 |
|
| ЕВРОПЕЙЦИ |
стр.53, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
Изтъкнати личности от Босна и Херцеговина |
|
|
| Ганчо Савов |
|
Алекса Шантич (1868-1924)
Един от най-видните сръбски поети, родени, творили и живели в гр. Мостар, центъра на Херцеговина, е Алекса Шантич. Той е първият изтъкнат творец по времето на прелома към модерното развитие и в своята страна, и в цялата сръбска литература, поставяйки я в европейския модерен духовен коловоз. Заедно с Йован Дучич и Милан Ракич е най-значимият символист. Целият си живот прекарва в родния си Мостар. Учи търговия в Любляна и Триест, но после се отдава на литературата. Започва да пише рано и редактира литературното сп. “Зора”. Поезията му още отначало прави силно впечатление и той амбициозно започва да доказва своя талант именно с модерната си символистична лирика. По време на австрийската окупация за известно време емигрира в Италия, а през Първата световна война заради патриотичната си дейност властите неведнаж го преследват и арестуват.
Мотивите на стиховете му са елегични, а основната част от темите му са любовни, патриотични и обществено актуални, поднесени по съвсем различен от традицията начин. Словото му се отличава с акварелна ведрост и нежност, с многозначни символи и с общочовешко звучене. Самобитната му поезия оказва силно и съдбовно влияние върху цялата сръбска поезия. Алекса Шантич е автор и на няколко драми (“Анджелия”, “В мъглата”, “Хасанагиница”), в които лириката му дава основен отпечатък. Той е и един от най-добрите преводачи на немска поезия, особено на Хайне и Шилер.
Йован Дучич (1874-1943)
Единият от творците, сложили началото на цялата модерна сръбска поезия, е Йован Дучич, роден в гр. Требинье, Херцеговина. Той учителства в гр. Мостар и заедно с Алекса Шантич развиват широка литературна и патриотична дейност. През 1899 г. заминава да учи в Женева, а по-късно се озовава в Париж, където добива солидна университетска подготовка и се изгражда творчески всред френските литературни среди. От 1907 г. дълги години е сръбски, а по-късно и югославски дипломат в редица страни - Италия, Унгария, България, Гърция, Турция, Испания и Египет. В София е през 1911-1912 г. Тук написва някои от своите значими поетични творби и засвидетелства хубавото си отношение към българите. Когато започва Втората световна война, Йован Дучич се заселва в САЩ и там живее до края на живота си.
Дучич се утвърждава като един от най-артистичните майстори на формата и стихосложението, неговата лирика се цени зад границите на родината му. С поезията си той търси екзотични и съдбовни мотиви, големите теми за Бога, Любовта и Смъртта. Дипломацията не го отклонява от литературата. Напротив, пътуванията му из света стават основа на неговата блестяща есеистика, пътеписи и импресии, които се превеждат в Европа, а поезията му придобива все нови и нови измерения.
Петър Кочич (1877-1916)
Най-значимият писател в периода на реализма е Петър Кочич, който заема видно място и в босненската, и в сръбската литература. Роден е близо до Баня Лука. По време на австро-унгарската власт е принуден да емигрира в Белград. Във Виена завършва славистика, известно време учителства и се връща в Сараево. Там се включва в политическия живот, но отново бива прогонен и се връща в Баня Лука, където започва да издава последователно влиятелните вестници “Отаджбина” и “Развитак”. Става водач на босненските патриоти и борци за освобождаване от австрийската власт, както и депутат в Босненския парламент, заради което пак отива в Сараево. Здравето на Петър Кочич е съсипано от постоянните преследвания и арести и той умира в една белградска болница.
За своите новели и разкази той е черпил сюжети от тогавашната съвременна съдба на босненци. От произведенията му лъха здрав дух и сила, с които босненецът се противопоставя на онези, които го потискат. Неговата самобитност го нарежда всред най-видните обновители не само на сръбското художествено слово, но и на литературите в бивша Югославия. Най-известното му произведение е алегоричната сатирична повест “Язовец пред съда”, изразяваща неговата известна максима: “Който искрено и страстно обича истината, свободата и отечеството си, е свободен и безстрашен като бог, а презиран и гладен като пес!”
Иво Андрич (1892-1975)
Иво Андрич е един от най-бележитите световнопризнати белетристи, носител на Нобелова награда за литература през 1961 г. Роден е близо до босненския град Травник в католическо семейство. Следва философия и история в Загреб, Виена, Краков и Грац. По време на Първата световна война властите го държат в затвора и интернитет заради патриотичните му изяви. През 1924 г. докторира в Грац с известния си труд за духовния живот в Босна по време на османското владичество.
Въпреки че започва да печата стихове в Сараево, литературното си поприще Иво Андрич реализира в Загреб и намира място в известната Антология на хърватската млада лирика (1914). От 1921 г. до 1941 г. е югославски дипломат в редица европейски страни, накрая в Германия. Член-кореспондент на Сръбската академия на науките става още през 1926 г., а по-късно - редовен член и на редица други академии в света. По време на Втората световна война живее в Сърбия в пълна изолация.
Преселвайки се в Белград през 1920 г., Андрич намира мястото си в сръбската проза и стига върховете на литературата през втората половина на миналия век. Всичките му теми и сюжети са от родната му Босна, която познава съвършено във всичките й извънредно сложни аспекти: исторически, национален, политически, религиозен, народопсихологически и пр. С разказите, новелите, есетата и романите си “Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника”, “Прокълнатият двор” и др. той проникна като никой друг във философията на историческия и нравствения ход на времето. Чрез своите всеобхватни аналитични, задълбочени и гениални художествени характеристики на босненския човек Иво Андрич успя да изрази най-широко съдбовните проблеми и на човечеството.
ВЛАДИМИР ПРЕЛОГ (1906-1998)
Бележитият химик-нобелист, Владимир Прелог е роден в Сараево, в католическо семейство. Техническото си образование по химия завършва в столицата на тогавашна Чехословакия Прага в 1929 г., но през 1941 г. става доцент в Техническия факултет в Загреб. Заради войната се преселва в Цюрих, Швейцария, и там става професор, ръководител на катедрата и лабораторията по органична химия. Там живее до края на живота си.
Големите му научни постижения са в областта на хетеросъединенията, алкалоидите, алицикличните и биохимичните активни съединения и на други сродни научни области, заради което през 1975 г. той получава Нобеловата награда за химия. Владимир Прелог е автор на повече от 400 труда по органична химия. Провъзгласен е за почетен член на Хърватската академия на науките и изкуствата, а става и член на академии на науките в Германия, САЩ, Русия и Франция. Също така той е почетен доктор на редица европейски университети.
Скендер Куленович (1910-1978)
Видният поет и драматург Скендер Куленович е роден в Босански Петровац, Северозападна Босна, в мюсюлманско семейство. След гимназията в гр. Травник (Босна) учи в Загребския юридическия факултет, но го напуска като абсолвент, за да се посвети на литературна и журналистическа дейност. През 1941 г. става партизанин и редактира няколко нелегални вестника. След освобождението става директор на драмата в Сараевския народен театър, а след 1953 г. живее в Белград. Става редактор в голямото издателство “Просвета” и остава там до пенсионирането си. До края на своя живот той е и консултант в Народния театър на гр. Мостар (Херцеговина).
Литературните му прояви започват още през 1927 г., но с поезията се утвърждава още по време на войната, когато написва и няколко поеми, с които добива пословична популярност (“Стоянка, майка нежеполка”, “Чучулига” и др.). Особената значимост на поезията на Скендер Куленович е в умението му да съчетава модерния лиричен изказ с дълбокия смисъл, подсказан от народната метафорика. Неповторимата индивидуалност на неговия лиричен почерк го нарежда всред най-изтъкнатите майстори на съвременната босненска поезия. Куленович е също така и много известен драматург и комедиограф, есеист и публицист.
Меша Селимович (1910-1982)
Съвременната белетристика на Босна и Херцеговина дължи извънредно много на личността на големия писател Меша (Мехмед) Селимович. Роден е в Тузла, дипломира литература в Белград и по време на хитлеристката окупация - от 1941 г. до края на войната - участва в борбата за освобождение. След 1944 г. в свободна Югославия работи в културни учреждения, професор е в Сараево, директор на Народния театър и пр. По-късно се преселва в Белград и живее там до края на живота си.
Неговото творчество е един от върховете на босненско-херцеговинската проза, на която той дава тласък към модерното й развитие. Меша Селимович се изявява като изключителен стилист и прецизен психолог в рамките на цялата белетристика в бивша Югославия. Основното му внимание е отправено към човека от Босна, вплетен в процесите с всичките си стремления и начин на живот. Меша Селимович извлича истините отвътре, от центъра на един свят, който е само поставен външно в рамките на историята с поуките за човека от всички времена, като внася са-мобитен чар и колорит в европейската литература. Романите “Дервишът и смъртта”, “Крепостта” и др., новелите и есеистиката му са изпълнени с доверие и любов към човека, като творецът винаги търси мостове, за да свърже хората без оглед на убеждения и цивилизации, да ги извади на свобода вън от идеологии и догми. В тях той преплита неочаквано талантливо древната мъдрост с модерните мисловни вълнения на човека. Кри-
тиците наричат Селимович “първият литературен великан, произхождащ от босненско-херцеговинската среда”.
Мак Диздар (1917-1971)
Творчеството на Мехмедалия (Мак) Диздар го превръща в един от най-значимите босненско-херцеговински поети и литературни учени. Роден е в херцеговинския град Столац, но от юношеските си години живее в Сараево. Там учи и още от 1936 г. се посвещава на литературата. Работи във вестници, печата поезия, а по време на Втората световна война минава в нелегалност. След нея става директор на ТАНЮГ за Босна, редактор на централния всеки-дневник “Ослободженье”, главен редактор на издателства и литературни списания.
Когато през 50-те години на миналия век югославската литература още се държи за нишката на соцреализма, Мак Диздар е онзи писател, който я прерязва със своята необичайно дръзка модерна поезия и й дава нова, свободна насока. Поезията му се опира на народната образност, като черпи виталност от волната образна система, подсказана от сюрреализма. Апогея си достига в лириката, изградена върху спонтанния богомилски бунт срещу схоластиката и догмата, както и върху критичната жизнена философия на днешния човек. Тя е облечена в богатата образност на старинния славянски език, с неповторимата му метафорика, пропита с мъдростта на дълбоките поуки от богомилските предания. Мак Диздар е този творец, който във всяко едно отношение не само даде новите направления на днешната босненска поезия, но се превърна и в европейска школа за обновлението й.
С научната си дейност Диздар даде неоценим принос в изследването и тълкуването на литературните паметници и на старата босненска литература от времето на богомилите.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
