архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОКАРТОТЕКА стр.14, бр.5, година XI, 2004г.
ИКОНОМИКАТА НА ФИНЛАНДИЯ
Христо Дженев
   В интернет срещнах една доста интересна статия за икономиката на Финландия. Нямаше начин да не я прочета, още заглавието ме заинтригува - Nokialand. Финландия е страната с най-много мобилни телефони на човек от населението - някъде около 65-70% от всички финландци. Обаче това не е просто страната на Нокия, ски бягането, финландските къщички и прочее.
   Структурата на финландската индустрия се промени радикално през последните две десетилетия. В началото на 80-те дърводобивът и металообработването съставяха гръбнака є. Електротехниката и електрониката играеха ролята на втора “индустриална” цигулка. Например Nokia произвеждаше меки тъкани, автомобилни гуми и високоволтови кабели, компютри и телекомуникационно оборудване. В същото време финландските парични пазари се отварят за конкуренцията на чуждите капиталови пазари през 80-те. Инфлацията пада до незначително ниво. Строителният бум в публичния и частния сектор се осъществява благодарение на чуждите капитали.
   Днес Финландия е индустриализирана страна с работеща пазарна икономика, върху обилни горски запаси, които заемат 3/4 от площта на страната (338 000 кв.км), и на капиталови инвестиции и високи технологии.
   Финландия произвежда и добива дървесина, метали, развива тежко машиностроене и телекомуникации. Тези индустрии в момента формират най-големия експорт, който възлиза на повече от 1/3 от БВП. С изключение на дървесината и няколко минерали, Финландия е зависима от вноса на суровини, енергия и някои производителни компоненти. Тя е отворена за чуждите инвестиции, насочени главно към високите технологии. Стокообменът с Русия е огромен. Финландия приема еврото за официална валута от началото на 2002 г. През 2003 г. БВП е в размер на 142,5 млрд. евро, като на човек се падат по 27 339 евро. Ръстът на БВП през миналата година спрямо 2002 г. е 2%.
   Земеделието, лесовъдството и риболовът се свиват до по-малко от 10 % от БВП към края на 80-те години, въпреки че тези сектори играят решителна роля за финландската икономическа сигурност. И независимо че едва 8% от територията на страната е обработваема, производството задоволява нуждите на населението на страната. Финландия е най-гористата страна в Европа - 76% от площта е покрита с гори, които дават най-важната производствена суровина - дървесината. Земеделието и горите дълго време са неразривно свързани - повечето ферми са включени в горските стопанства и фермерите допълват доходите си с търговия с дървесина или работа, свързана с дървообработката.
   Лесовъдството е обект на специални закони заради географското положение и високия процент на частна собственост на земите.
   Трайното развитие на отрасъла се радва на правителствена подкрепа след края на Втората световна война. През последните 40 години годишният растеж на горските масиви надвишава с 20-30% сечта. Вследствие на сериозни защитни програми и правителствени наредби защитените територии стават все повече. От друга страна, дърводобивът си остава един от главните сектори. Той съставя 8% от БВП и 30% от общия износ. Преди един век дърводобивът е осигурявал над 80% от износа на страната. Главен пазар за реализирането на финландската продукция е Европейският съюз, като 70% от износа на дървесина е ориентиран към Германия, Великобритания, Франция и Холандия. Важността на сектора в икономиката на Финландия идва и от факта, че дърводобивът снабдява с продукция редица други отрасли - химическата промишленост, енергетиката, опаковъчната промишленост и др. Общо свързаната с дърводобива промишленост реализира 35% от брутните приходи от износа на страната.
   Сезонът за развитие на растениевъдството е твърде ограничен заради дългите студени финландски зими. 170 дни имат стопаните за отглеждане на своята продукция, докато в другите страни в Европа фермерите се радват на по 300 дни на година време, подходящо за растениевъдство. В някои части на страната почвата е в замръзнало състояние повече от 8 месеца. Kлиматичните условия са разпределили отраслите на селското стопанство по следния начин - растениевъдните ферми са на юг, говедовъдството е концентрирано в централните, северните и източните части, свиневъдството и птицевъдството са разположени в западната и южната част на страната, зърнените култури се отглеждат в Южна и Югозападна Финландия. Повече от половината ферми, които получават помощ, се занимават със засяване като основна дейност. От тях 72% произвеждат зърнени култури, 22% други култури, а 6% развиват градинарство.
   От фермите, занимаващи се с животновъдство, 30% произвеждат мляко. Около 7% от фермите се специализират в говедовъдство (общият брой на говедата е 1,23 милиона) и 6% в свиневъдство (1,2 млн. свине). От птицефермите 74% са специализирани в яйцевъдство, 13% в производство на птиче месо, 13% в развъждане. Годишно финландците изяждат продукция за 12,8 млрд. евро, което е малко под 11% от БВП на страната. Производството на домашните земеделски и градинарски ферми възлиза на около 3,5 млрд. евро на година. През 2000 г. във Финландия вносът на земеделска продукция възлиза на 2 млрд. евро, а износът е за 0,8 млрд. евро.
   На 1,6 млрд. евро възлизаше пазарът на хартия за еднократна употреба през 2001 г. Това е ръст от 14% в сравнение с 1997 г. През последните години хартиената промишленост във Финландия бележи ръст, който достигна рекордни нива на производство - 13,5 млн. т. Хартиената промишленост е един от трите най-главни сектора при износа. През 2003 г. формира 19,4% от износа. Ръстът на производството на хартия и картон през 2000 г. беше 1,7%. През същата година износът на хартиена продукция се повиши с 5% до 12,5 млн. т, което е 92% от производството във Финландия. Голяма част от инвестициите в индустрията на страната (1,2 млрд. евро през 2000 г.) са насочени към хартиената промишленост и производството на пулп.
   Металообработващата промишленост е с основно значение за възстановяването на Финландия след Втората световна война. През тази година се очаква растеж. Продуктите от сектора са сред главните, формиращи износа на страната. 50% от приходите от износ идват от металообработване, машиностроене и електроника. От общия износ на Финландия продукцията от метал заема 10,3%. Страната силно разви ноу-хау в сектора. През 2001 г. металообработващата промишленост отбеляза ръст от 2 %. През 2002 г. увеличението на продукцията е още по-голямо - 3,5 %. Металообработването е застъпено дори в Лапландия. Благодарение на приоритетния сектор на високите технологии се развива и металообработващата промишленост. Развитието на сектора се обяснява с качеството на образованието и търсенето на нови пътища към развитие на технологиите.
горе