 |
|
| ЕТНОКУЛТУРА |
стр.56, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
ИЗТОЧНИ РОДОПИ - ОДРИН:
БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ |
|
|
|
| Румен Стоичков, БНР |
|
В римско време през Източните Родопи е преминавал важен път. Водил е към Адрианопол. По него по-късно са вървeли керваните, които са отнасяли в Едрине (Одрин) данъците на Турската империя. Понякога разбойници нападали пренасяното и скривали плячката си някъде из околността. Например - в Попмартиновата пещера. Твърди се, че в нея е закопано част от златото на империята, а според легендата - предводителят на обирджийския отряд се е казвал поп Мартин. Никой досега не е открил плячкосаното.
"Душите на загиналите тракийски воини почиват тук, защото, когато са намирали гибелта си далеч от родните места - не е имало друг начин да бъдат погребани. И успокоени..." Това пък е романтичната хипотеза за произхода и предназначението на странни скални ниши. Намират се покрай пътя, изваяни върху "Пчелата" - голяма скала при с. Долно Черковище.
Известно е, че предците ни са проповядвали т. нар. соларно-хтоничен култ. И че почитта им към Слънцето е пряко свързана с почитта към скалата - Скалата - като Богинята-майка и като връзка със Слънцето... Скалните ниши са отпреди поне 2000 години. И тъй като са се намирали на видни места, е възможно да са били указателни знаци по търговски пътища или пък стратегически ориентири... Това гласи една от теориите. Допълва я и трета - че чисто и просто това са светилища, до които са се палили ритуални огньове. Т. е. имали са култова функция... Хипотезите в този край на България обаче нямат край. Скалните ниши са свързани и с дейността и умението на траките да извличат и обработват злато. Били са част от водоносната или пък златоносната система на масива. С които е богата природата по поречията на Арда и Бяла... Край на теориите... Всъщност името Арда е с тракийски произход и означава Бяла река... Близките наоколо градове са Кърджали, Маджарово, Ивайловград. Вероятните големи селища по древния римски път. Пътувам из този регион с представители на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието. Дългогодишните им усилия са насочени към това - Източните Родопи да бъдат обявени за природен парк като част от единната система от защитени територии у нас. И в Европа.
Днешните жители в региона на Източните Родопи не са много. В гр. Маджарово жителите са около 750, в 19-те населени места на общината - около 2000. Българи и турци. Допълващи се в колорита на религия, фолклор, обичаи, традиции. И недоимък.
В най-новата им история стои гордостта, че градът е бил миньорска столица. Мед, цинк, живак. Поминък... Днес разцветът от 70 години на миналия век е спомен. Съчетан с панелни сгради, оцветени води, излизащи от шахтите, запустели мини. Една от тях се срутила и е изваяла разцепен хълм... Рядко творение - едновременно и на човека, и на природата. Иначе гледката е изключителна. Защото р. Арда се вие покрай Маджаровския двукратерен вулкан. Усещах се сащисан от това, че не познаваме страната си... С красивото, непознатото, тайнственото, легендарното, мистичното, наследеното от цивилизации преди нас...
В рекламна брошура е написано, че по тези земи хора е имало преди около 6000 години. Разбира се, били са скотовъдци. Още по-странното е, че сякаш традициите на миналото са устойчиви и непреходни до днес. Случайността ме среща с Николай Василев. Отглежда 120 говеда така, както са го правили тук и преди хилядолетия - на свободна паша, сред природата. Висшист, който цял живот е мечтал да отглежда животни. Казва го с гордост и с убеденост, че пари може да се изкарват по всякакъв начин, но животното е по-красиво от парите. "Обичам по-високите места. Чувствам се по-свободен на по-високо и на по-широко. Затова съм си избрал тази професия, в която няма работно време, рамки, началници. А най-върховното чувство за един човек е да се чувства свободен!"
Свободолюбието, отстояването на свободата и независимостта са белязали и древното строителство тук. През средните векове наоколо са построени каменни крепости като част от отбранителната линия на пограничната византийска област Ахрида. Има останки от тях, най-известните са при връх Окопа... Новото строителство също е свързано със защитата на род, родина, свобода... Близо до Природозащитния център са изградени параклис и Тракийски пантеон. На него пише: "На това място на 4 октомври 1913 г. бяха зверски избити от турския башибозук над 1800 българи, прогонени от родните им места в Беломорска Тракия. Малката река е задръстена от трупове и дни наред тече кървава. Войводите Димитър Маджаров и Руси Славов със своите чети самоотвержено защитават бягащото население и спасяват от явна гибел над 20 хиляди бежанци. Поклон пред паметта на загиналите!"
След трагичните последствия от Междусъюзническата война, някъде натам, във времето, това селище е приело името на закрилника си. А потомците на тракийци до ден-днешен провеждат на това свято място всяка година, в последната седмица на септември - тържествен събор-поклонение в памет на близките си... Параклисът се казва "Света Петка Българска". В самия град обаче - църква няма.
Говори се, че християнството по тези земи е прието през Х век. Свидетелство за това са откритите на един от върховете наоколо останки от ранна християнска църква. През Средновековието селището е било в турски ръце, дори по-възрастни жители помнят, че тук е имало и мюсюлманско духовно училище. Но това вече са само спомени, покрай които обаче винаги става дума за Момина скала. Тя се издига над Маджарово, а легендата казва, че от нея, за да не смени вярата си, се е хвърлило младо българско момиче...
С взиране в миналото е и диалогът ми с Атанас Димитров, кмет на селото. Към гордостта си от мистериозните трапецовидни скални ниши прибавя - каменните и земните гробници. Като акцентът му е върху загадъчния Кромлех... "Той е национален паметник на културата, сравним само със Стоунхендж в Англия. Става дума за побити камъни, уникални за България. Поставени са в кръг, нещо непознато за тракийската археология. Според нашата местна легенда Кромлех е светилище, в което са се извършвали езически практики и вярвания."
Археолозите още не са се справили с тази загадка. Която обаче заедно с неразработените археологически находки, с неоткритите гробници, с тракийските долмени, със светилищата, със скалните ниши по долината на Арда, и с какво ли още не, могат да станат основата за развитие на туризма в региона...
Защото в туризма е бъдещето на Източните Родопи. Само че той не би могъл да бъде развит, ако държавата не възстанови третокласната си пътна мрежа, която е в окаяно състояние. Практиката е показала, че засиленият туристически интерес винаги изгасва при срещата на чужденеца с кошмара, стопанисван от Изпълнителна агенция "Пътища". Независимо от красотата и неповторимото очарование на местните предания.
"Шанс за Маджарово" не е предание. А неправителствена организация, обединяваща усилията на 20-ина местни жители за просперитет на региона. Идеята е - някогашният рудодобив да бъде сменен от билкопроизводство, земеделие, животновъдство, туризъм. "Имаме готов проект за реализиране на алтернативни форми на трудова заетост сред местните жители и непрекъснато умуваме как да си помогнем", казва Благовеста Василева. Изброява ми и куп нереализирани проекти, като се възмущава от всички спънки, които държавата ни недалновидно създава. Като например - неумението да бъдат усвоявани пари по програмата САПАРД. Събеседничката ми е и учителка по химия, и представител на Екоклуб, чрез който се опитва да научи децата как да опознават и да опазват околната среда. "Защото познанието е пътят към успеха", обявява ми тя своето верую. И пояснява, че страховете на местните хора са от Забранителните разпоредби в Закона за природния парк. За свободната паша, за сечищата... Страхове в битката за оцеляване. Въпросът е - как да се намери най-добрият баланс между интересите на местните жители, на общината, на буквите на закона. И на природата.
А тук тя е приютила "санитарите си". Така природозащитниците наричат лешоядите. Една рядка птица, която може би повече от хората си е харесала поречието на Арда. За да гнезди и отглежда малките си. Белоглав лешояд, черен лешояд, египетски лешояд - в комбинация с черни щъркели, бухал, белоопашат мишелов, сокол-скитник, скален орел, царски орел. За царския се знае, че е световнозастрашен от изчезване вид. В миналото е смятан за свещен. Вярвало се е, че е излитал от гнездото си, за да прогонва бури и градушки. А така е опазвал реколтата на хората. Затова и никой не го е преследвал..." Някога един пътешественик е изброил около 2000 гнезда в България. В по-новата история е изтребван, а днес ние се чудим как да го опазим", разказват с болка Бориc Бъров и Стойчо Стойчев от Българското дружество за защита на птиците. А аз гледам с възхищение летежа на птиците над Голямата Кован кая и над Патрон кая. Две защитени местности, след които пътят ме отвежда в Ивайловград.
Пътят на керваните е минал оттук - Ортаккьой е турското име на селището. В което на удобното и красиво за живот място са се събирали тогавашните хора, ортаци, строили са сергии, търгували са, разраствали са селището. Тук е популярна легендата, свързана с името на Лъже Ивайло, чийто паметник се издига в центъра на града. "Според последните проучени документи селището съществува от 1560 година. Жителите тук са преселници от Беломорска Тракия, от Мала Азия, от Македония, малко местни. Опазили са 26 църкви, както и античната вила "Армира". Тя е от римско време, проучванията є сочат, че е обитавана през II-IV век от знатни римски велможи. Знае се, че през 378 г. император Валент е изгорял във вила, намираща се на 30-ина км от Адрианопол, днешен Одрин. Такова е и разстоянието от Ивайловград до Одрин. И защо гибелта на римския император да не е станала точно във "Армира"?!
В природата около Ивайловград природозащитниците са открили ново водно конче, което не е познато на специалистите. В защитената местност Дупката пък има находище на 16 вида диви орхидеи! А това е и мястото, което прилепите винаги използват за пребиваване, когато се преселват. "Дупката" е названието на скалиста карстова пещера, затворена поради опасностите, които крие с пропадането си - на 60 м след отвора. Впрочем според легендата на рогата на овен са били забодени свещи и с тях, пуснат през отвора на пещерата, той е намерил пътя към отсрещна Гърция.
Вероятно и пътят през пещерата, и древният римски път, и по-сетнешният средновековен се събират някъде тук. И водят към днешния Одрин. Населен е до Освобождението с хиляди българи, които са построили всичко за нормалния си живот. Оцелели са до днес - сградата на училище "П. Берон", превърнато в турско сиропиталище, българското военно гробище, на което липсват надгробните плочи. И двете църкви - укрепената и реставрираща се "Св. Георги" и полурухналата "Св. Св. Константин и Елена". Втората е построена само за 6 месеца от предците ни - през 1869 г. Тук са се черкували, вдигали са сватби, венчавали са се, кръщавали са в православна вяра, търсили са упование в Бога. Днешните православни българи в Одрин са не повече от двайсетина. И е тъжно да прекрачиш прага на храма с някога уникална архитектура. В последните 10-ина години тази българска светиня е била жертва на иманярски набези, на палежи, срещу нея са хвърляни камъни, псувало се е, пиянствало се е. Разкопана на много места, църквата "Св. Св. Константин и Елена" е една руина, на която е паднал покривът. А стените са пред рухване. Бедата е, че ако това стане според турското законодателство още на следващия ден може да бъде обявен търг за продан на мястото. Свято българско място, на което да бъде издигнат съвременен паркинг например...
"От няколко години се мъча сам - казва потомственият грижовник на храма отец Александър Чакърък - Идва отвреме-навреме по някой, обещава нещо. И изчезва. А тук няма политика. Има човещина. Има български дух. И имот, който трябва да бъде спасен!"
Този имот може да бъде спасен. Ако днешните българи застанат зад идеята на Инициативен комитет "Камбана" - храмът на предците ни да бъде укрепен, реставриран, съхранен. С доброволни дарения. За да не рухне не само той. Но и достойнството ни на българи. Независимо по кои пътища към Одрин сме вървели. Днешния асфалтиран. Керванния средновековен. Пещерно-легендарния. Древноримския. Или на тракийските воини, чиито души са намерили покоя си в скалните ниши в Източните Родопи.
Най-значимият български паметник в Одрин
е българската православна църква
"Свети Равноапостолни Константин и Елена".
Построена през 1869 г. от българската общност в града, тя е била живото духовно сърце на българщината в този край на
Отоманската империя. След Балканската война в началото
на ХХ век е изоставена и постепенно се руши.
За това са помогнали и видими вандалски намеси.
Така се е стигнало до днешното остро аварийно състояние.
Инициативен комитет "Камбана",
Съюз на архитектите в България, Столична община,
Българско национално радио, Радио "Нет",
Продуцентска къща "Пирина"
призовават цялата българска общественост, всеки българин и християнин да даде своя принос за запазване, реконструкция и връщане към живот на българската светиня - църквата "Свети Равноапостолни Константин и Елена" в Одрин, Република Турция.
Набирателните сметки са
в лева - 5064175709
в щатски долари - 5164175702
в евро - 5464175703
в ТБ "Биохим", клон "Витоша", банков код 66074250
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
