 |
|
| ТУРИЗЪМ |
стр.22, бр.3, година XVII, 2010г. |
|
|
Кападокия: Земята на красивите коне |
|
|
| Ралица Базайтова |
|
Разположена в сърцето на Мала Азия, тази земя е като че ли извадена от сънищата и фантастичните приказки. Вятърът и слънцето са изваяли чудновати образувания от скалите, а човешката ръка е издълбала в тях едни от най-старите християнски църкви и манастири. С причудливите си скални пирамиди и гъби, с подземните си градове и скални църкви днес районът Кападокия е един истински музей на открито, включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Разположена е в провинция Невшехир в Централна Анатолия на територията на съвременна Турция и името й в превод от персийски означава "Земята на красивите коне". За мнозина днес това име означава "Земя на природни чудеса и красиви църкви".
Територията на Кападокия е населявана през второто и първото хилядолетие преди Христа от племената хети и фриги. Тя e включена последователно в територията на мощни държави - Хетска, Персийска, Македонска, Римска империя. При разделянето на Римската империя на две части през IV в. сл. Хр. тя попада в границите на Източната Римска империя - Византия.
Първите християни се заселили в района още в зората на християнството, водени от Свети Павел според легендарните предания и археологическите находки. Подземни "градове" като Деринкую и Каймаклъ им служели за укритие по време на преследванията. Кападокия е родно място на един от най-почитаните и обичани светци - Свети Георги, както и на отците на църквата - Свети Василий Велики, Свети Григорий Назиански и Свети Григорий Нисийски. Християнска община на отшелниците анахорети се сформира тук още през IV в. Те изграждат манастирски помещения и скални църкви в меките скали. Православното изкуство е продължило своето развитие в този отдалечен район през вековете, като тук са се запазили едни от най-ценните образци на византийската живопис от IX-XI в., каквито днес няма запазени дори в Истанбул. Голяма част от тях са концентрирани в района на гр. Гьореме.
Църквите, които са достигнали до нас и са достъпни за посещение, са повече от трийсет на брой. Те са обединени в музей под открито небе, който разполага с всичко необходимо за посещението на многобройните туристи - пътеки, обозначения, обезопасени стълби, указателни табели, посетителски център, зона за отдих и освежаване. Из тях се обикаля предимно с лицензиран екскурзовод, като престоят във всяка една е лимитиран, защото следващата група чака. Има билети на входа на комплекса с цена около десет евро.
"Каранлък килисе" ("Тъмната църква"), "Азизе Барбара килисе" ("Света Варвара"), "Елмалъ килисе" ("Църквата с ябълката"), "Токалъ килисе" ("Църквата с катарамата"), "Чарикли килисе" ("Църквата със сандалите"), "Йъланлъ килисе" ("Църквата със змията") - това са наименованията, които днес носят скалните църкви. Те някога са имали своето оригинално посвещение на Христос, Богородица и светците. Интересно е, че тук преобладават стенописите, докато в същия период - IX-XI в. - в Константинопол е имало предимно мозайки. Намирайки се в далечен, провинциален район в средата на Мала Азия - древна Анатолия, византийските майстори са искали да постигат същите резултати както своите столични колеги, в изобразяването на светите персонажи. Те са се съобразявали с изискванията на местните дарители и на монашеските общности, с техните вкусове и предпочитания. Стенописите в скалните църкви поразяват с изключителната си живост и свежест на цветовете. Сред тях са запазени много раннохристиянски елементи и символи, изобразени в червен цвят, както и старинни варианти на предаването на тематичния разказ. Някои от образите са наивни, в други се забелязват редки теми или причудлива иконография, както е например в "Йъланлъ килисе" ("Църквата със змията"). Там са представени котки, които заобикалят изображение на кръста. Представени са образи на Св. Св. Константин и Елена, на Св. Онуфрий и др. Образът на Христос заедно с дарител е разположен близо до входа. Изобразени са сцените "Свети Георги и Св. Теодор убиват змея", като змеят е представен като голяма змия, откъдето произлиза и наименованието на църквата. В църквите има доста изображения на Свети Георги, любим и много почитан светец, когото житието свързва с този район. Стенописите са директно върху скалата и с много архаичен вид. Изобразени са също така червени квадрати, които представят рустикована облицовка на стените от каменни блокове. Подобни по стил са изображенията в църквата "Света Варвара". Църквата има две колони и абсида, в която е изобразен Христос на трон, заобиколен от старинни орнаменти, представени директно върху скалата, без мазилка. Част от изображенията в нея са свързани с иконоборческия период (725-842 г. сл. Хр.), което е изключителна рядкост.
"Чарикли килисе" ("Църквата със сандалите") е свързана с два легендарни отпечатъка от сандалите на Исус Христос. Те са разположени непосредствено до изображението "Възнесение Христово" при входа на църквата. Смята се, че това изображение е точно копие на изображение със същата тематика, което се е намирало в църквата "Възнесение" на Елеонския хълм в Йерусалим. Стенописи от XI в. тук представят сцените "Рождество", "Разпятие", "Кръщение", "Поклонение на влъхвите", "Четиримата евангелисти", както и други новозаветни сцени. Стълба води днес до малката скална църква, която е издълбана в скалата.
"Каранлък килисе" ("Тъмната църква") противоположно на името си е църквата с най-ярки стенописи, запазени и реставрирани въпреки премеждията на времето. Стенописите са създадени през XI в. и включват новозаветните сцени "Рождество", "Поклонение на влъхвите", "Възкресение на Лазар", "Тайната вечеря", "Предателството на Юда", "Разпятие" и "Възкресение", както и образи на Христос Пантократор и четиримата евангелисти.
"Елмалъ килисе" ("Църквата с ябълката") е малка скална църква, изградена около 1050 г. Тя е издълбана в скалата с кръстовиден план, като четири колони поддържат купола. Стенописите от XI в. изобразяват светци, архиепископи, отци на църквата, мъченици, Христос Пантократор, Архангел Михаил, евангелски сцени. В представянето на сцената "Тайната вечеря" прави впечатление изобразяването на една голяма риба - популярен раннохристиянски символ. Името на църквата вероятно произлиза от предмет, подобен на ябълка, в ръката на Архангел Михаил или от дърво, което е било разположено наблизо.
Най-голямата от всички църкви, "Токалъ килисе" ("Църквата с катарамата/токата"), е разположена вън от територията на музея под открито небе, в близост до паркинга, като в нея се влиза със същия билет. Името й произхожда по всяка вероятност от голям щит, който е бил закачен да виси от свода и не е достигнал до наши дни. Това е църквата с най-добре запазените и най-важните стенописи. Помещенията в нея са четири, разположени на две нива, а изграждането й е на два етапа - от IX и от XI век. Основното помещение е оформено с четири колони в източния си край, както и с няколко абсиди. Част от стенописите са в "провинциален стил" от IX в. - от първия период на църквата, а по-късните стенописи са от XI в. Изобразени са новозаветни сцени, Чудесата на Христос, Св. Василий Велики и сцени от живота му, отците на църквата и различни мъченици. Стенописите имат син фон, което ги отличава от останалите в района. В църквите "Каринлик", "Елмалъ" и "Токалъ" стенописите заемат всяка частица от свода и стените, заобиколени с орнаменти, богато украсени са дори капителите на колоните.
В района Кападокия туристите са привлечени също от многобройните керамични работилници с традиционна керамика със син цвят, особено в градчето Аванос. Правят впечатление живописните градчета, накацали сред скалите и върху тях, като Чевушин и Гьореме. Хотелите са многобройни и много гостоприемни. В района има международно летище край град Кайсери (античната Цезарея), луксозни хотели и всички необходими комуникации за посетителите. Кападокия е важен туристически и културен център, в който потокът от туристи днес е неспирен.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
