 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.4, година XII, 2005г. |
|
|
Равенството между половете - ключ към нашето бъдеще? |
|
|
Лена Соместад,
професор по история на икономиката |
|
Равенството между половете обикновено се разбира като въпрос на политически и социални права. В Швеция обаче борбата за равенство между половете се свързва тясно и с дългосрочни икономически и социални цели. Шведската политика в това отношение се базира върху една силна традиция на поощряване на раждаемостта.
Важният урок, който може да бъде научен от Швеция, е, че стремежът за повече деца не трябва да влиза в конфликт с равенството между половете.
Cегашното демографско положение в Европа и навсякъде другаде по света с ниска раждаемост и застаряващо население e показателно за влиянието на отношенията между половете и семейния живот върху икономическото развитие. Според все по-голям брой изследвания страните, които не успяват да преструктурират своите общества в съответствие с исканията на съвременните жени за равни права и отговорности, рискуват да ограничат ръста на населението, като ускорят темпа на застаряването му и в по-далечен план забавят икономическия растеж.
Равенството между половете обикновено се разбира като въпрос на политически и социални права. В Швеция обаче борбата за равенство между половете се свързва тясно и с дългосрочни икономически и социални цели. Шведската политика в това отношение се базира върху една силна традиция на поощряване на раждаемостта. Тя поставя шведския опит напълно в съответствие със сегашния европейски дебат относно намаляването на раждаемостта и застаряването на населението.
Шведската държава на всеобщото благоденствие се базира върху модела на двама работещи за прехраната на семейството. С други думи, Швеция е възприела понятието за социално гражданство с неутрален пол. Извън обстоятелствата, пряко свързани с раждането, омъжените жени в Швеция са обхванати от същите трудови и данъчни
закони, и законодателство, отнасящо се до социалното осигуряване, както и мъжете. Никакви права за помощи не са предвидени за жените в качеството им на съпруги. Държавата използва разделно облагане с данъци, щедро предоставя обществени дневни детски заведения за децата в предучилищна възраст и разработва всеобхватни програми за родителски отпуски в стремежа си да насърчи омъжените жени/майки да запазят доходната си работа.
Шведският модел на двамата работещи за прехраната на семейството рязко контрастира с преобладаващия европейски модел на социални осигуровки, който е разработен около понятието за единствения работещ в семейството (мъжа). Шведският модел се ражда от открояващия се национален опит, който се характеризира с късна индустриализация, широкоразпространена бедност и драматични демографски предизвикателства: най-напред масова емиграция, после - намаляваща раждаемост. За разлика от по-заможните общества в Европа, Швеция дълго време е била силно зависима от платения женски труд. Последвалият удар върху ръста на раждаемостта води до убеждението, че е необходима широка намеса от страна на държавата, за да бъдат подкрепени семействата с деца. Социалната политика отдавна признава двойната роля на жените като майки и осигуряващи прехраната в семейството.
Демографското и икономическото наследство от шведската политика на равенство между половете е от особен интерес днес, когато Европа е изправена пред предизвикателството на намаляващ ръст на раждаемост и застаряване на населението. Не само че европейските жени днес раждат по-малко деца в сравнение с предишните десетилетия, но се забелязва и намаляване на бракосъчетанията, голям брой самотни майки и увеличаваща се детска бедност. Свидетели сме на един процес на женска еманципация и криза на традиционното европейско семейство с мъж, осигуряващ прехраната.
Важният урок, който може да бъде научен от Швеция, е, че стремежът за повече деца не трябва да влиза в конфликт с равенството между половете. Жените в Швеция, подобно на своите сестри в Европа, отказват да приемат раждането на деца като социален дълг, но въпреки това са успели да се възползват от аргументите, поощряващи раждаемостта, за да подсилят собствената си кауза. Тази специфична шведска традиция на дружелюбно отношение към жените води началото си от 30-те години на миналия век, когато Гунар и Алва Мирдал, известни шведски политици-социалдемократи и учени по обществени науки, поставят въпроса за населението като отправна точка за радикална политика за социална реформа. По онова време ръстът на раждаемост в Швеция е паднал драматично и семейство Мирдал излизат с аргумента, че страната се нуждае от повече бебета, за да се противопостави на застаряването на населението. Те поддържат тезата, че политиката на поощряване на раждаемостта трябва да се гради на демократична и феминистка основа. И което е най-важното, по-високият ръст на раждаемост трябва да се съчетава със свободата на избора за жените (като например достъп до противозачатъчни средства), а политиката за народонаселението трябва да признае работещите жени като социален факт. Тази способност да се комбинира поощряването на раждаемостта с феминизма обяснява успеха на шведската политика за равенство. По-късно, в следвоенната ера, в Швеция отново са използвани икономически и демографски аргументи, за да се пледира в полза на обществени услуги - като детските заведения - с цел да бъдат подкрепени жените в тяхната двойна роля.
Причината за процеса на застаряване на населението, на който сме свидетели понастоящем, се дължи на факта, че в повечето европейски страни днес ръстът на раждаемост е много по-нисък от този, който е необходим за репродуциране на населението. Единствената държава в Европейския съюз, която няма да се сблъска с чувствително застаряване в предстоящите години, е Ирландия, където ръстът на раждаемост е паднал едва в последно време. В някои държави, и най-вече в Италия, се очаква в бъдеще бърз процес на застаряване.
Какви са тогава макроикономическите последствия от този сценарий? Вече знаем, че възрастовата структура има дълбоко отражение върху макроикономическите явления. От особен интерес е влиянието на възрастовите структурни промени върху икономическия растеж. Според няколко проучвания децата и възрастните оказват негативно влияние върху икономическия растеж, докато хората в трудоспособна възраст, и особено от възрастовата група 50-64 години, имат положително влияние.
Намаляващите темпове на раждаемост се дължат на комбинация от фактори. Безработицата и липсата на жилище например могат да попречат на създаването на семейство. Но решаващата променлива величина днес е личният избор на жените и в този контекст е важно да се знае, че все по-голям брой изследвания показва значимостта на равенството между половете.
Според редица изследвания социалните нагласи и обществената политика имат голямо значение, когато жените се мъчат да съчетаят семейните задължения с ролите си извън дома. По-високи коефициенти на раждаемост често се наблюдават в страни, където съществуват подобни нагласи и където обществената политика подкрепя равенството между половете. В противовес на това държавите, които не са успели да се приспособят и да приемат многопосочни роли за жените, се сблъскват с най-сериозните проблеми. Италия, Испания и Япония са пример на държави, в които съпротивата срещу промяната върви ръка за ръка с ниски темпове на раждаемост и бързо застаряване на населението. Образованието на жените и нивото на работа се натъкват на съпротивата на обществото като цяло - и особено на мъжете, които настояват жените да продължават да играят своята традиционна роля на майка и домакиня. Тази неспособност към приспособяване означава, че италианските и испанските жени - за разлика, да речем, от жените в Швеция - са разрешили конфликта между кариера и домашен живот, като са отложили раждането на деца.
Новият поглед към ролята на динамиката на населението за икономическия растеж в дългосрочен план дава възможност на феминистките да отправят предизвикателство срещу широкоразпространеното мнение, че домакинствата и семействата са преди всичко потребителски звена. Вместо това може да се излезе с аргумента, че домакинствата трябва да бъдат разглеждани като продуктивни звена, които осигуряват на нашите икономики един решаващ влог: човешки капитал. Да се даде възможност на домакинствата да функционират добре и да бъдат снабдени с подходящи ресурси, що се отнася до време и доходи, е също толкова важно, колкото и развитието на конкурентни пазари.
Решаващата роля на домакинствата за икономическото развитие прави целесъобразно искането към мъжете да поемат по-голяма отговорност в тази сфера на икономиката. Пределно ясно е, че участието на мъжете - и особено на бащите - в всекидневните дейности на домашния живот е от голямо значение, ако искаме майчинството да привлича млади жени в бъдеще. И тук отново шведският опит заслужва внимание. В едно шведско проучване за отношението към семейството и децата, представено през пролетта на 2001 г., 90 % от интервюираните жени са заявили, че не могат да си представят да имат деца, ако бащата не е готов да дели всекидневните отговорности в семейството. Ясно е, че щедрите обществени услуги за работещите майки не са достатъчни, за да стане майчинството привлекателен избор за модерните, еманципирани жени. |
|
Превод: Галя Б. Чолакова
The article has originally been published on
SWEDEN.SE, The Official Gateway to Sweden. |
|
| горе |
|
|
|
|
