 |
|
| АРТ |
стр.50, бр.3, година XVII, 2010г. |
|
|
Танцът на водата с цветовете |
|
|
| |
|
Изпълнено с любов и настроение, изкуството ебру отразява света на мистериите върху вода. Ебру се получава, като напръскани бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Възникнало преди столетия в Средна Азия, преминава от Иран в Анадола под наименованието "турска хартия", за да достигне и до Европа.
ЕБРУ е едно от най-древните изкуства за украса. Известно е, че наименованието ебру идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през IX в. в Тюркистан. Най старото запазено ебру е от 1554 г.
Предназначените за Османската империя ебру са се изготвяли в училищата в гр. Ендерун, от където са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали - използват се четки, направени от косми на конска опашка с дръжка от клон на розов храст, за сгъстяването на водата се използва растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва течност от жлъчката на едър рогат добитък, а като бои се използват пигментни и оксидни бои и бои, направени от пръст и прах.
В периода на Османската империя ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Това е направено с цел да бъде гарантирана автентичността, благодарение на неповторимите краски на ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. С откриването на изкуството ебру от европейските пътешественици се увеличава многократно стойността му.
Най-старият труд за ебру, писан на турски език, датира от 1615 г. и представлява малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни трудове за ебру са се появили най-напред в османска Централна Азия.
Изкуството ебру, което в периода на Османската империя е занаят и вид изкуство, в началото на XX в. е почти забравено. За вдъхването на живот на изкуството ебру и създаването на подвида "ебру с цветя" голяма заслуга имат Неджметтин Окяй, Хикмет Барутчугил, Мустафа Дюзгюнман, Ниязи Сайън, Сабри Мандъраджъ, Тимучин Танарслан, Алпарслан Бабаоглу, Фуат Башар и др.
КАК СЕ ПРАВИ ЕБРУ?
Набавя се корито с размерите на хартията, която е предназначена за ебру. Коритото се пълни с вода, смесена със смола, добита от екстракт на растение.
Определено количество смола се смесва с два литра вода и след набъбването на смолата получената течност се смесва с водата, предназначена за коритото. Приготвената смес се прецежда през фин тюл и се излива в коритото.
Боите от пръст с различни цветове се натрошават ситно върху стъклена повърхност и към боята, която придобива вид на кал, се прибавя жлъчна течност на едър рогат добитък и се изчаква от 15 до 30 дни.
Приготвените бои с помощта на четка или метална пръчка се капват върху предварително приготвената смес от вода със смола. Придава се форма на боите. Хартията се поставя върху коритото, осигурява се въздействие на външната среда върху хартията и се оставя да изсъхне.
ХИКМЕТ БАРУТЧУГИЛ
Роден е през 1952 г. в Малатия. През 1973 г. започва следването си в специалност Текстил във Висшето училище по приложни промишлени изкуства към Държавната академия по изящни изкуства в Истанбул. Насърчаван от преподавателя си проф. Емин Барън, още през първата година в университета започва да се занимава с калиграфия. От калиграфията се пробужда и интересът му към ебру, на което впоследствие се отдава напълно. В студентските си години продължава самостоятелната си подготовка и развитие.
Барутчугил притежава трийсетгодишен опит в изкуството ебру. Организирал е редица изложби, многократно е участвал в конференции и семинари, изнасял е лекции. Понастоящем продължава преподавателската си дейност в специалността Традиционно турско изкуство в университетите "Мимар Синан" и "Мармара". Преподава и в Центъра за изкуство "Ебристан" и други учебни заведения.
Хикмет Барутчугил изработва ебру както върху стоки от бита, така и върху предмети и материали, използвани във вътрешната архитектура.
Творецът прибягва до нови, неизползвани досега методи в ебру. В литературата Барутчугил е описан като основател на нов стил, известен като "барутно ебру".
Художникът и изкуствовед Хикмет Барутчугил има голям принос за разитието на традиционното турско изкуство ебру. Излагайки свои творби в редица страни като САЩ, Канада, Германия, Холандия, Испания, Австрия, Великобритания, Египет, Япония и много други, Баретчугил допринася и за представянето на ебру по света. Творбите му са изложени в световноизвестни музеи, сред които и Британският музей, има също в частни колекции.
Наред с многобройните статии Барутчугил е автор и на дванадесет книги: "Безкрайността на цветовете", "Танцът на водата с цветовете", "Ебру - видението на водата", "Сънят на водата", "Цветето Ефсун", "Ебристанбул", "Ебру в черно и бяло", "Нежност", "Симетрия", "Разцъфнали цветове от Ебристан", "Турското изкуство ебру", "Ебру от епохата на Баттал до времето на Барута".
През 1996 г. Хикмет Барутчугил основава Центъра за ебру изкуство "Ебристан" - Истанбул, където продължава да създава ебру върху материали като хартия, текстил, керамика, стъкло, дърво, свещи и др. Занимава се и с други традиционни изкуства като калиграфия, тезхип (вид изкуство за изработка на декорации и илюстрации), изработка на миниатюри, книговезство и др.
"ЦВЕТЕТО ЕФСУН"
В книгата си "Цветето Ефсун" Хикмет Барутчугил проследява историята на изкуството ебру, представя майсторите на това спецефично изкуство, излага детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В този аспект книгата е настолен наръчник на всички онези, които се интересуват от ебру - деца, възрастни, занаятчии, хора на изкуството и др.
|
|
| Посолство на Турция в България |
|
| горе |
|
|
|
|
