|
|
АРТ |
стр.38, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
Матенадаран - историята в света на ръкописите |
|
|
Розалина Евдокимова |
|
В сърцето на Армения има кътче, което ревниво и гордо пази духовната култура, разказваща за древните корени на страната. Това е Матенадаран.
"Армения е книга, от която са се учили първите хора". Осип Манделщам
Между безкрайно много други племена, които напират за свое място под слънцето, има един древен народ, който е сред първите, проумeли истината, до която векове след тях стигат първите ни просветители: "Голи са без книгите всички народи" ("Проглас към Евангелието" - първото стихотворение, написано на глаголица от Константин-Кирил Философ). Това са арменците, които са доказали своя древен стремеж към знание чрез създаването на института Матенадаран - храмът на книгата.
ИНСТИТУТЪТ МАТЕНАДАРАН
е създаден през 1920 г., когато бушуват антирелигиозните страсти - следствие от руската октомврийска революция. Той е учреден на базата на национализираната колекция от древни ръкописи, съхранявани от векове в Ечмиадзинския манастир. Началото на колекцията е сложено в далечния V в. и е свързано със създаването на арменската писменост от древния учен Месроп Мащоц. Още през петото столетие един от най-известните по това време автори - Хазар Парпеци, съобщава, че именно в Ечмиадзинската обител съществува книгохранилище. През 1892 г. колекцията е наброявала 3158 ръкописа, а през 1897 г. - 3338. Така през годините те са се увеличавали благодарение на упорития труд на монасите и книжовниците, обитавали това древно светилище на духовна култура. На 17 декември 1929 г. ечмиадзинският Матенадаран е обявен за държавна собственост и десет години по-късно колекцията е преместена в Ереван.
Какво означава на древноарменски "матенадаран" ще се запита всеки, който се докосне до безценната експозиция на института с музей. Не е трудно да се досетим - хранилище на ръкописи. Това са такива ръкописи, които далеч преди ние да се сдобием с наша писменост и книги, арменците вече са имали и ревниво пазели в манастирите си. Да не забравяме, че Месроп Мащоц създава арменската азбука още през 405 г.
МУЗЕЯТ КЪМ МАТЕНАДАРАН
е построен през 1957 г. на хълма, затварящ булевард "Месроп Мащоц". Проектът е на архитект Марк Григорян в характерния древноарменски стил. Две години по-късно по решение на правителството той е преобразуван в научноизследователски институт с музей, където не само се съхраняват, но и се реставрират и проучват най-древните манускрипти на Армения. По идея на архитект Артур Месчян към сградата вече е построен нов архитектурен корпус, който отвори врати през 2011 г.
Това е Матенадаран - храмът на книгата, на знанието. Той е уникален не само по възраст, но и по характера, по богатствата си, които доказват колко древни са неугасимият стремеж и завоеванията на този храбър народ мъченик.
ПЪТЯТ ДО ХРАМА
е павиран и обграден от дървета и храсти. Първото, което се вижда, когато човек се изкачи по алеята до долната платформа, е паметникът на бащата на арменската писменост Месроп Мащоц (около 361-440 г.), пред който е коленичил неговият ученик и биограф Корюн. Върху монумента е изсечена сакралната фраза "Да опознаеш мъдростта и наставленията е да разбереш изреченото от разума". Това са първите думи, преведени на арменски език. На високата част на хълма се издига сградата на музея, построена в средновековен стил, като от двете страни на входа стоят като стражи шест огромни статуи на известни арменски учени и последователи на Мащоц - Мовсес Хоренаци, Мхитар Гош, Фрик, Анани Ширакаци, Григор Татеваци и Торос Рослин.
МЕСРОП МАЩОЦ
е роден през 361 г. в село Хацекац в провинцията Тарон на Велика Армения. Като всички и той получава образованието си в гръцкоезично училище, като освен родния арменски владеел гръцки, сирийски и персийски език. Известно време служил като воин при цар Хосров ІІІ, но у него надделява духовното.
През 395 г. приема монашеството и тръгва да проповядва Евангелието сред арменските езичници. Така той превежда устно Библията на достъпен език. След 387 г. по-голямата част от Армения се оказва под властта на Персия и гръцките училища са закрити. Мащоц видял спасението за разпадащата се държава единствено в укрепването на християнството сред народа. Дейността му на проповедник го подтикнала към нещо много велико - да създаде арменска азбука, която да му послужи да преведе на разбираем за народа език не само Библията, но и богослужебните книги. Когато споделил това свое намерение с католикоса (бел.ред. - духовна титла в древноизточните православни църкви) на страната, в негово лице Мащоц срещнал пълна подкрепа и разбиране. Двамата започнали да издирват подходящата азбука.
АРМЕНСКАТА АЗБУКА
създава Месроп Мащоц през 405 г. в Едес (град в Северна Месопотамия). Тогава тя съдържа 36 символа. По време на работата си той използвал както гръцки, така и средноперсийски, етиопски и редица други езици и писмени системи.
ПРОСВЕТИТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ
на Мащоц продължила и той започнал да открива книжовни школи. След него тръгнали много негови ученици и последователи. През 410 г. той разпространил арменската азбука в по-голямата част на Източна Армения. С помощта на католикос Саак открива и първите школи в областите Арарат, Сюник, Гохтн, Гардман и на още много места. Основава и Вахаршапатската семинария, която е първото висше училище в християнска Армения. В нея се събират ученици от различни краища на страната и се обучават по разработена от Мащоц специална методика.
ПЪРВИЯ УЧЕБНИК НА АРМЕНСКИ ЕЗИК
създава именно Мащоц. Скоро неговата просветителска дейност стигнала и до пределите на Византия, където ученият с група свои ученици успял да основе арменски книжовни школи и в Западна Армения.
Освен библейски книги Месроп Мащоц и работещите под негово ръководство дали на арменския народ да чете на роден език творбите на много антични автори, в това число и прочутия "Еклесиаст" на Евсевий Панфила.
Последните години от живота си великият духовен просветител прекарал предимно в преводи и писане на църковни стихотворения и трактати. Неговите творби са най-старите образци на древноарменската църковна поезия.
ДНЕС УНИКАЛНИЯТ ЦЕНТЪР
привлича не само посетители, но и учени от цял свят, които да се докоснат до изключително богатата колекция от ръкописи. В просторните изложбени зали спират дъха реставрираните древни книги, които разказват не само библейската история, но и историята на Армения. Някои твърдят, че в хранилищата на Матенадаран се пазят около 17 000 ръкописа, други - че са 14 000. В хранилищата има не само родни творби. Чуждестранните са около 3000. За историята нашепват ръкописи, изтръгнати от пламъците на гибелни пожари, запалени от вражески воини, купени с последните грошове от онези, които са радеели за родната история и духовност и са ги спасявали така, както една майка би спасила своята рожба по време на вражески набези.
РЪКОПИСИТЕ,
които се съхраняват тук, обхващат почти всички древни и средновековни раздели на науката и културата: от историята, географията, философията, медицината, граматиката, математиката, литературата, музиката... В това авторитетно хранилище могат да бъдат видени и докоснати дори преводи от изключително важно значение за световната наука. И тъй като източниците на въпросните преводи са изчезнали, то те днес вече имат статут на оригинали.
Основната част на колекцията, разбира се, са арменските манускрипти, но в безценните колекции се пазят творби на арабски, латински, старославянски, хинди, етиопски, японски. Казват, че има и средновековни български ръкописи.
В централната зала експозицията е аранжирана в стила на арменския пещерен манастир Гехард. Във витрините могат да бъдат видени първият превод на Библията на арменски, първият съдебен кодекс на страната, както и първият арменски свод от закони на наказателното и гражданското право, съставен през Х в. от Мхитар Гош. Дъхът на всеки, който посети музея, спира пред уникалното издание на знаменитата История на Армения от Х в. пр.н.е до V в. сл.н.е., която е написал, спазвайки хронологията, Мовсес Хоренаци.
НАЙ-МАЛКАТА И НАЙ-ГОЛЯМАТА КНИГА
в колекцията на Матенадаран са сред атракциите на музея. Най-голямата тежи 28 кг и приковава вниманието с грандиозността и масивността си. Това е Мушският сборник църковни и тържествени речи, известен като "Избрани речи". Три години са били необходими, за да бъде сътворено това произведение на книжовното изкуство, за което използвали 660 кожи от двумесечни телета. През 1204 г. книгата била завършена в манастира "Вардан Карнеци" в град Муш.
Най-малката книжка тежи само 19 грама и представлява църковен календар от ХVІ в. Всеки лист от нея е изработен от ембрион на агне.
НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА РАБОТА
също е част от дейностите, извършвани в Матенадаран. Учените с години изучават древните "паметници" на арменската писменост. Изследването на текстовете, източниците, палеографията, средновековната книжна живопис, историографията са само една малка част от техния огромен труд.
За арменския народ древните ръкописи винаги са били предмет на особено благоговение и почитание, тъй като те са символ за етноконфесиалната принадлежност на арменците през изминалите векове, когато непрекъснато са се сменяли завоевателите - араби, турци, селджуци, монголци... Ръкописната книга има важно значение за арменския народ и затова той се е отнасял към нея като към живо същество.
Не съм виждала друга нация, която така да почита и пази книгите си и писмеността си. Да си призная, благородно им завиждам, като едновременно с това се прекланям пред духа на този толкова изстрадал и горд народ, който въпреки всичко не е загубил своята духовност и любов към книгите. Ненапразно и до днес се прекланяме пред паметта на онези, които преди векове не са завещавали материални блага, а ценните ръкописи, които са пазили като очите си през целия си, изпълнен с трудности и изпитания живот. Благодарение на това днес в Матенадаран можем да се възхищаваме на тази уникална и безценна съкровищница. И още нещо много важно и показателно - пръснатата по света арменска диаспора не престава да издирва и събира зрънце по зрънце своята духовна култура и да обогатява фондовете на Матенадаран. Има какво да научим от арменците...
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|