 |
|
| ДОСИЕ |
стр.18, бр.5, година XII, 2005г. |
|
|
Българските сервантисти са известни по цял свят |
|
|
Хосе Игнасио Kайен,
технически отговорник
на зала “Сервантес” |
|
| |
|
- Г-н Кайен, за какво най-много хората идват в зала “Сервантес” в Софийския университет?
- Основната функция на зала “Сервантес” е разпространението на испанския език и култура. Това е задачата не само на нашата зала тук, но и на всички институти “Сервантес” по света. Както знаете, институти “Сервантес” има в 44 страни. Първият отвори врати по случай 500 години от откриването на Америка през 1992 г. с идеята да разпространява и засилва присъствието на испанската култура и език по целия свят. Испанският език е сред най-говорените в света, но въпреки това има несъответствие между броя на испаноговорещите и важността на испанската култура и език като цяло. Известно е, че най-много хора в света говорят английски, след това е хинди, китайски и на четвърто място е испанският. Но испанският е много назад в сравнение с английския като културна ценност или международна важност.
Заради политическата и икономическата ситуация в страните от Източна Европа, като България, не беше възможно да се отвори Институт “Сервантес” по-рано. Но повечето от тези държави вече имат едно доста високо ниво на икономическо развитие и Институтът “Сервантес” вече може да отвори свои центрове тук. Освен това ние забелязваме големия интерес, който хората в тези страни имат към испанския език и испанската култура. Затова преценихме, че е най-подходящо да отворим зала в Университета, където ще бъдем в непосредствена близост до Катедрата по испанска филология, за да сме в помощ на преподавателите и студентите от тази специалност. Основната ни дейност е съсредоточена върху сътрудничеството с академичните среди тук, в Софийския университет, но едновременно с това работим и за всички, които се интересуват от испанския език и култура. Функцията ни е подобна на центровете на Институт “Сервантес” и сме на разположение на всекиго, който дойде при нас с въпроси за дипломите DELE, за испанската култура, социално-политическата обстановка в нашата страна, за възможностите за стипендии за обучение или работа в Испания. Цялата тази академична и административна дейност ние осъществяваме с помощта на Посолството на Испания в София и образователния отдел към посолството. Това е профилът на работата на зала “Сервантес”. |
|
| - Скоро освен зала „Сервантес” в София ще има и център на Института „Сервантес”, какво ще е разликата между двете институции? |
|
|
- Отварянето на Институт “Сервантес” в София ще донесе след себе си много неща. Всички културни и образователни дейности, които развиваме тук, в зала “Сервантес”, все пак са доста ограничени. Сега разполагаме едва с десет компютъра, нямаме бюджет, нямаме нито преподаватели, нито достатъчно място, за да провеждаме курсове. Основната разлика ще бъде, че центърът на ул. “Съборна” № 1 ще може да събира много повече хора, ще има преподаватели - испанци и българи, ще провежда курсове по испански на всички нива, както и специализирани обучения по бизнес испански, туристически испански и т. н. Ще има също така мултимедийна зала, където регистриралите се ще могат да ползват компютрите и книгите. С една дума, сегашните услуги на зала “Сервантес” в новия център ще бъдат много повече и на по-високо ниво. Предвидено е да има голяма изложбена зала, както и две аудитории за конференции, кинопрожекции и други културни събития. |
|
| - Кога ще бъде отворен? |
|
| - Институтът “Сервантес” в София ще заработи в края на 2005-а г., най-вероятно през декември, първо, като информационен център, в който хората ще могат да се регистрират и да получават необходимата им информация. Официалното откриване на центъра, което винаги се прави от принц Филип и неговата съпруга, ще бъде най-вероятно през март или април следващата година. |
|
| - Около 400 милиона души в света говорят испански, но според последното изследване на Министерството на младежта и спорта в България едва 4 % от младите хора говорят испански, на какво се дължи това според Вас? |
|
| - Наред с тези данни, ние имаме и други, които са много по-оптимистични. През последните 4-5 години разпространението на испанския език в България нараства много по-бързо в сравнение с останалите езици. Преди броят на изучаващите испански растеше с няколко процента годишно, но той рязко се увеличи. Най-вече заради интереса, който Испания подържа като дестинация за обучение и работа. В момента има около 30 000 българи в Испания, освен това испанският език е официален в Европейския съюз и изключително разпространен в Америка. Само в САЩ над 40 милиона души говорят испански и това е вторият по важност език след английския. В България има една сериозна група испанисти, които работят през последните 10-12 години. Още през 1993 г. проф. Рафаел Алварадо, който преподава в Софийския университет и е кореспондент на испанския вестник “АВС”, започна преговори за отварянето на Институт “Сервантес” в София. Към това трябва да добавим и високото ново на Катедрата по испанска филология, преподавателите тук са изключително ерудирани и имат дълбоки познания не само в областта на езика, но и на испанската култура и литература. Ето защо интересът на България към Испания винаги е бил голям и едновременно с това Испания се е интересувала от вашата страна. Затова и разпространението на езика нараства много бързо, около 11 или 12 са институциите, в които обучението е на испански. |
|
| - В България испанската култура е позната най-вече със Сервантес и с филмите на Педро Алмодовар. Защо не се превеждат например млади испански автори? |
|
| - В момента съществуват много инициативи от страна на Министерството на образованието в Испания, което съвместно с Посолството ни в София предоставят стипендии на преводачи. Но като цяло съвременната испанска литература не е много позната в Европа, най-известните автори са Артуро Перес Реверте, Хавиер Мариас и Хавиер Монтаблан. Това се дължи на простата причина, че естественият пазар на испаноезичната литература е в Латинска Америка, където има около 400 милиона читатели. Поради това и не се правят много преводи на европейските езици. Но интересът към испанската литература в България е сериозен и напоследък има доста инициативи да се превеждат млади и модерни автори. Освен това трябва да отбележа, че имате изключително добри преводачи. Наскоро се състоя конференция, посветена на Сервантес по случай 400 години от написването на “Дон Кихот”, на която бяха представени над 40 превода на произведението и всички бяха на много високо ниво. Българите сервантисти са известни в цял свят. |
|
| - И накрая какво прави Испания, за да запази своя език и култура в глобалния свят, в който живеем и който е залят от англоезична вълна и американска култура? |
|
| - Испания винаги е изоставала от Франция що се отнася до инициативи като въвеждане на квоти за филми и музика на родния език, които да бъдат представяни в медиите. Франция има множество инициативи за съхраняване и опазване на своя език и култура. Квотите, които Франция има за разпространение на френски филми бяха препоръчани и в Испания. Но проблемът е, че нашата киноиндустрия е доста малка в сравнение с големия кинопазар в страната и за да привличат зрители, разпространителите купуват предимно американски филми, както е и в повечето страни. Но сега с новото правителство ми се струва, че тези инициативи ще бъдат засилени, защото досегашните по-либерални правителства предпочитаха да не слагат никакви ограничения на пазара. Освен да засили присъствието на испаноезични продукти на културния пазар, новото правителство има намерение да стимулира и разпространението на испански филми, музика и литература и в тези страни, в които има интерес към тях като България например. Тук всяка година през май организираме фестивал на испанското и латиноамериканското кино съвместно с Министерството на културата на Испания. С помощта на Посолството в София през последните години тези филми се прожектират и със субтитри на български, а не както преди на английски. Така че, бих казал, че испанското кино е добре познато в България. А режисьори като Педро Алмодовар и Алехандро Аменабар, който спечели “Оскар” тази година, помагат испанското кино да стане известно и в цял свят. Естествено трябва да бъдат субсидирани и подпомагани и останалите изкуства, но най-вече киното, защото то изисква най-много средства. До някаква степен това е и задача на Института “Сервантес”, който извън Испания защитава културните качества на нашето изкуство и испанските традиции. Стараем се също така да представим и тези страни от испанската култура, които не са толкова известни като фламенкото и коридата. Защото испанската култура е много разнообразна. Южняшката култура със салсата, фламенкото и коридата е много различна от галисийската, чиято келтска музика прилича на вашия фолклор, от традициите на Северна Испания, където се усеща френското влияние, или от тази на Каталуния, където стилът е предимно средиземноморски. Чрез Института “Сервантес” се популяризират и останалите три езика, които се говорят в Испания - галисийски, баски и каталунски. И тъй като има много българи, които живеят в Барселона и на Балеарските острови, в новия център на Института “Сервантес” ще има и специален курс по каталунски. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
