 |
|
| ДОСИЕ |
стр.19, бр.4, година XI, 2004г. |
|
| Д-р РУМЯН СЕЧКОВ
|
|
 Трети юли е дата - символ за Беларус. На този ден преди 60 години страната е освободена от хитлеристката окупация, продължила три мъчителни, изпълнени с жестокост, години. Беларуският народ понася най-много жертви по пътя на своята свобода. В пламъците на войната загиват над 2 200 000 души, а над 380 000 са насилствено депортирани в Германия. По време на окупацията са унищожени 9200 населени места, а 627 села са изгорени заедно с техните жители. 186 от тях така и не се възстановяват след войната. Едно от тях е Хатин, превърнато в мемориал на геноцида над беларуския народ.
Съпротивата на беларуския народ срещу хитлеристката окупация също няма аналог в историята на Втората световна война. Беларуското партизанско движение става символ на непримиримостта срещу хитлеризма. В него участват всички - от децата до старците. За времето от юни 1941 г. до юли 1944 г. участниците в нелегалното движение в Беларус убиват или раняват около 500 000 немци, унищожават 11 128 вражески ешелона и 29 железопътни станции в легендарната релсова война, разрушават 948 щаба и гарнизона. С всичко това те допринасят за разгрома на хитлеристките армии и освобождението на своята страна.
На фона на тези грандиозни битки особено ярко се откроява Брестката крепост-герой. Нейната съдба, изпълнена с противоречиви събития, през последните две столетия се преплита със съдбата на беларуския народ.
Идеята за построяването на Брестката крепост датира от края на XVIII в. Изборът на мястото не е случаен - стратегическото положение на Брест-Литовск на западната граница на Русия се съчетава с естествени водни препятствия на мястото на сливането на реките Западен Буг и Мухавец. Проектът на крепостта, изготвен от водещите за своето време руски военни инженери, е утвърден през 1830 г. Веднага след това започва строителството на временни укрепления, които в течение на малко повече от 10 години са преустроени и превърнати в истинска военна крепост.
Грандиозното военно съоръжение, което е паметник на военната архитектура от XIX в., не се строи на празно място. Заради изграждането на централното укрепление - цитаделата, е преместен търговско-занаятчийският център на града. По-голямата част от крепостта е построена върху територията на черкви и манастири. Някои от тях се преустройват или приспособяват за нуждите на гарнизона, който ще обслужва крепостта. Така например колегиумът на йезуитите, построен през XVIII в., е превърнат в канцелария на коменданта, манастирът на базилианите, по-късно известен като Белия дворец, е преустроен на офицерски клуб, а в съществуващия от XVII в. манастир на бернардинците се настанява Бресткият кадетски корпус. Няма сведения за съдбата на религиозните общности, населяващи тези територии, както и доколко руските военни са се притеснявали, че строят военни съоръжения на тези места.
Брестката крепост е открита официално на 26 април 1842 г. Общата площ на съоръженията е 4 кв. км. Главен отбранителен възел е цитаделата - затворена двуетажна казарма с дължина 1800 метра, с достигаща до два метра дебелина на стените. Предвидено е в нея да действат в бойни условия 12 000 души. С останалите укрепления цитаделата се свързва чрез врати и мостове. В самия й център, на най-високото място, е построена православната Николаевска черква.
За своето време Брестката крепост е най-доброто укрепление на Русия, но както всяко военно съоръжение, за да отговаря на съвременните нужди за водене на война, тя непрекъснато се обновява. Така още през 1864 г. по предложение на генерал Е. И. Тотлебен във връзка с увеличената мощ на артилерията започва модернизация на укрепленията. С различни по време прекъсвания Брестката крепост се реконструира до началото на Първата световна война, без да е завършена напълно. През август 1915 г., за да избегне обкръжение, руското командване изтегля войските от крепостта и взривява някои от укрепленията. Така, без да участва в истински битки, Брестката крепост излиза от стратегическите военни планове на Русия.
Вместо със славни битки Брестката крепост влиза за първи път в световното публично пространство с друго. На нейна територия, в преустроения от манастир Бял дворец е подписан известният Брестки мир, с който Съветска Русия излиза от Първата световна война. По-късно съгласно Рижкия мирен договор от 1921 г. тези територии, населени с беларуси, преминават във владение на Полша.
В началото на Втората световна война, започнала на 1 септември 1939 г., немските войски с бърз марш превземат Полша, включително и Брестката крепост, като в хода на военните действия някои от съоръженията са силно повредени. Но според договора Рибентроп - Молотов, крепостта трябва да остане в територията на СССР. На импровизиран военен парад немските войски предават Брестката крепост на Червената армия.
Макар и влязла като военен обект на Съветската армия, Брестката крепост не е включена в нейния военноотбранителен комплекс. Сградите на крепостта са използвани за казарми на граничните войски, без стратегическо значение.
След нападението на хитлеристка Германия на 22 юни 1941 г. върху западните територии на Беларус се съсредоточава цялата мощ на групата армии "Център", състояща се от 50 дивизии, от които 15 танкови и моторизирани, и 1600 самолета. Само за няколко дни тя навлиза дълбоко в територията на страната. Гарнизонът на Брестката крепост обаче устоява на многократно превъзхождащия го противник. Добре организирани, бойците от гранични войски и присъединилите се към тях войници от отделни подразделения на Червената армия отблъскват десетки атаки. След като не успява да превземе крепостта в движение, немското военно командване я обкръжава. Срещу шепата бойци остава да действа цял немски армейски корпус. Въпреки че крепостта е подложена на масирани бомбардировки от въздуха и непрекъснат артилерийски обстрел, нейните защитници се сражават повече от месец. Бойните действия се водят на повече от 500 километра във вътрешността на Съветския съюз, когато смелите защитници на Брестката крепост, останали без боеприпаси, са принудени да отстъпят.
Героизмът на защитниците на Брестката крепост е отбелязан едва 10 години след края на Втората световна война. Превратностите на съдбата и политическите доктрини превръщат брестките герои в мъченици. Непосредствено след войната малцината преживели ужасите на хитлеристките военнопленнически лагери са изпратени в още по-страшните сталински лагери. Защото според тогавашните разбирания всеки, който е попаднал в плен, е предател, показал малодушие пред врага. Двадесет години след победата над хитлеристка Германия те получават истинското признание - наградени са с най-висшите съветски военни отличия. Именно тогава и Брестката крепост получава почетното звание "Крепост-герой".
Днес, десетилетия след епичните битки за Брестката крепост, хората свеждат глави пред подвига на нейните защитници. Създаденият с решение на правителството на Беларус мемориален комплекс, увековечаващ безпримерния героизъм на легендарния гарнизон, никога не остава без свежи цветя. Брестката крепост е запазена такава, каквато я помнят нейните герои - с изранените от снаряди стени, попила кръвта на своите бранители. Тя ни напомня за превратностите на съдбата.
|
|
| горе |
|
|
|
|
