 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
Дойдеш ли тук веднъж, ще се връщаш отново и отново |
|
|
|
|
Вече от години в навечерието на Коледните празници в Белград се стича истинско море от чужди туристи - веселят се по ресторантите, кръстосват града надлъж и шир. Най-много са словенците, но има гости от всички краища на света. Тук посрещат Нова година, остават още няколко дни и често става така, че още тогава правят резервации за следващото новогодишно посрещане, нищо че дотогава остават 12 месеца. Защото Белград е с широко сърце, а гостоприемството в Сърбия е нещо, за което говорят всички, които поне веднъж са я посетили. Затова се връщат тук отново и отново.
През лятото огромен брой туристи се стичат в малкото градче Гуча, в Централна Сърбия. Там всяка година се организира Събор на духовата музика, един истински фестивал на веселието - всички пеят и танцуват, приготвят се традиционни народни гозби, дегустират се отбрани домашни питиета. Казват, че миналата година повече от половин милион души са посетили Гуча. Но колко специално приготвено зеле по сватбарски и колко домашна сливова са изяли и изпили, това никой не може да каже.
A какво да кажем за Нови Сад и невероятния рок фестивал EXIT, който се организира във величествената Петроварадинска крепост. "Държавата EXIT", която функционира все по-добре и славата й се носи из цяла Европа, тази година се сдоби и със своя монета, за да се опрости комплицираната обмяна на различни валути, тъй като имаше гости от почти всички континенти. Няколкото открити сцени, на които се изпълняваше различна рок музика, привлякоха стотици хиляди млади хора, които естествено ще дойдат тук и догодина, тъй като никъде не могат да си прекарат така добре както на този дунавски Гибралтар.
По броя на посетители Гуча и EXIT са наистина без конкуренция сред подобните прояви в Сърбия, но пък онези, които обичат сериозната музика, със сигурност биха отишли в Неготин, за да присъстват на музикалния фестивал Дни на Мокраняц (Mokranjcevi dani), а любителите на театралното изкуство няма да пропуснат да отскочат до Белград, за да присъстват на прочутия BITEF (Белградски театрален фестивал). Разбира се, Сърбия предлага много повече от това. Откъдето и да дойдете, ще останете запленени от неините природни красоти. Ако идвате от север, ще ви посрещне разлюляното море от жито и царевица на равнинна Войводина. Можете да отскочите до езерото Палич край Суботица, да разгледате някой от градовете по Дунава или някой от чифлиците, които в последно време се множат все повече, за да се върнете назад във времето и си припомните за някогашния тих и спокоен живот, когато се похапваше добре, а пък се и пийваше още по-добре. Войводина има и бани с топла минерална вода, която лекува много болести и укрепва здравето. Всичко си има Войводина - само дето планини си няма - едната Фрушка гора, пълна с манастири и малки езерца, а после и Вършачки брег - и това е всичко, с което трябва да се задоволят войводжанци. Не е кой знае колко високо, но според тях оттук може да се види поне половината свят. А пък ако се покачите върху някоя от тукашните тикви - даже и повече.
Следват Шумадия, Източна и Западна Сърбия, хълмове, сякаш излезли от приказките, но също и планини - Космай, Венчац, Рудник, Повлен, Мален, чиито склонове се спускат стремглаво към речната красавица Дрина, на изток: Рътан, Беляница, Хомоле, а после на юг: Йелица, Ястребац, Овчар и Каблар, Златибор и Тара, Голия, Копаоник, Златар, съвсем на юг Шар планина и Проклетия, а към България Стара и Сува планина. Между тях са се вклинили долините на реките, а величественият Дунав си проправя път през Джердапската клисура към Черно море, след като е погълнал водите на Сава, Тиса, Морава, Тамиш, на златоносния Пек и хладовитата Млава... Котловините са пълни с езера и бани - Върнячка, Нишка, Буковичка, Сиеринска, Ковиляча, Сокобаня, Звоначка и много други. Лекуват всички болести, изправят старците на крака, а пък младите - е, младите тук май, общо взето, са на привършване, тях ще ги търсим в Гуча и на EXIT.
През зимата са на ски. Най-много са гостите в Копаоник, но има достатъчно и в другите ски центрове - Дивчибаре, Златибор, Гоч, Златар, а тази зима ще ги има и на Стара планина, където се строи голям зимен курорт с перспективата да се превърне в един от водещите в региона. Който не кара ски, може да се отдаде на лов или риболов и на какво ли още не - възможностите са безброй. Който обича да се весели докато хапва и пийва - дошъл е където трябва, защото сърбите и другите граждани на тази малка и пъстра държава добре са го измислили - не минава и месец, без да се организира някаква кулинарна проява, на която домакините се състезават кой прави по-крехка сланинка, по-вкусни колбаси или шунка, кой приготвя най-ароматната рибена чорба, кой прави най-добрата ракия, или пък коси най-добре... Рощилядата, ще рече Фестивал на скарата в Лесковац, вече е световно известен: майсторите месари от Турия измайсториха колбас, дълъг повече от два километра, и влязоха в Книгата на Гинес, а колбасът от година на година става все по-дълъг. Някои се шегуват, че по тази причина състезанието може да изгуби местния си характер, защото улиците на Турия са къси - току виж, колбасът прескочил у съседите.
С какво още може да се похвали Сърбия? По-правилно би било да се попита - с какво ли не може. И тук винаги всички дълбоко се замислят. Защото наистина им е трудно да се сетят. Затова казват - абе, няма нещо да няма. Е, добре де, няма си море, но пък я колко реки и езера има. Ако пък на някой чак толкова му се е прищяло да се осоли като чироз, да иде в Черна гора, или в България, или в Гърция. Не е далече, а и всички пътища от запад на изток и от север на юг се кръстосват точно тук. Така си е, имаме си къща на пътя, та сигурно затова сме и толкова добри домакини. Никога не се знае кога някой гост ще почука на вратата ти. Едно обаче е сигурно: ако веднъж е дошъл, със сигурност ще се върне отново.
|
|
Културен отдел на
Посолството на Р Сърбия
Превод: Катерина Манолова |
|
| горе |
|
|
|
|
