 |
|
| ДОСИЕ |
стр.17, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
От древността до днес |
|
|
| Ганчо Савов |
|
На Валери Петров
Подмамиха ме пролетните дни,
както министрите - крал Хенрих VIII.
Кралю, откакто музата ни заплени,
оставаме навеки с тебе омагьосани.
Подобни на героите на Валтер Скот
не срещам вече романтици по земята.
Но зима връхлети ли в нашия живот
отново ще се възродят сърцата ни.
Изет Сарайлич
Превод: Красин Химирски
През дълги исторически периоди пътищата на българи, босненци и херцеговинци са се пресичали върху цялата населена от тях територия. Факт е, че контактите между техните държави могат да се намерят далеч в историята.
Древните връзки между българи и босненци не са изцяло проучени, тъй че много от тях остават вплетени в легенди и предания. Факт е обаче, че контактите между държавите могат да се намерят далеч в историята. Съдбовно значение за босненската държава и народ има идването на българските богомили в страната след 1199 г. и установяването на тяхното учение в Босна като държавна религия, наречена “Босненска църква”.
Малко повече от столетие по-късно, както сочи доц. д-р Мариана Йовевска “почти хипотетичната българска принцеса Мурка” се омъжва за босненския владетел Стйепан II Котроман. “Този брак продължава от 1329 до 1335 г. Специалистите допускат, че Мурка е родственица на Михаил Шишман... Потвърден с повече свидетелства и ползващ се с по-голяма популярност е следващият българо-босненски брак - между наследника на бан Стйепан II, известен като крал Стйепан Твъртко I, и българската принцеса Доротея - първородната дъщеря на видинския владетел Иван Срацимир.”
Исторически сведения сочат, че през ХV в. българският книжовник Владислав Граматик - сподвижник на Патриарх Евтимий - се приютява в земите на последния босненски владетел Стйепан Вукчич Kосача. Престоят му тук намира отражение в неговите религиозни съчинения в защита на православната вяра.
През дълги исторически периоди пътищата на българи, босненци и херцеговинци са се пресичали върху цялата населена от тях територия, особено по време на османското владичество. В този смисъл нашите търговци, занаятчии и духовни лица са общували непрекъснато. Пътят през Босна се е оказал най-прекият до Адриатическо море и оттам - към другите южноевропейските страни. Духовни съприкосновения между християнските църкви на българи и босненци, разпространение на църковна книжовност и пр. е имало постоянно. От първите две тамошни православни печатници на кирилица в Горажде (създадени в началото на ХVI в.) са тръгнали някои книги и към българските земи. Също така първият български католически епископ Петър Солинат е бил родом от с. Солина край гр. Тузла. А пък както сочи М. Йовевска, сараевски митрополит през 1842 г. става самоковският владика Игнатий.
Съприкосновенията в борбата за освобождаване от османлиите, отразени и във фолклорния епос, са били много, но сравнителните изследвания и от българска, и от страна на БиХ са още непълни. Знае се например, че в Херцеговинското въстание от 1876 г. са участвали и българи. Междувременно в българския печат са се появявали редовно кореспонденции за събитията в БиХ, а Любен Kаравелов, “като руски кореспондент посещава град Мостар и публикува дописка за Босна” (М. Й.).
След поставянето на Босна и Херцеговина под опеката на Австро-Унгария през 1878 г. там се заселват български градинари и занаятчии. За тях и за техните поколения е писал Тодор Гудев след проучванията си на място в своята книга за овощарството на босненците и сърбите, излязла през 1897 г. В рамките на засилената славянска взаимност в началото на ХХ в. се срещат художници, писатели, учени, обменят се културни информации в печата и пр.
Константин Хьорман, директор на Националния (Земалския) музей в Сараево, известен учен от началото на ХХ в., е имал много тесни контакти с Българската академия на науките, посещавал е често страната ни, участвал е в наши научни форуми и е снабдил музея с голяма сбирка от българска научна литература.
В литературния живот на Босна и Херцеговина има и няколко имена, които са свързани по най-пряк начин с нас, българите. Наример, двама писатели, български евреи поставят началото на модерния прелом в босненската литература. Това са поетът и белетристът Абрахам Kапон от Русе и драматургът Сабетай Джаен от Плевен, които се установяват в Сараево. Тук започват литературната си дейност, след като са пропътували и са школували в Европа. Те донасят със себе си модерните вдъхновения на европейската литература от началото на ХХ в. и създават в Сараево тласък чрез своите духовни школи и списанията, които издават.
Един от най-видните писатели на Босна и Херцеговина е белетристът Исак Самоковлия, роден в босненския град Горажде. Той е от българско еврейско коляно. Родът им се е изселил в Босна през втората половина на ХIХ в. от Самоков и заради това тяхното семейство избира за презиме названието на този български град. С далечно българско потекло се сочи и големият хърватски босненско-херцеговински поет Никола Шоп.
Всред изтъкнатите съвременни белетристи на Босна е и починалият преди няколко години Детко Петров, българин от Западните покрайнини, роден брат на нашия поет Благой Димитров. Не много време преди конфликта в БиХ, в продължение на няколко месеца в Мостарския народен театър бе българският драматург, поет и режисьор Иван Теофилов, който постави там наши творби и помогна за модернизиране на сцената на театъра. Дългогодишно е и приятелството между големия поет академик Изет Сарайлич и редица наши писатели, всред които и Валери Петров, Любомир Левчев и др. Той посвети свои произведения на тях и съдейства за публикуването на български произведения в Босна. За сближаването на литературите ни активност проявяваше и проф. Миливое Йефтич от Сараево, който през 80-те години на миналия век е бил лектор по сръбски език в Софийския университет.
През последните десетилетия в България се издадоха няколко книги на съвременни босненски автори (два романа на Меша Селимович, поезия на Изет Сарайлич, творби на Ненад Величкович, Йосип Ости и др.), както и на цикли с литературни творби от БиХ по доста периодични издания. Kнига с научни изследвания за историята, етносите, съвременните събития, литературата и пр., озаглавена “Особеният случай БОСНА”, издаде международният институт ИМИР, съставена от доц. Антонина Желязкова. Впрочем, през последното десетилетие на ХХ в. в България се появиха седем книги от български автори на тема за Босна и Херцеговина. Kакто съобщава М. Йовевска, в Баня Лука пък бе издадена книга “на български език, разказваща за началото на войната в БиХ”. От средата на 90-те години на м. в. се установиха договорни връзки и между университетите във Велико Търново и Баня Лука. Все още обаче в БиХ няма специалисти българисти, което е главната причина за липсата на преводи там. Появиха се само поетичната книга на Блага Димитрова “Босно, болко моя” и цикли българска поезия в литературните списания “Лице” (Сараево), “Путеви” (Баня Лука) и може би още нещо, за което информацията не е стигнала до нас.
До конфликта в БиХ бе традиция в големите босненски културни центрове да работят постоянно музикални творци от България- в Сараевската опера и симфоничния оркестър дълго време е имало български певци и инструменталисти; наши музикални изпълнители са работили и в Баня Лука.
Към научни изследвания от различен характер – исторически, литературни и др., се насочваха проф. Милан Васич от Баня Лука, проф. Ибрахим Тепич, Владимир Сребров от Сараево и др. В България изследват Босна и Херцеговина, както и връзките й с България учените Мариана Йовевска, Антонина Желязкова, Снежана Ракова и др.
Така или иначе традиционната близост между нашите народи е открито и необятно поле за взаимно популяризиране на духовните ни ценности, за изследване на връзките ни през вековете, в които все още не сме проникнали всестранно.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
