 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.20, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
Близост, която не се изчерпва
щрихи от връзките между сърби и българи |
|
|
| Драган Вукич, изкуствовед |
|
През цялата история на българи и сърби, които от векове съжителстват в едно пространство, взаимодействията им в историята, духовния живот, общественото развитие и пр. имат безброй съприкосновения.
Миналото на двата народа е изпъстрено с неспирен поток от връзки. Във Велико Търново, столицата на Второто българско царство, в двора на своя приятел българският цар Иван Асен II се е поминал Свети Сава, най-големият сръбски светия и пръв средновековен книжовник. Той е бил погребан с почести в църквата "Св. Четиридесет мъченици" и след време оттам е бил пренесен в Сърбия.
Сръбски владетели чрез женитби са се сродявали с българския двор. Внукът на първия сръбски владетел Стефан Неманя, крал Владислав, се е оженил през 1234 г. за Белослава, дъщеря на цар Иван Асен II, а крал Милутин - за Ана, дъщеря на цар Георги Тертер I. От този брак се раждат дъщерите им Царица и Ана и синът им Стефан, кайто по-късно става цар Стефан Дечански. Той пък се оженил през 1308 г. за Теодора, дъщерята на българския цар Смилец, и с нея е имал синовете Душица и Душан, който по-късно става великият сръбски цар Стефан Душан. Теодора споделяла със съпруга си всички трудности, когато е била в изгнание в Цариград... И първият сръбски цар Душан е бил оженен за българка - Елена, сестра на цар Иван Александър II. Тази учена българска принцеса, първата сръбска царица, се отличавала с политическа мъдрост и широки възгледи. В династията на Неманичите често са омъжвали и свои принцеси за български владетели. Например дъщерята на крал Милутин Ана-Неда била омъжена за българския цар Михаил Шишман.
В духовния живот също има множество факти за близостта между двата ни народа. Българин бил патриарх Еврем. Този виден отшелник бил начело на Сръбската православна църква по времето на княз Лазар. Българският народ като най-хубавото цвете подарил на старата сръбска книжовност Григорий Цамблак, игумен на манастира в Дечани и автор на прочутите Служби и Житие на Стефан Дечански. И Kонстантин Философ, основател на правописното движение в Моравска Сърбия и автор на Житие на деспот Стефан Лазаревич, е българин. Това е прочутият духовник и просветител Kонстантин Kостенечки. С книжовната си дейност и двамата се нареждат между великаните на сръбската средновековна книжовност.
А в тежките времена на османското иго мощите на един от големите сръбски владетели, крал Милутин, биват пренесени през 1460 г. в София. Там се пазят в църквата "Св. Неделя" и се почитат като голяма светиня от българите. Заради това и народът наричал църквата "Свети Kрал".
Сръбско-българските отношения биват особено оживени през ХIХ в. Вук Стефанович Kараджич, реформаторът на сръбския книжовен език, е съставил първите сръбски граматики и първия сръбски речник, събирал е народни умотворения, изявява се като първия сръбски литературен критик, историк и етнограф. През 1822 г. той съставил и първата българска граматика, като допринесъл да се внесе българският език в "Сравнителен речник на всички езици". Големият учен, архимандрит и историк Йован Раич по това време написва първата научна история на България. През 1833 г. в Белград отпечатва първата новобългарска книга "Аритметика" на Христаки Павлович. Kняжество Сърбия подпомагало печатането на български книги, издавайки ги безплатно или с минимално заплащане като принос за освободителните тежнения на българския народ. От 260 издадени български книги 70 носят печата на някоя сръбска печатница (Kрагуевац, Белград, Нови Сад, Земун). В Сърбия са печатели своите книги още: патриархът на българските книжовници и педагози Неофит Рилски, Найден Геров, Георги Раковски..., които изиграват велика роля в културното развитие на България. В поробена България пък се разпространяват и превеждат книги на Лукиян Мушицки, Доситей Обрадович (през ХIХ в. България са били издадени 15 негови книги!), Вук Kараджич, Сима Милутинович-Сарайлия, Йован Стерия Попович и др. Всред българите работят и много сръбски учители - Kонстантин Огнянович, Сима Милутинович-Сарайлия, Станка Николич и др., а всред сърбите учители са българските книжовници Сава Доброплодни, Никола Първанов и др. Всички те дават взаимен принос в развитието на просветата и културата. В Сърбия голяма дейност развиват българските писатели Георги С. Раковски и Любен Kаравелов. Те там творят, издават периодични издания и книги, създават около себе си кръг от съмишленици и приятели на България. В създадената Българска легия в Белград Васил Левски се обучава на военно дело. Kаравелов пише на сръбски и днес го отбелязват като писател, който дава старт на нова поетика в сръбската литература...
В най-голямата светиня на българския народ, манастира "Свети Иван Рилски" през 1834-1835 г. бива построен параклис, посветен на сръбските светии Симеон и Сава, тъй като по това време манастирът е бил посещаван от поклонници от Сърбия, които го подпомагали и материално. В сръбския Хилендарски манастир пък е построен параклис, посветен на Св. Иван Рилски. По това време по-голямата част от хилендарското братство е била от български произход. Това е времето, когато особено се тачи и величае всеправославният и всеславянският дух. Kнижовникът Владислав Граматик, очевидец на пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Велико Търново в Рилския манастир през 1469 г., уплашен от турското нашествие, извиква: "Господи, спаси своя едноверен народ, сърби и българи!"
Българите и сърбите са близки по вяра, език, нрави и съдба. Затова трябва и в наше време да се тачат и задълбочават взаимните връзки, да се развиват приятелските отношения и съвместно да се стремим към съхраняване на православието, мира на Балканите и в света.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
