Съветски съюз. Променена е обществената формация, жизнените идеали също са претърпели големи промени, а и лозунгите са съвсем различни. И все пак прозвучи ли песента "Адресът ми не е номер и улица, адресът ми е Съветският съюз!", мнозина с носталгия си спомнят съветските времена. Да, тогава хората са живели като едно сплотено семейство и обстоятелството, че въпреки появилите се помежду им граници това чувство не е изчезнало, не е закърняло, носи огромна радост на казахстанците. Те пазят доброто от тогавашния си живот и преди всичко - своите песни, които редовно звучат от сцената на ретро фестивала "Алма-Ата - моя първа любов", изпълнявани от най-добрите казахстански артисти на различни езици. Алибек Днишев, Роза Ръмбаева, Нагима Ескалиева, ансамбълът "Дос Мукасан", Нурлан Абдулин, Дилназ Ахмадиева, Парвиз Назаров, Лаки Кесоглу и още десетки забележителни певци изпълняват любимите и незабравими песни по време на фестивала.
А през септември 2005 г. в ретро фестивала участва и вечно младата българска певица Лили Иванова, която успя да върне всички десетилетия назад във времето в буквалния смисъл на думата - все така великолепна и с непроменен от годините глас.
"Обичам вашия необикновен град, в който вече съм пяла преди години - каза Лили Иванова - и в който ми се иска да пея отново!"
Дарига Назарбаева оглавява организационния комитет на фестивала вече над 10 години и самата тя участва в него. Програмата на фестивала обикновено включва песни, написани преди 1980 г. Тъй нареченият театър на песента е различен на всеки фестивал. На първото му издание организаторите пресъздават атмосферата на 60-те години и периода на "размразяването": маршируват пионери, младежи "хипари" свирят на китари... На следващия фестивал има "Пристан за нашата младост" - на сцената е поставен огромен кораб, плаващ "между миналото и бъдещето". Следват "Неспокойни сърца", посветени на няколко юбилея едновременно: на 50-годишнината от усвояването на целината, 100-годишнината на казахстанските железопътни линии, 150-годишнината на Алма-Ата и 70-годишнината на Караганда, на дружбата между различни народи, за които Казахстан се е превърнал в единствена и истинска родина… А след това участниците в "Първа любов" осъществиха поредната си творческа идея: да припомнят класическите холивудски мюзикъли и любимите си съветски музикални филми. През 2009 г. за рождения ден на любимата Южна столица в Двореца на Републиката на 19 септември се проведе ХІ ретро фестивал "Алма-Ата - моя първа любов". На сцената в Двореца на Републиката се състоя фееричното представление "Ангел в тюбетейка и всичко, всичко, всичко!" (по мотиви от известния казахски музикален филм комедия, заснет през 1968 г. от режисьора Шакен Айманов).
Продуцентът, сценарист и музикален редактор на фестивала Татяна Лаврик споделя, че и в други градове в Казахстан има два подобни фестивала. В Караганда вече трета поредна година се провежда фестивалът "Караганда - градът на моята младост", а в Уст-Каменогорск има фестивал под наслов "Младост моя, Уст-Каменогорск".
ФЕСТИВАЛ ЗА КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА "КОНЦЕРТИ В РОДИНАТА"
Обществената фондация "Алем Арт" ежегодно организира фестивала за класическа музика "Концерти в родината". Концертите се провеждат в градовете Алматъ и Астана. Проектът има за цел да събира млади казахстански музиканти, работещи в чужбина, и да представя творчеството им на казахстанската публика.
"Концерти в родината" е изява на всички музикални жанрове на класическото изкуство.
Публиката винаги посреща възторжено концертите по време на фестивала, а критиката ги награждава с положителни отзиви.
В наши дни фестивалът за класическа музика "Концерти в родината" е сред най-значителните събития на казахстанските музикални сезони.
Обществената фондация "Алем Арт" си поставя за цел да подкрепя приемствеността между поколенията на родната изпълнителска школа, да предоставя възможност за нов прочит на световните шедьоври на класическата музика и да представя пред казахстанските зрители изпълнения на редки произведения.
Първото издание на фестивала се състои през 2005 г., но от 2007 г. той се провежда под егидата на ОФ "Алем Арт". Ръководителят на проекта Айнур Саденова променя формата на събитието, като за разлика от предходните издания кани за участие само млади изпълнители, вече спечелили си шумна слава в чужбина.
През петте издания на фестивала в Казахстан са гостували над 40 музиканти, които представят казахстанското класическо изкуство в повече от 15 държави.
През годините в концертите са участвали известни музиканти като Фуат Мансуров - главен диригент на Държавния академичен "Болшой театър"; Марат Бисенгалиев - "блестящия цигулар солист" (съгласно определението на "Ню Йорк таймс"); Алмас Серкебаев - композитор; пианиста Темиржан Ержанов и др.
АЙТЪС
В цял Казахстан ежегодно се провеждат айтъси (песенно-поетически състезания).
При казахите певецът си спечелва званието "акин" (импровизатор, съчинител на възвишена, изтънчена поезия), едва след като е участвал в няколко състезания айтъси и след като е победил някой от прочутите акини. За истински акин се смята онзи, който е победил съперниците си с мигновени и при това изкусни, находчиви, остроумни и шеговити импровизации.
Казахското устно-поетическо богатство съдържа различни разновидности на айтъса:
- Обреден "жар-жар" - това е сватбена песен, в която се редуват изпълнения на младежи и девойки. Пее се при въвеждането на младоженката в дома на младоженеца.
- Заклинанието "бадик" - при изпълнението му се редуват мъжки и женски хор, за да прогонят духа на болестта "бадик". Съществува и същинско състезание "бадик айтъс", при което юношите и девойките използват формата на заклинанията "бадик" за шеговити песенно-поетически състезания.
- "Кайъм айтъс" - състезаващите се младежи и девойки използват популярни народни стихотворни текстове, като импровизират само последните им редове.
- Айтъсът между юноши и девойки има две разновидности: "кайъм айтъс" и "айтъс". Във втория случай състезаващите се импровизират целия текст.
- Айтъс с гатанки, като импровизацията е в стихове.
- Съревнование за изпълняване на музикални пиеси - кюи (куй тартъс) или епос.
- Айтъс на оратори шешени и бии при решаване на различни спорове между родовете и племената.
- "Так, пак, тас", при който всеки участник се стреми да продължи стих, изречен от другите участници в тази поетическа игра, като се старае да намери сполучлива рима и да довърши стиха.
- Айтъсът на акините изисква изключително майсторство в поетическата импровизация и много високо равнище на развитие на поетическата традиция.
Жанрът айтъс продължава да съществува в казахския бит до наши дни. Във всички времена казахските традиции на устните състезания са отразявали образно действителността, художествено са възпроизвеждали конкретната историческа същност, характерна за дадена социокултурна ситуация. В наши дни традициите на айтъса представляват актуализиране на културата на миналото, защото в него е "мобилизиран" опитът на миналото в интерес на настоящето.
Състезанията на акините импровизатори са характерни не само със своя широк гласов (певчески) диапазон, но и с богат речеви (езиков) диапазон. Народът удостоявал най-прочутите си акини със званията "сал" (певци) или "сере" (усвоили традицията на писмената поезия). Те били изпълнители и носители на устното народно творчество на номадската цивилизация и се радвали на висок социален статус в традиционното казахско общество. Различавали се от останалите хора не само по одеянията си, но и със своята куртоазност, със своеобразното си поведение в обществото. Неизменно били обкръжени от импровизатори - поети, разказвачи, борци и музиканти. Най-знаменитите от тях заедно със свитата си цял живот пътешествали из степта и участвали в народните тържества. По такъв начин те сякаш обновявали света в аулите, в които пристигали.
Като се имат предвид всички изложени характерни особености на айтъса, които са показателни за неговата самобитност, можем да го причислим към древните, уникални, автентични и едновременно с това - към най-динамичните видове казахско народно творчество. По принцип в никоя друга култура не се среща аналог на айтъса, което е показателно за неговата уникалност като културен феномен и потвърждава приноса на казахската традиция в съкровищницата на световната цивилизация.
1 Алма-Ата е преименуван на Алматъ през 1993 г. (бел. на редактора)
|
|
| Посолство на Република Казахстан в София |
|
| горе |
|
|
|
|
