 |
|
| ВЯРА |
стр.30, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
НЕПОДРАЖАЕМ В ДОБРОДЕТЕЛТА |
|
|
| д-р Горан Благоев, БНТ |
|
 |
| Митрополит Киприян благославя в Успенския събор московския княз Дмитрий преди поход срещу татарите, миниатюра от руски летописен свод, XVI в. |
600 години от успението на Св. Kиприян Българина - митрополит на Москва и на цяла Русия
Сред многобройните старинни, златокуполни църкви в Москва една заема особено място в руската духовност и история. Упенският събор в Кремъл. Тук са коронясвани князе и императори, огласявани са държавни актове, отслужвани са молебени в съдбовни за страната моменти. Покрай стените на храма има множество саркофази - от XIV до XVII в. в Успенския събор са погребвани митрополитите на Москва и на цяла Русия. Това е катедралният храм на главите на Руската църква. И тяхна гробница. Но малцина знаят, че не всички те са родом от руските земи. Че сред тях е погребан и един... българин! Св. Kиприян - митрополит на Москва и на цяла Русия. Един от най-големите авторитети в православния свят през смутния XIV в.
Kиприян е роден в старопрестолно Търново в знатния болярски род Цамблакови. Близък родственик е на последния ни средновековен патриарх - Св. Евтимий Търновски. Двамата с него са духовни чеда на друг велик българин - Св. Теодосий Търновски. Като млади монаси се подвизават в Теодосиевата книжовна школа в Kилифаревския манастир. Вероятно тук те се оформят като духовни личности, на които е отредено да достигнат най-големите висини на православието по онова време. По-късно Киприян се подвизава и в Света гора, където бързо се прочува със своята любознателност и посветеност в богослужебните книги. По това време Евтимий вече е български патриарх и Киприян често се обръща с писма до своя събрат за различни съвети по църковни въпроси. На Атон начетеният монах от Търново се сприятелява с игумена на Великата лавра “Св. Атанасий” Филотей Kокин, който впоследствие става Константинополски патриарх. Заемайки високия пост, Филотей не иска да се раздели с високообразования и изключително духовен българин. През 1373 г. го назначава за свой секретар. Скоро след това патриарх Филотей поверява на Киприян една излючително важна мисия - изпраща го да проучи на място причините за тежките спорове на Московската митрополия с Киевското и Литовското княжество. Те са породени от поведението на главата на Руската църква митрополит Алексий, който предпочита да резидира в Москва и пренебрегва западните руски земи. Литовският княз Олгерд и тверският княз Михаил искат нов митрополит за Западна Русия и заплашват, че ще преминат под върховенството на папата. По онова време руските земи са под духовното влияние на Константинополската патриаршия и е съвсем естествено всички въпроси да се решават с нейното посредничество. Тръгвайки към Русия, Киприян не предполага, че тази мисия ще бъде съдбовна за него. Той се проявява като изкусен дипломат и успява да помири враждуващите помежду си руски князе и търси пътища за нормализиране на отношенията им с руския духовен глава. Киприян се сближава много с литовския княз Олгерд, който става негов духовен син. Така българинът от Търново допринася за ограничаване на католическото влияние в западните руски земи. За да успокои западноруските князе, които настояват за свой духовен глава, на 2.ХII.1375 г. в Константинопол патриарх Филотей ръкополага Киприян за митрополит на Киев и Литва (т. е. Великоруски митрополит). След смъртта на престарелия митрополит Алексий, по силата на църковния канон и обичаи, той трябвало да стане и Московски (Всерусийски) митрополит - т. е. руски духовен глава.
 |
| Митрополит Киприян и московския княз Дмитрий посрещат иконата “Св. Богородица Владимирска” - 26 август 1395 г., руска икона от XVI в. |
Митрополит Алексий умира през 1378 г., но Киприян успява да заеме московската си катедра едва три години по-късно. Причината е в нежеланието на московския княз Дмитрий Иванович да допусне Киприян в своята столица, защото архиереят е и духовен глава на западноруските земи, а между Москва и Литва тлее конфликт. Така митрополитът става жертва на политическите междуособици в Русия. Киприян се обръща за помощ към Константинопол и на следващата 1379 г. тръгва натам. По пътя той посещава родното си Търново, където е посрещнат тържествено от духовния си брат - Търновският патриарх Евтимий. Почти всички жители на престолнината излизат да посрещнат именития си съгражданин, издигнал се по това време до Великоруски митрополит.
Опитите на московския княз Дмитрий да наложи свое протеже за московски митрополит и да елиминира Киприян са неуспешни. Накрая владетелят изпраща личния си духовник да отиде в Киев и да покани Киприян да дойде в Москва.
На 23 май 1381 г., в деня на големия празник Възнесение Господне Киприян е посрещнат изключително тържествено пред стените на московския Кремъл. Приветства го лично княз Дмитрий заедно с цялото си семейство и всички боляри. Заемайки Московската катедра, Киприян най-сетне става Всерусийски митрополит. Той се заема с духовното обединение на руските земи и така издига авторитета на Московското княжество. Благодарение на него Москва се превръща в център на руската държавност и църква. Архиереят въвежда в руска среда Патриарх-Евтимиевата богослужебна реформа. Особени усилия той полага литургията да бъде отслужвана навсякъде съгласно канона. Превежда от гръцки важни богослужебни книги и съставя много от житията на руските светци. Сподвижниците на Киприян казвали, че той е изпълнен с “всякакво любомъдрие и разум... много книжовен и духовен, писал книгите си със своята ръка и се упражнявал често в молитва и четене на Божествените писания”. При него разпространяването на православието в Руския север било активизирано и там са изградени много манастири. Той покровителствал известния руски иконописец Андрей Рубльов и в чести разговори му предавал своя духовен опит. И така допринася за изграждането на Андрей като един от най-големите средновековни руски творци. Един съвременник свидетества, че по времето на Kиприян Българина “Руската църква светеше като слънце”.
Kиприян явно е имал невероятен усет да печели приятели. Скоро след като идва в Москва, княз Дмитрий става негово духовно чедо. При поредното нашествие на татарския хан Мамай, Дмитрий търси от Киприян духовна подкрепа. Срещата им е описана в Руския летописен свод: “И отиде князът при своя духовен баща Kиприян... Митрополитът започна да го утешава и да му вдъхва сили с думите: “Не бой се, господарю и сине мой възлюбен! Та нали е казано: “Много скърби ще изпита праведният и от всичко ще го избави Господ.” И още: “Бог за нас е пристанище и сила, помощник в скърбите, постигнали ни с такава суровост.”
 |
| Митрополит Киприян - съвременен стенопис от църквата “Св. Седмочисленици”, София |
През 1395 г. татарите отново нападат руските земи - застрашена е и столицата Москва. За да спаси паството си, митрополит Киприян призовава целия народ към молитва и покаяние. Той нарежда в Москва да бъде донесена от град Владимир чудотворната икона на Божията майка, почитана като голяма руска светиня. Чудото става - татарите и този път са отблъснати. Извън стените на Москва, на мястото, където Богородичната икона е посрещната, Киприян повелява да се съгради манастир и го нарича “Сретенски” - манастирът на посрещането. Той е запазен и досега. Пак по воля на митрополита денят, в който е донесен чудотворният Богородичен образ - 26 август, е вписан в руския църковен календар като празник на иконата “Св. Богородица Владимирска” - избавителка на Москва.
Свидетел на трагичния край на родната му България и завладяването й от османците, като истински баща Киприян всячески подкрепя своето руско паство срещу друговерците татари. След падането на Търновското царство работи активно за свикването на Вселенски събор, който да провъзгласи обединението на всички християни срещу османските завоеватели. Kиприян ратува за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад. Но така и не го доживява.
Девет години след завладяването на Търново Kиприян умира - на 16.IХ.1406 г. Погребан е с много почести в Успенския събор. През 1472 г. при ремонт на храма тялото на митрополита е открито нетленно и той е канонизиран за светец. Идеите му за обединението на православни и католици са възприети от неговия племенник - Григорий Цамблак, който става Великоруски митрополит. Той участва в прочутия Констанцки събор (1414-1418), свикан с грандиозната, но неосъществима амбиция да обедини християнския свят и да освободи Балканския полуостров от османско робство. В похвалното слово за своя чичо, чрез което се обръща към руския народ, Григорий пише: “ Kакто в добродетелта беше неподражаем блаженият Киприян, така и в словесните поучения беше неповторим. Него впрочем нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме, и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!”
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
