 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.8, бр.5, година XI, 2004г. |
|
|
Кой е пилотът и kак ще управлява САМОЛЕТА |
|
|
| Радиона Никова |
|
|
|
 Жозе Барозу е роден в Лисабон на 23. 03. 1956 г. Завършил е право в Лисабонския университет, има магистърска степен в областта на политическите науки и диплома по европеистика от Университета в Женева. Член на социалдемократическата партия. През 1992 г. е избран за Министър на външните работи на Португалия. През 1999 г. става Председател на Социалдемократическата партия и заместник-председател на Европейската народна партия. През 2002 г. е избран за Министър-председател на Португалия. През юни, 2004 г. в Брюксел Жозе Барозу беше номиниран за Председател на Европейската комисия с мандат до 2009 г.
Hа 22 юли Европейският парламент по време на пленарната си сесия в Страсбург одобри предложението на правителствените и държавни ръководители на страните членки за председател на Европейската комисия да бъде избран Жозе Мануел Дурау Барозу. Бившият португалски премиер ще бъде първият председател, ръководещ колегиум от 24 комисари, по един за всяка от страните членки на общността.
“ГОРД СЪМ, ЧЕ СЪМ ПОРТУГАЛЕЦ”
Това признание новоизбраният председател направи в първите минути, след като резултатът от тайния вот бе обявен. 58 годишния Барозу е роден в Северна Португалия, в семейство на учители. Завършил е право и политически науки. Специализирал е в Женева, Ню Йорк, Вашингтон, Флоренция. Политическата му кариера е криволичеща - от членство в радикална маоистка групировка през студентските години, през привързаност към социалдемократическите идеи до заместник-председателското място в европейската народната партия (обединяваща християн-демократите и консерваторите). Някои тълкуваха неговото политическо поведение като опортюнизъм, други като доказателство, че е в състояние да изпълни ангажимента си на един от най-важните постове в Европейския съюз непосредствено след най-голямото му разширяване. |
|
|
| СЪГРАЖДАНЕ НА МОСТОВЕ |
|
| Във всичките си изявления Барозу акцентира върху образа на посредника, на човека, който свързва противопоставящи се тенденции. ”Искам да бъда мост между страните- основателки и новоприсъединилите се страни, между бедните и богатите държави, между големите и малките, между центъра и периферията.” Самоопределяйки се като реформатор от центъра, Барозу е категоричен, че Европа се нуждае “не от промяна на ценностите, а от промяна на поведението”. Новоизбраният председател декларира, че ще работи с всички, за да осъществи основните си цели - просперитет, солидарност и сигурност. Неколкократно наследникът на Романо Проди акцентира върху факта, че е “човек на компромисите” с прагматично мислене, отхвърлящо политизацията. |
|
| В ЦЕНТЪРА НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ |
|
| След проведените през юни избори за нов състав на Европейската парламентарна институция, дебатите по кандидатурата на Барозу дадоха възможност на евродепутатите да очертаят бъдещото си политическо поведение. Със самочувствието на представители на единствената общоевропейска пряко избрана институция, те демонстрираха амбицията да увеличават влиянието си при вземане на решения. 413 гласа “за”, 251 - “против” , 44 “въздържали се” - с този резултат, евродепутатите показаха освен че не възприемат еднозначно Барозу, още - че не желаят безропотно да изпълняват договореностите между правителствата си в рамките на Европейския съвет. Няколко месеца по-късно неодобрението демонстрирано към някои от предложените от Барозу кандидати за състава на Комисията не бе изненадващо, но постави пред сериозни изпитания дипломатическите умения на бъдещия председател. |
|
| “ЧОВЕК НА КОНСЕНСУСА” |
|
| През юли, ден след като Европарламентът одобри избора на Барозу, френски всекидневник го квалифицира като “човек на консенсуса”. Резултатът не бе изненада за наблюдателите, изчислили предварително ефикасността на постигнатите договорености между християн-демократи и либерали, както и възможността английските лейбъристи и испанските социалисти да гласуват също за Барозу. Дебатите и вотът в пленарната зала на Европарламента трудно можеха да бъдат възприети само като политически театър. Барозу бе подложен на много въпроси, понякога и упреци - основно за проамериканската му позиция по отношение на Ирак. Лавирайки между спорни политически тези, бъдещият ръководител на колегиума успя да демонстрира самочувствие, твърдост и желание за диалог. През октомври, когато Европарламентът трябваше да одобри новия състав на комисията, Барозу се оказа в изключително деликатна ситуация да предлага компромисни решения в поредното “премерване на силите” между Европейския съвет и Европейския парламент. |
|
| ПРЕДУПРЕЖДАВАЩИЯТ ВОТ НА ЛЕВИЦАТА |
|
С гласуването си “против” Барозу през юли социалистите, комунистите и зелените искаха да дадат недвусмислен знак на Европейския съвет, че не приемат “диктата” на правителствата. “Да покажем на европейския съвет, че не сме “лапни-шарани”, за да ни уважават през следващите 5 години” - емоционално заяви ръководителят на групата на зелените Даниел Кон-Бендит.
Тази позиция намери продължение в бурните реакции и остри политически декларации след изслушването на кандидатите за комисари през октомври в специализираните комисии на Европарламента. В детонатор за дълго подтисканото междуинституционално напрежение се превърна изявлението на италианския кандидат Роко Бутильоне, че хомосексуализмът е грях и че семейството съществува, за да могат жените да бъдат закриляни да отглеждат децата си.
Ляво ориентираните политически групи в парламента заплашиха, че няма да одобрят състава на новата комисия, ако Барозу не предложи приемливо решение на случая. Десните отвърнаха с подобно поведение към унгарския кандидат за еврокомисар - социалиста Ласло Ковач. След което се отприщиха съмнения и за други кандидати - за професионалния им капацитет (латвийката Ингрида Удре, гръцкия кандидат Димас), за конфликт на интереси (холандката Нийл Рьос, датчанката Мариан Фишер-Бьол) и т.н.
Според процедурните правила Европарламентът одобрява състава на колегиума като цяло, което означава, че не могат да бъдат отхвърлени отделни кандидати. Изпитанията за Барозу продължават - част от евродепутатите демонстрираха съмнения при неговия избор и запазват този подход и към екипа му. В края на октомври той бе принуден да използва процедурни хватки, за да не постави под съмнение собствения си статут. След продължителната съпротива на Европарламента и под заплахата от отхвърляне, бъдещият председател реши да оттегли предложението за състава на екипа му - една безпрецедентна ситуация, която не бе предвидена в договорите за Европейския съюз. |
|
| “ДИНАМИЧНА КОАЛИЦИЯ, СЪЧЕТАВАЩА ПОЛИТИЧЕСКА ВИЗИЯ С ТЕХНИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ” |
|
| Така според наследника на Романо Проди трябваше да изглежда новата европейска комисия, съставена от 25 представители на държавите-членки. Първият опит на Барозу да представи именно такъв екип, за момента може да се интерпретира по-скоро като неуспешен. Кандидатите за комисари бяха предложени от правителствата и изборът им твърде често бе обвързан с вътрешнополитически пресмятания, поради което за бъдещият председател на колегиума оставаше единствено възможността да маневрира само с разпределението на ресорите им. От друга страна бившият португалски премиер демонстрира решителност - отказа създаването на пост на супер-комисар по икономическите въпроси, изпълни амбициозната задача да има най-високия процент дамско присъствие в комисията - 8 кандидатки. |
|
| МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА |
|
Като добър политически играч обаче, Барозу изчисли, че не си струва да рискува с минимална и несигурна парламентарна подкрепа за екипа си. Той декларира, че има необходимост от още време за консултации и отказа да направи формално предложение за състава на Комисията пред Европарламента. Някои интерпретираха тази ситуация като институционална криза и поражение за Барозу, други като победа за евродепутатите и като възможност за излъчване на втори, по-силен екип. Въпреки, че моментът бе сложен за бившия португалски премиер, ситуацията би могла да бъде изтълкувана и като стъпка към еманципиране на бъдещия председател на Комисията от диктата на правителствата на държавите-членки. Политическата битка в пленарната зала поднесе на пръв поглед “лаврите на победата” на Европейския парламент, но зад привидното “поражение” на Барозу (което, всъщност не накърнява позицията му), съвсем очевидна стана необходимостта от по-висока степен на независимост на бъдещия председател на Комисията.
В деня на избора на Барозу за председател на Комисията през юли, ръководителят на групата на либералите Греъм Уотсън припомни негово изявление, в което той сравнява Европейския съюз с голям самолет без пилот.
“Сега вие искате да бъдете пилота. Но какъв ще бъде самолетът, който ще пилотирате?” - попита Уотсън. Забавянето на отговора на този въпрос не само би хвърлило сянка върху имиджа на Барозу, но и би допълнително подронило доверието в европейските институции. |
|
| “ЕВРОПА ИМА СОБСТВЕНА ИДЕНТИЧНОСТ” |
|
| Като убеден европеец Барозу подчертава, че европейската идентичност не се изгражда чрез противопоставянето на САЩ или на други държави. Неговото намерение е да защитава общата политика на Европа, а не вътрешната политика на една или друга страна. Бившият португалски премиер бе яростно критикуван за проамериканската позиция, която зае неговото правителство по отношение на военните действия в Ирак. Представителите на левите партии в парламента до последния момент го провокираха да изрази съжаление за позицията си и да признае, че е сгрешил в замяна на гласовете им “за”. Барозу аргументира поведението си с липсата на единна европейска позиция и предпочете да гледа в бъдещето, в търсене на обща визия за постигане на стабилност в Ирак и региона. |
|
| НОВА ГЛАВА ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ |
|
| Барозу ще бъде първият, който ще председателства колегиум от 24 комисари и ще трябва да се справи с предизвикателствата на най-голямото разширяване на Европейския съюз. “Да отворим заедно нова глава от европейската интеграция и ясно да изразим нашата воля да работим в интерес на европейските граждани” - това бе едно от първите послания на новия председател на Европейската комисия непосредствено след избирането му. То може да се тълкува като призив за сътрудничество , но още и като лична увереност, че “пилотът притежава лиценз за управление”. Остава да проследим движението на самолета, който той ще управлява. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
