 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.19, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
Aлън Дрейк: един англичанин в Съвета на Европа |
|
|
| Гергина Дворецка |
|
Дали журналист от ВВС би се почувствал удовлетворен, ако премине на работа в Съвета на Европа? Разбира се! - категоричен е Алън Дрейк, който е изоставил активната радио- и телевизионна журналистика и в момента изпълнява длъжността ръководител на пресслужбата към организацията в Страсбург.
Кандидатствал е за работата в Страсбург след като прочел съобщение в пресата: "Казах си - това е точно за мен! Да дойда в този красив град на границата между Франция и Германия и да бъда част от голяма Европа!"
Мисията си вижда в това да направи разпознаваем Съвета на Европа, политическа организация, създадена през 1949 г., която защищава човешките права и демокрацията, но търси решения и на социални, културни, правни проблеми.
"Много хора не знаят, че такава организация съществува, а онези, на които е известна, често я бъркат с ЕС. Лично аз не бих желал да работя за ЕС, намирам го за много технократски."
Въодушевява го идеята за Голяма Европа, включваща Русия, Сърбия, Турция, Грузия и т. н. "Съпругата ми е наполовина грузинка, наполовина рускиня, така че имам близка връзка с Източна Европа. - уточнява той - Още когато бях на 23 години, направих обиколка из България, Румъния, бивша Югославия, Унгария. Това беше едно от най-вълнуващите ми пътувания, защото разбрах, че има и друга Европа, не само Западната, богатата."
Когато през 1996 г. Алън Дрейк идва в Съвета на Европа, той обединява 39 държави - днес те вече са 47. Като ръководител на пресцентъра Алън се старае да направи така, че повече да се говори за организацията. Екипът му поддържа контакти с журналисти от различни страни, разпространява всекидневно съобщения за пресата.
Работата в Страсбург дава възможност за срещи с интересни хора. Понякога възникват и неочаквани ситуации:
"Всяка страна - членка на Съвета на Европа, трябва да подари нещо на организацията. Това не е задължение, а неофициална традиция. - разказва Алън Дрейк. - Естония ни изпрати като подарък пиано от бяло дърво, което пристигна в огромен камион. Когато вратите му се отвориха, видяхме много ковчези, а пианото беше в дъното. Оказа се, че камионът караше и ковчези за Западна Европа от Естония. Телевизионните камери започнаха да ги заснемат. Наложи се да кажа на телевизионните екипи да се концентрират върху пианото, а не върху съпътстващата го изненадваща пратка."
Друг любопитен момент било записването на компактдиск с версии на знаменитата Ода на радостта от Девета симфония на Бетховен - химн на Съвета на Европа и на ЕС. Най-дискутирана се оказала хип-хоп версията - въпросът колко е струвал записът й, стигнал чак до Камарата на общините в Британския парламент.
"Това беше първият път, когато нещо, направено от мен, стана обект на такова внимание. В крайна сметка дебатите се превърнаха в безплатна реклама за компактдиска с химна на Европа"- коментира Алън Дрейк.
На въпроса дали мисли да работи другаде, отговаря, че засега предпочита да остане в Страсбург - още повече че двете му деца учат във френско училище тук.
"При всички случаи няма да се върна в родината си Великобритания! Там медиите често са антиевропейски настроени, правителствата са ориентирани повече към САЩ, отколкото към Европа, хората говорят само английски. А аз говоря няколко езика, интересувам се от европейските страни и култури. Има и други британци като мен, но те не са повече от 1% - казва Алън Дрейк. - Затова се усещам у дома си не в страната, където съм роден, а някъде другаде в Европа. Чувствам се повече европеец, отколкото англичанин."
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
