Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

АРТ	стр.44, бр.5, година XI, 2004г.

	EПИЗОДИ ОТ СТРАННОТО БИТИЕ НА ХРАМА “СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”


д-р Николай Труфешев

Храм-паметникът “Св. Александър Невски” в София носи официалното име Патриаршеска катедрала Ставропигиален храм-паметник “Св. Александър Невски”

Tой е един от най-ценните монументи, изграден в столицата в знак на вечна признателност към руския народ и другите народи, взели активно участие в освободителната ни война, включително и частите от Финландия. Построен е според решението на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 година. Проектант е проф. арх. Александър Н. Померанцев и неговите близки сътрудници арх. А. А. Смирнов и арх. А. Н. Яковлев. За художественото му оформление са работили 17 руски и 14 български живописци. Изграден е на площ от 2600 кв. м. На камбанарията, висока 52 м, са поставени 12 камбани, най-голямата от които е с отвор 3 м и тежи 11 758 кг. Изработени са в Тула и Москва. За изграждането на храма са изразходвани 5,5 млн. златни лева, събрани чрез дарения от българския народ и с държавна подкрепа. Храмът е посветен на Ал. Невски - победителя над тевтонците в боевете при Ладожкото езеро, който е патрон на царя Освободител Александър II.
Проектът на храм-паметника “Св. Ал. Невски” е бил готов през 1898 г. Строежът е започнал точно преди 100 години, завършен е през 1912 г. и тържествено е осветен през 1924 г. През този период от 80 години битието на паметника е претърпяло много перипетии. Орисията е била несправедлива. Одисеята е била изпълнена с преодоляване на препятствия, които се помнят с тъга и свито сърце. Орисниците са били строги и са обагрили битието му с много любопитни факти от разнообразно естество. Намесени са много творчески, строителни, политически, военни и природни фактори, които силно колорират етапите, през които съдбата го е водила.

ОСОБЕНОСТИТЕ НА ХРАМА “СВ. АЛ. НЕВСКИ”

   Храмът е изграден в духа на националната ни архитектурна традиция със значително внушение от византийската архитектура и нейните особени черти. Има влияние и на италианския ренесанс и дори на белези от сирийската архитектурна класика. Арх. Померанцев остава верен на характера на своята епоха от ХIХ в. с подчертано еклектично отношение към композицията и детайлите. Каменната пластика по фасадата е работа на италиански и български майстори, а интериорът на майстори от Берлин. Мозаечните икони от камбанарията и люнетите са изработени в Италия. Металната пластика по вратите и на полилеите е изпълнена в Мюнхен. Фасадната патронна икона, поставена на камбанарията, е работа на А. Митов и е направена във Венеция.
   Вътрешните стенописи са извършени под ръководството на проф. А. Киселев в сътрудничество с най-известните тогава руски художнци: М. Месоедов, Д. Kиприк, С. Шелковой, М. Kорин, Судоковски, Бахрамеев, Болотнов, Розанов, Авилов, Савински, Ланской, Перминов и др. Заедно с тях голям принос имат и българските художници, между които са: Ан. Митов, Ив. Мърквичка, Г. Желязков, Ст. Иванов, Н. Маринов, Н. Петров, Ц. Тодоров, Хр. Берберов и много други - професори в Рисувалното училище. Били са привлечени и студенти отличници, които като помощници са работили с високи надници цели няколко месеци. Такива помощници са били викани и от Русия. Перминов довел от Петроград Евдокия Гавриловна, истинска красавица, за модел, по който са рисувани много от ангелите и херувимите в храма.
   До съвършенство е бил реализиран творческият синтез между архитектура и изобразително изкуство. Вложени били най-скъпи български и чуждестранни материали. В тимпаните са поместени образите на български светци. Иконите са шедьоври на иконописното изкуство на века и са работа на най-известните руски художници, както и на проф. Ив. Мърквичка и проф. Ан. Митов.
   Паметникът, най-голямата култова сграда, богато украсена, става най-забележителния храм на Балканския полуостров. Подобно на “Св. София” в Истанбул и той бележи културния ръст на европейската цивилизация от ХIХ и ХХ век.
   Тези данни имат значение, доколкото са дадени в научните изследвания, за които се интересуват специалистите.
   Половината от историята на живота обаче остава тайна, скрита за обществеността.

ОРИСИЯТА НА ХРАМА

   Проблемите започват още с проектирането. Първият проектант, получил поръчение, се оказал остарял по отношение на възгледите си. Традиционната петкуполна църковна архитектура била отречена. Академикът бил заменен с проф. Померанцев. Второто изпитание дошло при строителството. При облицовката през 1907 г. италианските майстори обявили стачка. Работата замряла. Появил се българският предприемач Г. Кисилинчев. Поел задачата. Събрал местни майстори, обучил ги в курсове и продължил зидарията. Това било ход с голям народностен ефект, но загубеното време не можело да се върне. Следващото препятствие било от творческо-организационен характер. Ставало въпрос, кой ще рисува стенописите и иконите. Групата на проф. Ан. Митов и на проф. Ив. Мърквичка застават на позицията повече българи да вземат участие в стенописването. Другата група предвиждала това да става само от руски художници. Спечелват първите, което означавало току-що завършилите Рисувално училище 14 млади творци да се включат активно в работата. Борбата стигнала чак до разделянето на “русофили” и “русофоби”. Ролята на Ал. Божинов се оказала в защита на българската кауза, за българската школа и българското достойнство. Накрая Ярослав Вешин отстъпил. Спорът отнел много време. Препятствието било преодоляно. Дошло ред на следващото - което се оказало много странно и куриозно. Появила се т. нар. “миша опасност” или “мише нахлуване в храма”. Причината трудно се изяснявала. Дали някой е пренесъл двойка мишки, или мишките се появили след включването на храма в системата на паропровода на Рисувалното училище. Опасността била явна и сериозна. Мишките гризели и повреждали платната, подмамени от употребата на пчелен мед. Въпросът опрял дотам да се търси помощ от различни научни институти. Накрая цярът бил намерен, но също отнело много труд и време. Не след дълго България влиза в Първата световна война, и то на страната, в която Русия се оказала неин враг. Освободителката трябвало да воюва по законите на войната - това означавало да щурмува страната ни. Първата атака била по море. Ескадра от 24 морски съда напада района на Галата до Варна на 14.10.1915 г. Има разрушения и човешки жертви. Ударът е с малък военен ефект, но с голямо политическо значение. Цар Фердинанд е разгневен. На среднощно заседание на Народното събрание жестоко се реагира и се взема строго решение храмът “Св. Ал. Невски” да се преименува на “Храм Св. Св. Кирил и Методий”. Дискусията прераства в явен бунт. Това води до промени в художественото оформление на интериора. Сменят се стенописи и икони. Дават се нови поръчки. Запазва се само една мозаечна икона на Ал. Невски (Ан. Митов), монтирана на камбанарията. Спасява я единствено височината от 32 м. Снемането щяло да струва по-скъпо отколкото да се направи нова икона. Ив. Мърквичка и Ан. Митов рисуват нови икони на Св. Св. Кирил и Методий. Проф. Ст. Иванов получава договор да рисува стенописа “Св. Св. Кирил и Методий благоветствуват словото божие” в преддверието на северния параклис. Сменен е текстът върху мраморните плочи от фасадата на храма. Едва след падането на кабинета на В. Радославов и абдикацията на цар Фердинанд Синодът прави молба до новия министър председател Т. Теодоров за връщането на старото име на храм-паметника. Така в периода между 1915 г. и 1919 г. по политически причини храмът е носил името “Съборен храм Св. Св. Кирил и Методий”.
   Сериозен конфликт е породило желанието на цар Фердинанд да бъде признат като ктитор на храма и образът му с този на царица Елеонора да бъдат изобразени с мозайка на гърба на царския трон. През 1944 г. мозайката е била разрушена. През 1994 г. тя отново е възстановена, и то пак неофициално.
   През 1917 г. София е разтърсена от земетресение (7-8 степен). През 1928 г. отново силно земетресение повредило сградата. Борбата с течовете, отстраняването на пораженията от стенния мухъл върху стенописите са били голяма грижа. Идва Втората световна война. Щети нанася евакуацията на църковната утвар, иконите и ценните вещи до Рилския манастир. Масираните нападения на английската авиация на 10.1.1944 г. нанасят сериозни повреди на храма. Втората атака през нощта на 29-30 март 1944 г. е още по-страшна. Нанесени са пробойни, разрушени са люнети и дърворезбени врати, напукани са стенописи. Дълги години шперплатови дъски са замествали мозаечните образи от люнетите. През 1954 г. при заварка на гръмоотвода на кубетата се предизвиква пожар. За потушаването му са изсипани тонове вода. Пораженията върху стенописа на “Бог Саваот” са големи. Повредата на покрива е също голяма. Златното покритие е полуунищожено. А златните люспи, отнесени от дъждовете, са превърнати от ромите в зъбни пломби. Новото позлатяване е през 1956 г. Пълна реконструкция се извършва през 1965 г. Създава се музейната галерия “Крипта” като филиал на НХГ. През 2002 г. е предприето ново златно покритие на кубетата, използвани са 8 кг 24-каратово златно фолио. Дефектите са коригирани. Предстои реставрация на стенописите в интериора.
   В битието на храм-паметника съществуват и някои куриозни ситуации. Такъв е и случаят с нарушаване на някои църковни догми, като забраната да се ползва жив модел при изобразяване на светци или конкретно на Св. Богородица. Проф. Ив. Мърквичка обаче е нарушил това важно правило. Една случайност го е подвела. Той е пуснал монета в протегнатата ръка на една бедна жена на входа на новостроящия се храм (1912 г.). След минута просякинята се връща разтревожена. “Господине, не сте ли сгрешили? Та монетата е златна, няма ли да съжалявате?” Трогнат от честността на просякинята, той издумал “За твоята честност да ти е здраве, имала си късмет”. Мърквичка обаче не пропуснал да оцени трогателното лице и дълбокия поглед в очите й. След завършване на иконата на Божията майка за иконостаса на северния кораб бил запечатан нейният образ. Догмата е нарушена, но образът на Божията майка и държаният в ръцете й младенец остават незабравими и до днес. Храмът е свързан и със спомена за царската сватба на Борис III и опелото му при внезапната му кончина.
   Всичко дотук е записано в научни или популярни списания. Но хората трудно ходят в библиотеките. Остава въпросът - след като няколко пъти е променян текстът на мемоарните плочи на западната фасада на храма, кога ще се появи последният текст с нова редакция? Не е ли редно в духа на повелята “Семантиката и градът” да се изгради и мемориал с обозначаване на бележити дати, събития и личности, които трябва да пребъдат в историята? И защо не се започне с битието и одисеята на храм-паметник “Св. Александър Невски”? Това може да стане като за златния храм в една златна книга на столицата.

горе