 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.32, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
Изтръгнала се от скалистата прегръдка на планинските исполини Прен, Чавръшница, Чабулья и Вележ и преодоляла бентовете на Ябланското и на няколко по-малки рибни езера, бистрата и пълноводна Неретва поема през огряно от слънце каменисто поле.И тук от двете страни на реката израства стохилядният Мостар – историческо и икономическо средище на Херцеговина.
Благоприятното разположение и благодатният климат, повлиян от топлото дихание на Адриатическо море, са привличали тук от дълбока древност различни племена и народи: илири, римляни, готи, славяни, турци и австрийци.
На най-тясното място на р. Неретва първоначално е имало висящ дървен мост, окачен на вериги. Последният хумски владетел херцог Стйепан Вукчич Косача е държал на моста постоянна охрана под ръководството на своя син Влатко. Именно стражниците, наричани мостари, са дали днешното име на града.
Превземайки Мостар, турците разполагат в него своя войска и администрация. Градът бързо се разраства и след век и половина наброява 12 000 души. Строят се джамии, хамами (обществени бани), часовникова кула, медресе.
През 1566 г. дървеният мост е заменен с масивен каменен мост, който става неизменен символ на града и днес е изобразен на герба на Мостар. Негов архитект е Хайруддин - ученик на прочутия истанбулски архитект Синан. Мостът е с дължина 28,7 метра и се издига на 21 метра над нивото над реката.
От 1767 г. Мостар става център на православна митрополия, а след век - и на католически епископат.
През 1878 г. Босна и Херцеговина е присъединена към Австро-Унгария, Мостар става административен център на Херцеговина. След Първата световна война Босна и Херцеговина влиза в състава на Югославското кралство, а след Втората световна война е съставна част на Социалистическа федеративна република Югославия.
Живописният квартал “Куюнджилук” по левия бряг на река Неретва, прочут със своите майстори на традиционни занаяти, придава ориенталски вид на Мостар. В тази стара чаршия се намират множество златарски магазинчета, ателиета по дърворезба, килимарници, художествени ателиета, работилници за изработване на традиционни облекла, фолклорни изделия, сувенирни павилиони.
Мостар не е пощаден от войната през 1992-1995 г. Вследствие на бомбардировките стотици сгради са разрушени, хиляди невинни граждани са жертва на конфликта. През 1993 г. е взривен и символът на града - Старият каменен мост, който със съдействието на правителствата на Италия, САЩ, Холандия, Турция и Хърватия е възстановен в предишното си великолепие и на 23 юли 2004 г. е открит официално.
През 2005 г. Старият каменен мост и районът около него са включени в Списъка на световното кул-турно наследство.
Въпреки усилията на международната общност и на централното правителство Мостар си остава практически разделен град, като в източната част живеят предимно гражданите с мюсюлманско вероизповедание, а в западната - предимно католици.
От началото на XX в. Мостар се развива като важно промишлено средище, за което спомага и откриването на големи залежи бокситови руди. Важно място в икономиката на града заема предприятието за призводство на алуминий. В самолетостроителната фабрика СОКО се произвеждат военни самолети от типа “Орел” и “Гълъб” в сътрудничество с френски, английски и румънски компании. Произвеждат се и автомобилни части. Развити са строителната индустрия и традиционните занаяти.
Обилните валежи и плодородната почва в Херцеговина и най-вече по Далматинското крайбрежие са благодатни за развитие на високопродуктивно земеделие. Произвеждат се и се изнасят субтропически плодове, ябълки, праскови, грозде, зеленчуци. Херцеговинските вина се славят далеч зад границите на страната. Добре развита е консервната промишленост.
Университетът в Мостар съществува като самостоятелна образователна институция от 1977 г. Преди това от 1970 г., съответно от 1971 г. като клонове на Сараевския университет функционират “Машинният”, “Юридическият” и “Икономическият” факултети. Университетът носи името на Джемал Биедич.
Днес в Мостар има два университета - Университвтът “Джемал Биедич”, който има 8 факултета и Мостарският университет, със своите 9 факултета. Те провеждат множество съвместни програми с чуждестранни учебни заведения, което допринася за високото ниво на образованието в тях.
В Мостар работи Международният музикален център “Павароти” - своеобразна консерватория за музикалните таланти на Херцеговина. Открит е със съдействието на международната общност в при-
съствието на видния италиански оперен певец.
В Западен Мостар се намира хърватски дом “Херцог Стйепан Косача”, а в източната част на града е разположен Центъра за култура.
Народният театър в Мостар е открит официално през 1949 г. в залата на дружество “Абрашевич”. Преди основаването на театъра тук работят и редица пътуващи театрални трупи. По време на войната театърът е прекъснал своите представления, но скоро отново е възстановен. В репертоара му доминират пиеси на съвременни автори. Популярен е и Младежкият театър, особено сред младата генерация.
Властите на Мостар полагат усилия за развитие на туризма, за което има богати възможности. Бисерът на туризма е самият Мостар. Градът е възобновил хотелската си база и предоставя интересни маршрути из страната, а също така до Адриатическо море, което е само на 60 км разстояние. От туристическите атракции ще отбележим само няколко.
В непосредствена близост до Мостар се намира средновековната крепост “Стйепан град”, построена върху непристъпна масивна скала. Под самата крепост извира мощен карстов извор, даващ началото на пълноводната Буна, ляв приток на Неретва. Над самия извор в скалата се е сгушил ажурният манастир ”Текия” на мюсюлманската секта на дервишите.
На пътя към Адриатическо море се извисява величесвената кула на крепостта на град Почител. Това е малко населено място с уникална архитектура, включена в списъка на ЮНЕСКО и неотдавна реконструирано, което връща на града първоначалния му вид. Освен със своята прекрасна ориенталска архитектура Почител е известен с това, че в него се е провеждал най-престижният в бивша Югославия международен артистичен пленер, в които са участвали художници и скулптори от десетки държави, включително и от България. По време на войната традицията е прекъсната, но през 2004 г. крепостта отново приема таланти от цял свят.
За световно културно наследство в Босна и Херцеговина са обявени десетките хиляди богомилски “стечки” (“стечак”- ед. ч.). Това са майсторски изваяни каменни надгробия, датиращи от XI до XV в., свързани с богомилската вяра на тогавашното население. Богомилството намира добра почва в средновековна Босна, особено след като владетелят бан Кулин приема официално тази вяра. Според учените разпространението на богомилството на Балканите и в редица европейските страни е резултат на силното влияние на богомилската “ерес” в средновековната българска държава по времето на цар Петър, а и по време на византийското владичество, в основата на която лежат възгледите на българския поп Богомил. За това има множество свидетелства от старинни източници, напр. житието на дуклянския княз Иван Владимир, зет на българския цар Самуил. В по-ново време това се потвърждава от изследванията на хърватския историк Франьо Рачки, който доказва тясната връзка на патарените с българските богомили. Най-добре запазени “стечки” има в Херцеговина, по Далматинското крайбрежие и по островите. От изключителна ценност са надгробията в с. Радимлье край гр. Столац, недалеч от Мостар. Богомилските каменни надгробия, каквито има и в самия Мостар, се почитат от населението, независимо от неговото вероизповедание.
Един наскоро възникнал туристически център е в с. Меджугорие, който привлича ежегодно над милион туристи от цял свят. Причината за това е твърдението на шест местни овчарчета, че им се е явила Богородица. В селото и около хълма, където се твърди, че се е явила Богородица, се развива стремително богата туристическа инфраструктура и сувенирна индустрия.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
