|
|
ОБЩЕСТВО |
стр.17, бр.3, година XVII, 2010г. |
|
|
Евреите в Турция |
|
|
Наим А. Гюлерюз |
|
В полунощ на 12 август 1492 г., когато Колумб тръгва на път за това, което ще се окаже най-прочутата му експедиция към Новия свят, флотилията му потегля от сравнително неизвестното пристанище Палос, тъй като Кадиз и Севиля са блокирани от сефарадски евреи, изгонени от Испания с подписания на 31 март 1492 г. едикт на Исабела, кралица на Кастилия, и Фернандо Арагонски. Евреите били принудени или да приемат католицизма, или да напуснат страната. Мнозинството предпочита да остави земите и собствеността си, отколкото да се откаже от вярата си. И докато много страни в Европа отказват да приемат бежанците, в далечната Османска империя един владетел ги приема с отворени обятия. Това е султан Баязид II.
През 1992 г. евреите по света отбелязват не само прогонването, но и седемте века живот на евреите в Испания, както и 500-годишнината от официалното им приемане в Османската империя. През тази година турските евреи отбелязват както добрия прием, така и забележителния дух на хуманност, с който се отличава целият еврейски опит в Турция. Планираните събития - симпозиуми, концерти, изложби, филми и книги, реставрация на древни синагоги и др. - отбелязват дълголетието и процъфтяването на еврейската общност. Като цяло празненствата показват богатия и сигурен живот, който евреите откриват в Османската империя и Република Турция повече от седем века.
ИСТОРИЯТА ПРЕДИ 1492 Г.
1492 не е годината, когато евреите пристигат в Турция, а по-скоро годината, в която сефарадските евреи са приети в Османската империя.
В Егейския регион са открити останки от еврейски селища от IV в. пр. Хр. Историкът Йосиф Флавий разказва, че Аристотел се среща с евреи, с които беседва по време на пътуването си в Мала Азия1. В Милет, Сардис, Приам, Фоча и др. са открити руини на древни синагоги, датирани от 220 г. пр. Хр., следи от други еврейски паметници са открити край Бурса, в Югоизточна Турция и по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие. Бронзова колона, намерена в Анкара, потвърждава правата, които император Август дава на евреите в Мала Азия.
Когато османците превземат Бурса през 1326 г. и я правят своя столица, откриват потисната от византийската власт еврейска общност. Султан Орхан им разрешава да построят наново синагогата Ец Ахаим ("Дървото на живота"), която е действаща до 40-те години на ХХ в.
В началото на XIV в., когато османците правят Одрин своя столица, евреите от Европа мигрират там. Евреите, изгонени от Унгария през 1376 г., от Франция при Шарл VI през 1394 г, и от Сицилия в началото на XV в., намират убежище в Османската империя. През 20-те години на XV в. в Одрин бягат евреи от Солун, който тогава е под венециански контрол.
Османската власт се оказва много по-благоразположена от византийската. Всъщност от ранния XV в. османците активно насърчават еврейската имиграция. Чрез писмо, изпратено до еврейските общности в Европа около 1454/1469 г., Ицхак Сарфати (главен равин на Одрин) кани своите единоверци да напуснат мъченията, които понасят от християнството, и да потърсят безопасност и успех в Турция2. Когато Мехмет II Завоевателя превзема Константинопол през 1453 г., открива потиснати евреи романиоти (византийски), които го посрещат ентусиазирано. През 1470 г. евреи, изгонени от Бавария от Лудвиг Х, намират убежище в Османската империя.
1492 г. - РАЙ ЗА СЕФАРАДСКИТЕ ЕВРЕИ
Предложеното от султан Баязид II убежище дава нова надежда на преследваните сефарадски евреи. През 1492 г. заповядва на управниците на провинциите в Османската империя "да не отказват достъп на евреите или да ги възпрепятстват, а да ги посрещат сърдечно"3. Според Бернард Люис "на евреите не просто е разрешено да се заселят в османските земи, но са насърчавани, подпомагани и понякога дори принуждавани"4.
През вековете все повече преследвани в родината си европейски евреи се заселват в Османската империя. Безопасност там намират през 1537 г. евреите, изгонени от Апулия (Италия), след като градът пада под папски контрол, а през 1542 - изгонените от Бохемия от крал Фердинанд.
Към 1447 г. еврейските домакинства в Истанбул наброяват 1647, или 11% от всички. Половин век по-късно те стават 8070.
Евреите, бягащи от погромите от 1881, 1891, 1897 и 1902 г. в Русия, както и от болшевишката революция от 1917 г., също намират подслон в Турция.
ЖИВОТЪТ НА ОСМАНСКИТЕ ЕВРЕИ
За всичките триста години след изгонването им просперитетът, на който се радват османските евреи, съперничи на Златния век в Испания. С близо 30 000 евреи Истанбул става един от най-важните еврейски центрове в Европа. Талмудската академия, основана в Одрин с участието на много сефарадски мислители, философи и учени, обучава младежи, идващи от цяла Европа. Сфад (Сафед) също се превръща в световноизвестен център за религиозна философия и кабала.
Във време, когато османската държава навлиза в етап на голямо развитие, сефарадските евреи, които са добре запознати с изкуствата, търговията и техниките на медицината, печатарството, оръжията, тъкачеството и боядисването на платове, обработването на кожа и мед, допринасят с уменията си, придобити по време на Златния век в Испания, за развитието на новата си родина. Султан Баязид II е прочут с думите си: "Как можете да наречете този крал Фернандо умен и мъдър? Той обеднява собствената си страна и обогатява моята"5.
Първата печатарска преса в Османската империя е дело на братята Давид и Самуел ибн Нахмиас, които са емигрирали от Испания. Първата им печатна книга, "Arba’ah Turim" на Яков бен Ашер, е отпечатана на 13 декември 1493 г.6 Между началото на XVI и края на XVIII в. Истанбул е един от основните центрове на еврейското книгоиздаване.
Много евреи са назначени на важни постове в османския палат, особено по финансовите и чуждестранните въпроси. Османската дипломация често е водена от евреи. Повечето от придворните лекари са евреи. В свободната атмосфера на Османската империя еврейската литература процъфтява. Еврейските имигранти не само се приспособяват към новия си дом, но и започват да създават творби, идентифицирайки ги с новата култура, като най-добрите примери са от музиката. Много композитори и музиканти са прочути до ден днешен.
КРАЯТ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И НАЧАЛОТО НА НОВАТА РЕПУБЛИКА
Първата световна война води до края на славата на Османската империя. На нейно място се появява Турската република. Мустафа Кемал Ататюрк е избран за президент, халифатът е отменен и е приета светска конституция.
В трудните дни, когато Анадола е окупиран7, турските евреи във всички окупирани райони остават лоялни на родината си и отказват да сътрудничат на окупаторите.8
Призната през 1923 г. от Договора от Лозана за напълно независима държава в днешните си граници, Турция признава малцинствени права на трите основни немюсюлмански религиозни малцинства и им позволява да продължат да поддържат училищата и социалните си институции и фондове. На 15 септември 1925 г. вечерта, когато се приема швейцарският граждански кодекс, лидерите на еврейската общност подготвят петиция, която предоставят на правителството, и се отказват от някои от правата си, придобити от съответните членове на Договора от Лозана.
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
В трагичните дни на Втората световна война Турция успява да запази неутралитет според избраната политика "Мир у дома, мир по света".
Още през 1933 г., когато се появяват първите знаци за нова световна война, Ататюрк кани редица знаменити немски и австрийски учени, главно евреи, да избягат от нацистка Германия и Австрия и да намерят убежище в Турция, като продължат академичната си кариера в турски университети.
По време на Втората световна война Турция е безопасен кът за много евреи, бягащи от ужасите на нацизма. Няколко турски дипломати, посланиците Бехич Еркин и Нуман Менеменджиоглу; генералните консули Фикрет Шефик Йоздоганджъ, Бедии Арбел, Селахаттин Юлкюмен; консулите Намък Кемал Йолга и Недждет Кент, споменавайки само няколко, правят всичко възможно, за да спасят от Холокоста турските евреи в окупираните от нацистите страни. И успяват.
ТУРСКИТЕ ЕВРЕИ ДНЕС
Смята се, че еврейската общност днес наброява около 20 000 души. Мнозинството, почти 18 000, живеят в Истанбул, около 1500 в Измир, малки общности има в Адана, Анкара, Антакия, Бурса, Чанаккале, Къркларели и др. 96 % са сефаради, а останалите са ашкенази. Има по-малко от 100 караити - независима група, която не признава властта на главния равин.
Турските евреи са законово представени, както е от векове, от главния равин. Той е подпомаган от религиозен съвет. 50 светски съветници се грижат за светските дела на общността, а изпълнителен комитет от 14 души движи ежедневните въпроси. Представители на еврейски фондации и институции се срещат четири пъти годишно, за да обменят идеи по въпроси, засягащи турските евреи.
Повечето еврейски деца посещават държавни училища, частни турски гимназии или езикови гимназии. Много учат в университет. Освен това общността поддържа училищен комплекс в Истанбул, включващ начално и основно училище за около 600 деца. Обучението е на турски, а иврит се изучава от 3 до 5 часа седмично.
Докато младите евреи говорят турски като роден език, поколението на над осемдесетгодишните у дома говори по-скоро френски или юдео-испански (ладино). Полагат се съзнателни усилия за запазване на юдео-испанския.
Дълго евреите са имали собствена преса. "La Buena Esperansa" и "La Puerta del Oriente" започват да излизат в Измир през 1843 г. а "Or Israel" е първият вестник, излизащ в Истанбул 10 години по-късно. Днес е оцелял един вестник - "Шалом", 16 до 20 страници седмично на турски с една страница на юдео-испански и 16-20 страници месечно приложение "El Amaneser", също на юдео-испански.
Две еврейски болници, в Истанбул и Измир, обслужват общността. И в двата града има домове за стари хора и няколко благотворителни асоциации.
ЕВРЕЙСКИЯТ МУЗЕЙ В ИСТАНБУЛ
През 2001 г. е открит първият и единствен Еврейски музей в Турция. Основан е от фондация "Куинсинтиниъл" ("Пет века") в бившата синагога Зулфарис в квартал Каракьой на Истанбул, недалеч от Златния рог. Той представя 700-годишното приятелство между турци и евреи, започващо с османското завладяване на Бурса (1326), и показва как двете култури взаимно са си влияели през последните седем века. Музеят събира, пази и излага културното наследство на турските евреи.
Има доказателства, че синагогата е съществувала през 1671 г. Но сегашната сграда е издигната върху оригиналните основи около XIX в. Синагогата Зулфарис функционира, докато живеещите в района евреи не се преместват в друг квартал около 1985 г. Тогава е дадена на фондация "Куинсинтиниъл", която реставрира сградата като музей, без да променя външния й вид.
Проектът за музея е осъществен с финансовата помощ на семейство Камхи и ценния принос на Жак Камхи (почетен президент на фондацията), както и благодарение на визията и отдадеността на Наим Авигдор Гюлерюз (президент).
Експозицията в главната зала изследва чрез предмети, документи и снимки културното наследство на турските евреи, съвместния им живот и взаимодействие с мюсюлманското мнозинство, приноса им към обществения, интелектуален и политически живот на страната. В "Азара" (бившата женска галерия) са изложени снимки и са изобразени истории и случки. На приземния етаж, подреден като етнографска секция, наследяването се превръща в културно наследство. Чрез сцени като раждане и обрязване, събиране на чеиз и сватба тази секция обобщава обичаите на турските евреи и изследва влиянието на по-голямата общност (турската).
Идеята на експозицията е да е динамична. Разказаните истории се сменят от време на време и се правят временни изложби.
Еврейската общност е малка група в днешна Турция с население от 70 милиона, 99 % от които мюсюлмани. Но въпреки броя си евреите се отличават. Има няколко професори, преподаващи в университетите в Анкара и Истанбул, а много турски евреи са прочути в бизнеса, индустрията, почти всички свободни професии, журналистиката.
Истанбул... Лежащ на два континента, Истанбул се намира на кръстопътя между Изтока и Запада, там, където Азия се среща с Европа. Така Турция създава мост и свързва тези две цивилизации. Но Истанбул също е и единственият град, където джамии, синагоги и църкви в продължение на седем века са се издигали в хармония едни до други.
1 Josephus Flavius, Contra Apionem, 1-176
2 Bernard Lewis, The Jews of Islam, 135
3 M. Franco, Essai sur l’Histoire des Israelites de l’Empire Ottoman, Depuis les origines jusqu’a nos jours, 37
4 Bernard Lewis, The Jews of Islam, 138
5 Immanuel Aboab, Nomologia o Discursos Legales, 9
6 Some scholars pretend there was an error reading the Hebrew numbers and that the printing year should be 1503
7 От британски, гръцки, френски и италиански войски.
8 Naim Guleryuz, "Kurtulus Savas.’nda Turk Yahudileri", Salom, 1101.2001
|
|
Превод от английски: Мария Ангелова Статията е със съкращения |
|
горе |
|
|
|
|