 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.22, бр.1, година XX, 2013г. |
|
Вдревна Армения златарството е изключително добре развито. За това свидетелстват предмети (златна чаша, корона, обеци, статуетки, нагръдни накити, медальони и др.), открити при разкопките в Лъджашен, Кармир блур, Гарни, Арташат, Сисиан, Ванадзор и на много други места. Арменските майстори са владеели изкуството на инкрустацията и леенето, на сплитането и гравирането, на изковаването и гранулацията, на апликацията и филиграна - на всички известни методи за обработка на скъпоценния метал. Златарството е достигнало висока степен на развитие и в Киликийска Армения.
Сред центровете на арменското ювелирно изкуство се нареждат Двин, Ани, Карс, Ван, Ардвин, Йерзънка, Константинопол, Шуши, Ереван и други. При разкопките в Двин са намерени лети гривни със змийски глави, филигранни обеци, плетени огърлици и други златни предмети от Х в. През ХIХ и ХХ в. широко разпространение получават филиграните от позлатено сребро и накитите с емайл.
Ереванската златарска фабрика (основана през 1964 г.) произвежда пръстени, обеци, колиета, гривни, верижки, корпуси за часовници, медали, сувенири и още изделия от злато, сребро и други скъпоценни метали в комбинация със скъпоценни камъни (диамант, сапфир, изумруд). В Нор Хаджън се открива цех за обработка на скъпоценни камъни.
През 1998 г. е основан Съюзът на арменските златари и ювелири. Принос за развитието на арменската бижутерия имат и ювелирите от арменската диаспора.
През III хилядолетие пр. н.е. в Армения се изработват огърлици и гривни от планински кристал, сердолик, рубин и други камъни. Многобройни образци на арменското ювелирно изкуство са открити в Лъджашен, Гарни, Армавир, Двин. Със скъпоценни камъни са били украсявани църковни предмети (кръстове, кандила, кадилници, съдове, дарохранителници и др.), както и най-различни предмети от бита.
Арменските царе награждавали царедворците и князете с украсени със скъпоценни камъни челни ленти. Старейшините и високопоставените духовници имали печати във форма на украсен със скъпоценни камъни пръстен. През ХVII в. се прославят ювелирите Йепрем Сади и Отец Саркис. В периода ХVII-ХIХ в. широка известност получават майсторите от Нор Джуха, които през 1660 г. изработват диамантената корона на руския цар Алексей Михайлович. През ХIХ и ХХ в. славата спохожда арменските майстори в Константинопол, Карс, Александрапол и други градове.
В Армения традициите на ювелирите от Васпуракан биват продължени от Вахан Хацагорцян. По-късно самобитността на арменските майстори-бижутери е опазена и развита от Назарет Гуюмджян, Жирайр Чулоян, Арцрун Берберян, Хакоб Пилипосян и др.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
