 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.19, бр.4, година XII, 2005г. |
|
Вера Ганчева,
Из “Швеция: страната и хората” |
|
"Редица социолози, както шведски, така и от други страни, изтъкват многозначителния смисъл на метафората “строеж” или “строителство”, “дом”, влаган от политиците в Швеция при обозначаване на обществото. За тях то не е продукт от нерядко хаотични и неуправляеми исторически процеси, но именно строеж, дом, който следва да бъде изграден с планомерните и ефективни усилия, за да ги приюти и да им обезпечи достатъчно комфортна и стимулираща среда за тяхното развитие на индивиди. Такава конкретизирана представа за обществото е крайъгълна в политиката, провеждана от много правителства на страната, преди всичко на социалдемократическите, още от края на 20-те години на XX век, но в един от областните закони, създавани през XIII век като основа на създаващата се тогава държавност, не случайно се прокрадва тази представа, не метафорична, а свързана със сурово и неумолимо изискване за работа в името на общото благо. Така че да се говори в случая за манталитет, за “расова” нагласа към конструктивното, сигурно не би било пресилено или необосновано.”
“Достъпността се забелязва, само когато не съществува.”
“Достъпността е въпрос на прости решения и обръщане на голямо внимание към детайлите.”
“Взаимодействието между естетика и функционалност е крайъгълен камък в дизайна на градската среда.”
През 50-те и 60-те години на миналия век хората със сериозни функционални увреждания в Швеция бяха настанявани в съответни заведения. Отделянето им беше повече правило, отколкото изключение. През 70-те и 80-те години на същия век организациите на инвалидите станаха по-силни и влиятелни, заведенията бяха затворени и стана общоприета практика хората с увреждания да си живеят по домовете, като получават в различна степен помощ и услуги. Частните жилища бяха приспособени така, че да удовлетворяват индивидуалните нужди и изисквания. Все по-решително се настояваше исканията за достъпност да залегнат и в строителните разпоредби.
Сегашното виждане в Швеция е застроената околна среда да бъде достъпна за всички. Понятието “достъпност” се подкрепя от законодателството, както и от политическите задължения на общините и визията за изграждане на урбанистична среда и отделни постройки, които не изключват никого от достъп до тях.
Това се отнася до хората с всички видове функционални увреждания, а не само за онези, които ползват инвалидни колички. Тук спадат и хора с намалено зрение и слух, както и с познавателни увреждания и намалена способност за ориентация. В националните разпоредби в Швеция се говори за “лица с намалена мобилност и способност за ориентация”, както и за “лица с алергични оплаквания”.
След като развитието на градското планиране и архитектура отвори пътя към достъпна градска среда, се забелязва промяна и в процеса на проектиране на производствено ниво, като се полагат усилия да се постигне “дизайн за всички”.
Развитието на домакински уреди и съоръжения премина през същите фази, както и застроената околна среда. Първоначално фокусът беше поставен върху помощните средства за инвалидите. С течение на времето обаче стана ясно, че ако предметите се проектират така, че да бъдат използвани от всички, необходимостта от специални продукти би намаляла.
Градската околна среда трябва да бъде достъпна в съвременния всекидневен живот. Предпоставките за достъпност включват една функционираща “пътна верига”, която дава възможност на хората да се придвижват самостоятелно от едно място на друго. Това означава да можеш да се движиш свободно от една сграда в друга, да използваш транспортни системи, да посещаваш различни институции с достойнство, без да зависиш от нечия помощ, за да влезеш или излезеш от сградата.
За поддържане на личното достойнство е нужна физическа среда, която е отворена и привлекателна за всички, една застроена среда, в която всеки се чувства добре дошъл. Никой не трябва да се нуждае от помощ, за да влезе в една сграда или да използва “задна врата” или товарна рампа.
Тъй като сградният фонд в Швеция се състои предимно от по-стари сгради, проблемите, свързани с достъпа и дизайна, се отнасят преди всичко до приспособяването на съществуващите структури.
През 70-те и 80-те години на миналия век в Швеция бе отбелязан бум на жилищното строителство и тогава сградният фонд буквално се удвои. Последва период на системно обновяване и престрояване на по-стари постройки. Новото строителство бе съсредоточено предимно в предградията на големите и средните по големина центрове и се характеризираше със смесица от многофамилни и еднофамилни къщи. Централните райони на големите населени центрове вече са обновени и жилищният стандарт е висок. В градските райони в Швеция преобладават предимно ниските сгради, а онези, които са над три етажа, са снабдени с асансьори. Достъпността до жилищата е добра според международните стандарти.
В по-старите обществени сгради често се помещават важни служби за населението. Ако бъдат премахнати по един разумен начин пречките, препятстващи достъпа, тези по-стари сгради с историческа и архитектурна стойност ще станат важно допълнение към общата, достъпна застроена среда. Гамла Стан (Старият град) в Стокхолм е пример на обща, публична среда, разкриваща съвременното използване на една историческа урбанистична среда. За да се гарантира достъпност, бяха направени някои подобрения, като например нов паваж по главната улица.
Един метод, възприет от няколко шведски общински администрации в усилията им да направят забележителностите на своите градове по-достъпни, е издаването на пътеводители за достъпност. Те съдържат информация под формата на текст, карти, снимки и др., с които препоръчват на посетителите достъпни пътеки, предупреждават ги за пречки по пътя и им предлагат алтернативни маршрути с цел да бъдат заобиколени трудните райони.
Достъпността се забелязва, само когато не съществува. Това е парадокс, но е истина. От друга страна, достъпността не се забелязва, когато не се третира като отделен проблем, а е по-скоро интегрирана в проекта на една сграда и нейните околности. Тя присъства като естествен аспект от цялото - от планирането и проектирането до строителството, контрола, функционирането и поддръжката.
Когато една сграда е достъпна, всички, които я посещават, могат да се възползват без затруднения от онова, за което тя е била построена. Може да се каже, че достъпността за всички е въпрос на прости решения и обръщане на голямо внимание към детайлите. Една дръжка, която се хваща лесно, без усилие, е добра за много хора. Една семпла подова настилка, функционално осветление, логични указателни табели и внимателно подбрани цветови решения помагат на всеки да намери пътя си. Осветлението по външните площи, по пътеките показва пътя, но и създава чувство за сигурност. Пейките дават възможност за почивка, но това е и необходимост за някои хора, ако трябва да вървят пеш. Привлекателната околност допринася още за чувството за благополучие и за естетическа наслада. Взаимодействието между естетиката и функционалността е крайъгълният камък в дизайна на една приятна застроена среда. Може да се даде пример с рампите, които могат да бъдат красиви или грозни. Всичко зависи от уменията на дизайнера. Изискването за художествена стойност на дизайна представлява предизвикателство за градските проектанти, архитектите и други дизайнери. Нещо повече необходима е промяна в отношенията в обществото, за да се излезе от разделението “ние и те”, което представлява пречка, възпрепятстваща пълното участие на хората с функционални увреждания. |
|
По материали
от шведския печат
Превод: Галя Б. Чолакова |
|
| горе |
|
|
|
|
