 |
|
| АРТ |
стр.40, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
|
Истински детски празник |
|
|
| НИКОЛАЙ ТЕКЕЛИЕВ, мениджър на БТА |
|
Като много от по-възрастните и аз съм живял в годините на социализма, когато България беше в топли взаимоотношения със Съветския съюз. Започвам с този спомен не за да предизвиквам носталгия, а за да помоля читателите да си отговорят на въпроса: "Освен за Русия и по малко за Украйна, Грузия и Армения, имат ли някакво знание за останалите републики на необятната страна? Съществуваха ли за нас страни като Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, или те просто се сливаха в понятието "Средна Азия"? И освен че са екзотични и май имаха пустини... да, и Роза Ръмбаева някъде оттам спечели "Златният Орфей".
С този въпрос преди около четири години аз за пръв път тръгнах към Алматъ (вече бившата столица на Казахстан) с очакването за среща с онази Централна Азия, която трябваше да е гореща, пустинна, с камили и с ранни плодове и зеленчуци.
При такива очаквания кацането в Алматъ предизвиква огромна изненада - красива равнина, обвита от юг и изток с прекрасни планини и снежни (през юни) върхове, широки и тесни улици, претъпкани с автомобили, познати сгради и растителност... Това беше всъщност София в центъра на Азия. Но пък сигурно хората, начинът им на живот ще носят полъха на Азия. И да, и не! Опознавайки постепенно живота около себе си, осъзнах, че съм отново в Европа. Тази огромна държава с не толкова голямо население (но с непознато за нас разнообразие от народности), навлиза в глобализирания свят, пазейки и развивайки традициите, пренесени от хилядолетия.
Това е едно обяснение за огромното внимание на държавата към израстването на младото поколение и за престижните фестивали на детското творчество. Днес деца от много страни се надяват да бъдат поканени на такива фестивали като "Бозторгай" или "Шаттък", а ежегодно стотици казахски деца завоюват най-престижни награди от конкурси по цял свят.
Разковничето е във факта, че и в Казахстан има хора, които са посветили всички свои умения и време на творческото развитие на децата, в което обаче не са сами. Не просто цялото общество ги подкрепя, но и самата държава отделя огромни средства за това. И дори през 2009 - годината на световна икономическа криза - Казахстан не намали, а даже увеличи средствата за детски дейности и творчество.
През 1999 г. в редиците на световното фестивално движение се вля нов детски фестивал и конкурс - "Бозторгай". Организира го в Алматъ една жена с огнен дух и огромна любов към децата - Карлъгаш Абдикаримова, и създаденият от нея Международен детски фонд. Като всяко начало - скромно, преодолявайки много трудности и с минимална подкрепа, главно от спонсори. Първото ми участие в "Бозторгай" беше през 2006 г. Останах очарован от обстановката, организацията, силните изпълнители. Наред с традиционния за нас, европейците, вокален конкурс се наслаждавах на хореографски детски колективи (съвременни и традиционни танци), на изпълнения на традиционни музикални инструменти, някои от които стари като света. За такова разнообразие от изпълнители имаше две специализирани журита, и то какви: народната артистка на Съветския съюз академик Бибигул Тулегенова, народната артистка на Казахстан Роза Ръмбаева (т.е. двете най-велики певици на Казахстан), народният артист на Казахстан проф. Булат Аюханов... Не съм срещал друг детски конкурс, където най-ниската степен на член на журито да е професор-доктор. И тези невероятни хора вече десет години абсолютно безвъзмездно в края на май и началото на юни оценяват над 500 деца, водени от надеждата, че това са тези, които скоро ще заемат местата им във върховете на културата на Казахстан.
Международният фестивал на детското творчество "Бозторгай" е вече институция. Да се завърнеш с награда от там е престижно не само за казахските деца, но и за много деца от Европа и Азия. Затова и ние се гордеем, че Свилен Стефанов (детска вокална група "Дъга" при Арт-център "Кърнолски" - София, ръководител Снежана Полихронова) се завърна от там с Гран при, Мария Минчева и Габриела Йорданова (детска вокална група "Слънце" при Общинския детски център за култура и изкуство - Русе, ръководител Наталия Константинова) получиха първи награди в своите категории.
По стъпките на "Бозторгай" вървят и много други фестивали. Ще акцентирам на два от тях, особено показателни за отношението на държавата към творчеството на децата.
В първите дни на юли 2009 г. в Астана, в дните, посветени на годишнината на новата казахстанска столица, се проведе вторият Международен детски фестивал "Шаттък". Той е изцяло финансиран от Министерството на културата и акимата на Астана. Награди има за всички, което не значи, че журито (отново включващо най-велики артисти на Казахстан) не е дало подробна обосновка на своите оценки. Идейният проект и организацията на фестивала са възложени на все така неуморимата Карлъгаш Абдикаримова.
Разказах ви за фестивал, организиран изцяло от Обществен детски фонд "Бозторгай", разказах ви и за фестивал, чието провеждане пък финансира държавата. А фестивалът-конкурс "Златен микрофон" в гр. Костанай е блестящ пример за обществено-държавното начало в областта на културата. Започнал от ентусиазма на няколко души от града, за пет години "Златен микрофон" не само стана международен, но и се превърна в едно от централните културни събития на Костанайска област. Този фестивал е особено значим с това, че акцентът в него се поставя на откриването на първо място на местните таланти (за да се явят на този първоначално областен празник, някои деца пристигат от 600 км). И още нещо - този фестивал наистина е детски празник. От опит знаем колко много са факторите, за да се получи празник. В Костанай има един допълнителен фактор - водещият Вячеслав Авдеев. Такъв водещ другаде няма да срещнете. Магнит, който привлича и мобилизира всички, човек, който се раздава докрай, но няма да остави разстроено или разочаровано дете и всяко едно ще е чуло най-добрите думи и ще знае, че е най-големият победител.
С какво тези детски фестивали и конкурси могат да ни изненадат - нас, българите? Земята на Казахстан ражда удивителни, уникални по своето звучене и многобройни като количество таланти. Вече няколко години си задавам въпроса в какво е причината. Вероятно когато някой отговори защо именно в Родопите се раждат толкова много и уникални гласове, той сигурно ще намери отговора и за Казахстан.
Всяка година по линия на Международния фонд за детско творчество "Бозторгай" и с помощта на държавните органи на Казахстан стотици деца участват на най-престижни конкурси и фестивали по цял свят. И тяхното участие никога не остава незабелязано. Има примери в България, като Международния поп-рок фестивал "Сарандев" в Добрич, "Нота по нота" в Пазарджик, или "Речни ноти" в Тутракан и т.н. В последните десетина години участник от Казахстан винаги получава награда, при това най-редовно това е Гран при или първата награда. Точно това се случва и в САЩ, Литва, Русия, Германия, Корея, Турция, Китай и къде ли още не. Последният пример е от най-големия детски песенен конкурс "Славянски базар" във Витебск, Беларус. В първия конкурсен ден журито отбелязва интересното изпълнение на участничката от Казахстан Анел Каршъгаева, но вероятно не усетило особеностите на древната казахска песен и пеене, й дава не особено висока оценка. Да можехте да видите хъса на това 9-годишно момиченце през втория ден! Журито нямаше с какво да се оправдае и тя стигна до третата награда.
Впрочем това момиче е от Костанай. Ето и няколко специални думи за децата от тази област. Или по-точно - от Торгайски район, и съвсем точно - село Амангелдъ. То се намира някъде много на юг, на около 600 км от областния център. В това Амангелдъ има нещо... Не знам какво е, но знам, че ако там се направи истинска вокална школа и музикално училище, оперните театри по света винаги ще могат да разчитат на неговите възпитаници. И те всички ще бъдат от Амангелдъ, Торгайски район, Костанайска област, Казахстан.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
