 |
|
| ЕТНОКУЛТУРА |
стр.52, бр.5, година XII, 2005г. |
|
|
БЪЛГАРИТЕ В ИСПАНИЯ - ОТ МОРЯКА АЛОНСО ДЕ ОХЕДА, ПРЕЗ ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА, ТА ДО ДНЕШНИТЕ ИМИГРАНТИ |
|
|
| Момчил Инджов, в. “Сега” |
|
Ако случайно се интересувате от българските диалекти, няма нужда да обикаляте България. Спокойно може да си свършите работата в Мадрид.
Днес няма край от страната ни, откъдето не само в Мадрид, но и в цяла Испания, да не са се преселили наши сънародници. Достатъчно е вечер да тръгнете по централната мадридска улица “Гран Виа”. Ще се почувствате като у дома. Родната реч ехти от всеки ъгъл. Наши сънародници пазят на входовете на дискотеките, раздават реклами за клубовете.
Сто хиляди са днес българите в Испания. Това, разбира се, по неофициални данни. Официално пребиваващите в иберийската страна са над двойно по-малко - 47 000 души. Много от тях вече легализираха престоя си и съвсем съвестно упражняват професията си.
Прогонила ги е немотията. Как иначе да си обясним факта, че сред охранителите на нощните клубове има хора с по две висши образования?
“Само заради дъщеря ми пристигнах тук. Всички жертви са в нейно име”, споделя Т. от един голям град в Северна България. Той и останалите цитирани изрично искат истинските им имена да не се споменават.
Завършил две висши, Т. свързва двата края в Мадрид, съчетавайки две работи. Всяка вечер в 22 часа той застава на портала на една от дискотеките на “Гран Виа”. До 4 часа сутринта 35-годишният ни сънародник е там. След това, в продължение на три часа, той пази на входа на едно от многото заведения за изтрезняване. Останалото му време е за спане. Така, с тотално объркан биологичен ритъм, Т. вече осем години живее в Испания. Така той издържа своята жена и дъщеря.
Такива като него са стотици, хиляди българи в Испания. Цели села от Шуменско и Плевенско се преселиха там. Предградието Хетафе е изцяло залято от тях. На една от табелките към него ръката на българин е изписала на родния си език “Шумен - 500 метра”. В средата на юли т. г. внушителна група шуменци от Хетафе напомни за себе си на столичното летище “Барахас”. Нашенците устроиха нечувано посрещане на футболиста Мартин Петров, който отсега нататък ще играе в местния “Атлетико”.
Но нека не се лъжем, че на българите в дискотеките всичко им върви по вода. Почти всяка вечер те се излагат на опасността да бъдат пребити от подпийнали посетители.
Преди три години пък нашенците бяха взети на мушка от латиноамериканците и африканците. Доста българи изместиха като охранители араби и жители на бившите испански колонии. Самите работодатели предпочетоха сънародниците ни като по-трудолюбиви и дисциплинирани.
През януари 2002 г. тяхна жертва падна 26-годишният шуменец Иван Трендафилов. Той бе брутално пребит с тояги от мароканци. Близките му завещаха неговите органи на медицината. Така един испанец живее днес благодарение на сърцето на Иван.
Четирима българи загинаха във влакове в Мадрид, взривени от терористи на 11 март 2004 г. Това бяха Андриан Андрианов (23 г.) от Луковит, годеницата му Калина Василева (29) от Ямбол, Тинка Паунова (32) от град Баня, Пловдивско, и Мария Стайкова (39) от Карлово. Андриан и Калина загинаха само два месеца преди планираната им сватба. Двамата бяха положени в общ гроб в мадридското предградие Торехон.
Но не само в Мадрид живеят българи. Те обитават автономните провинции Каталуня, Валенсия и Андалусия. голяма част от тях са отишли в Испания като сезонни работници.
Немалка част от тях бяха подведени от измамници. За да работи човек в иберийската страна, той трябва да има покана и виза, издадена от Ипанското посолство в София. Мошеници, сред които немалко българи, подмамиха сънародници в Испания, като им обещаваха, че на място ще им уредят всички документи. Десетки обеднели от Северна България дори продадоха къщите си, за да си платят пътуването и първите няколко месеца от престоя. после всички откриха с изненада, че работят незаконно. босовете им плащаха жълти стотинки. Имаше потресаващи случаи. Например в селището Онтинент, недалеч от Валенсия, нашенци бяха държани от свои като в концлагер. Други пък трябваше да спят на полето под открито небе вместо в обещаните им прилични жилища.
За голямо съжаление в Испания се преселиха значителен брой български престъпници. В момента според полицията в иберийската страна нашенците са номер 1 в кражбата на автомобили, техния трафик и препродажба в Източна Европа.
Първите наши автоджамбази стъпиха в испания през 1996 г. Те дойдоха там от Германия, след като властите в Берлин взеха твърд курс към тях и ги подгониха.
Редица автокрадци пребивават в Испания с фалшиви български паспорти. Най-куриозното е, че в момента в два различни затвора лежат двама български престъпници на име Велико Николов Прокопов, и двамата на възраст 46 г.
Истинският Прокопов е един напълно невинен художник от Айтос. Отишъл човекът през 1998 г. да порисува малко в Испания и там му откраднали паспорта. С помощта на посолството ни му бе издаден нов документ. Задигнатият обаче бе мултиплициран.
В резултат през април 1999 г. полицията в Мадрид съобщи с гордост, че Прокопов бил арестуван на френско-италианската граница, докато карал към България автомобил, задигнат от Мадрид. По това време нищо неподозиращият художник рисуваше кротко в Германия. Властите в Мадрид и досега не могат да разберат истинската самоличност на двамата тройни адаши, носещи доста странно съчетание от имена.
Два са най-скандалните случаи с българските престъпници през последните няколко години в Испания. На 26 март 2003 г. привечер, още по светло, в баровския мадридски квартал “Сиудад Линеал” бяха показно разстреляни с калашници двама наши сънародници. Това бяха Иван Докатанов-Лъва (50 г.) от Пазарджик и Николай Гатев-Шматката (29) от Плевен.
През ноември същата години в град Гандия, автономна провинция Валенсия, бяха арестувани шестима българи - четирима мъже и две жени. Те вкараха с камионетка от Сопот цял арсенал на колела - 50 пистолета “Макаров” и 7 автомата “Калашников”. Преди няколко месеца двама от трафикантите получиха по десет години затвор.
Пак през 2003 г., но през май, в град Алмерия, провинция Андалусия, бе арестуван Владимир Илчев - синът на депутата от НДСВ Станимир Илчев. Владимир и до днес е разследван по обвинения за незаконен престой в Испания и трафик на жени. по тази причина повече от две години той живее в посолството ни в Мадрид и не може да се прибере в родината. В интерес на истината, немалко обвинения срещу него постепенно отпаднаха.
Нека сме наясно - престъпниците от България са една минимална част в Испания. За съжаление именно те попадат на страниците както на тамошната, така и на нашата преса.
Истината, че огромна част от сънародниците ни са трудолюбиви хора, преодоляващи изключително бързо езиковата бариера и успешно интегриращи се в обществото.
Имигрантите ни в град Сеговия - на 80 километра от Мадрид, дори си направиха футболен отбор. Той се нарича Спортен клуб “България-94”, в чест на националния отбор, станал четвърти на световното първенство в САЩ. Той се състезава във втора провинциална аматьорска лига на провинция Сеговия. Създаден бе през октомври 2004 г. и завърши на последно място. Слава Богу, че от тази дивизия няма изпадащи. Треньор на тима за известно време бе не друг, а Павлин Димитров - известният от близкото минало защитник на “Славия”. От няколко години насам той също пробва късмета си като гастарбайтер в Испания. Павлин работи като зидар.
Група музиканти, преселили се в Мадрид, създадоха инструменталния състав “Родопис” и дори издадоха там няколко компактдиска. Те обиколиха цяла Испания и разнесоха из нея славата на нашия фолклор.
Има и една малка група българи в Испания, които могат да бъдат смятани за преуспели. Такъв е живеещият в средиземноморския град Малага художник сюрреалист Валентин Ковачев, подготвил специална изложба за 100-годишнината на Салвадор Дали. В Мадрид пък живее друг известен художник - Георги Братоев.
Имигрантите ни постепенно се обединяват в общности. Те създадоха една общонационална асоциация - АИБ “Балкан”, ръководена от Петя Цанева. С помощта на посолството ни организацията поддържа неделно училище за деца на нашенци в Мадрид. Сънародниците ни вече си имат и вестник “Нова дума” с главен редактор преселилата си в Испания Богдана Мараджийска.
Ако проследим историята, става ясно, че българското присъствие в Испания не е от вчера. Да не забравяме, че съществува версия, според която откривателят Алонсо де Охеда - член на експедициите на Христофор Колумб, е българин, чието истинско име е Драган Охридски. Предположението така и не е доказано. Де Охеда е човекът, смятан за откривател на Венецуела през 1500 г.
Пак по онова време към България тръгват хиляди евреи. 1492-ра - годината, в която Колумб открива Америка, от Испания са изгонени 150 000 евреи сафардити. Голяма част от тях идват в България.
Сред тези хора са и прадедите на доскорошния външен министър Соломон Паси. Самият род Паси произлиза от мароканския град Фес. Нека само се опитаме да си представим какъв път са изминали тези хора през вековете.
Между 500 и 1000 българи се сражават за Испанската република, след като там избухва Гражданската война. Сред тях личат имената на Съби Димитров, Полина Недялкова, Цвятко Радойнов, Янто Канети, Марин Чуров и други. Те дават първия отпор на опитите на фашизма да излезе извън границите на Италия и Германия.
През 1996 г. кралски указ призна подвига на сънародниците ни. Макар и 57 години по-късно (Гражданската война завършва с победата на Франко през 1939 г. - б.а.), Испания обяви, че ще им предостави гражданство.
Български писател е автор на една от най-хубавите книги, посветени на Гражданската война в Испания. Димитър Димов, специализирал ветеринарна медицина в Мадрид през 1943 г., написа романа “Осъдени души”. По скромното мнение на автора на тези редове тя не отстъпва абсолютно по нищо на творби като например “За кого бие камбаната” на Ърнест Хемингуей.
Просто Димов имаше нещастието да е българин, а не американец. Освен това “Осъдени души” бе посрещната на нож в Испания, тъй като българският писател изключително точно описа ролята на най-консервативните кръгове на нейната католическа църква по време на конфликта. Въпреки това в Мадрид има паметна плоча на дома, където е живял Димитър Димов.
По време на социализма пътуванията до Испания бяха на практика невъзможни. Но още преди падането му път натам проправиха българските футболисти. Пръв през 1988 г. за Иберийския полуостров замина Наско Сираков от “Левски”. За съжаление той не успя да заблести в испанското първенство.
Това обаче сториха Любослав Пенев и Христо Стоичков. Първият игра рекордните за български футболист 10 години в Испания. А за Стоичков няма какво да говорим. Стига само да споменем, че през 1994 г. като играч на “Барселона” той взе Златна топка за най-добър футболист на Европа.
По едно време половината национален отбор играеше в Испания - Трифон Иванов, Златко Янков, Емил Костадинов, Илиян Киряков, Петър Михтарски, Велко Йотов, Ивайло Андонов и други.
Към края на ХХ век притокът от наши футболисти към Испания секна. За да дойде трансферът на Мартин Петров от немския “Волфсбург” в мадридския “Атлетико” на 26 юли т. г.
И накрая, нека не забравяме, че един гост от Испания ни управлява в продължение на 4 години. През 2001 г. премиер стана Симеон Сакскобургготски, завърнал се в родината си след 50-годишен престой в Мадрид като цар в изгнание.
|
|
| |
|
| горе |
|
|
|
|
