 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.13, бр.2, година XVI, 2009г. |
|
|
Португалия и ЕС |
|
|
| ТЕРЕЗА РИБЕЙРУ, държавен секретар по европейските въпроси на Португалия |
|
След повече от двадесет години от подписването на 12 юни 1985 г. в Манастира "Жеронимуш" на Акта за присъединяване на Португалия към тогавашната Европейска икономическа общност равносметката на изминатия път се оказва недвусмислено положителна. Европейският избор допринесе решително за прогреса на Португалия, по-специално за нейното икономическо развитие, модернизация и консолидиране на демокрацията. Европа донесе още отваряне към света и по-голяма видимост – и утвърждаване – на международната шахматна дъска, като окончателно сложи край на изолацията, с която беше белязана дотогава португалската външна политика.
Освен тези ползи – повече или по-малко осезаеми или количествено измерими – се прибави и фактът, че с нейното влизане в европейското семейство Португалия се присъедини към един политически и цивилизационен проект, основан на богатство от ценности и принципи, които Португалия споделя изцяло, като мир, демокрация солидарност, просперитет и спазване на правата на човека, подлежащи на постепенно и постоянно политическо задълбочаване.
От 20 години защитаваме една по-задълбочена Европа – все по-тесния съюз между европейските народи, за който се говори в Преамбюла на Договорите, опиращ се на основните принципи, които бележат идентичността и оригиналността на европейския проект: равенство между държавите независимо от географските им размери, демографски или икономически дял; солидарност, която включва превес на общото благо, т.е. на европейския интерес над чисто частните интереси; икономическа и социална кохезия, означаваща, че социално-икономическият прогрес на Съюза в неговата цялост е възможен само чрез коригиране на множеството съществуващи различия между държавите-членки; взаимно доверие вместо конфликтите и съперничествата, които белязаха близкото минало на европейската история.
В отстояването на една силна и все по-интегрирана Европа се стараехме да имаме съгласувано и конструктивно отношение, което пролича веднага в нашето участие във всички звена на задълбочената интеграция, от Шенген до единната валута. Трите португалски председателства на Съвета на Европейския съюз през 1992, 2000 и 2007 г. също бяха доказателство за нашата европейска ангажираност. През тези шестмесечия се постарахме да оставим свой отпечатък в историята на Европа, било чрез проследяване на ратифицирането и на влизането в сила на Договора за Европейския съюз, издигането на Лисабонската стратегия през 2000 г. или подписването на Лисабонския договор през 2007 г. Водещата нишка по време на трите председателства беше обща и може да се резюмира в мотото, което избрахме за последното си председателство: един по-силен Съюз, за един по-добър свят.
Интегрирането ни в тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) стана също решителен момент в развитието на социално-икономическото положение на Португалия, като през над двадесетгодишното си членство страната постигна значителни успехи.
Предизвикателствата, присъщи на създаването на вътрешния пазар, основан на подробна програма от законодателно естество, изискваха от страната изключителни усилия за адаптиране към общностната регламентация. Проектът за големия европейски пазар още от осъществяването му през 1993 г. имаше видимо отражение върху ежедневието на португалските граждани и фирми, произтичащо от влиянието на законодателството в различни области като техническа хармонизация, защита на потребителя, опазване на околната среда, транспорт и правила за конкуренцията.
С помощта по-специално на Кохезионната политика в Португалия се извърши радикално преустройство на инфраструктурата, подкрепени бяха производствените инвестиции, подобри се качеството на живота на гражданите. На това обстоятелство се дължи масовата подкрепа от населението на европейския проект.
От друга страна, Португалия едновременно се ползваше и допринасяше решително за засилването на Кохезията, тъй като с присъединяването на Португалия и Испания започна процесът на оценяване на тази политика, която се разрастваше и активизираше, материализирайки правната основа, създадена от Единния европейски акт. Кохезията, която в началото на първите Финансови перспективи (1988) означаваше само 17,2 % от финансовата дотация на тогавашната ЕИО, е средно 35,6 % за периода 2007-2013.
В резултат на интеграционния процес се извършиха също така дълбоки преобразувания, стимулирани от силното публично и частно инвестиране. Постигна се приближаване до общностното средно равнище на доходите, нараснаха нивата на производителността, а отварянето на пазарите даде чрез нарастващата конкуренция стимул за развитие на нашата конкурентоспособност.
Тези преобразувания промениха лицето на страната и най-вече интегрираха португалския гражданин в европейската действителност - не само физически (новите транспортни възможности скъсиха разстоянията), но и в условията на живота му, които често не намират директно отчитане в икономическите показатели (водоснабдяване и третиране на отпадни води, процент на училищния обхват, много силно снижаване на нормата на детската смъртност, увеличаване продължителността на живота, разрастване на пазара на телекомуникациите).
Стратегическото решение за участие в еврозоната беше от самото начало също важна стъпка за укрепване на нашето икономическо положение и за създаване на значителна култура за стабилност, която придаде на макроикономическите политики необходимата стабилност и устойчивост, благоприятствайки и ускорявайки икономическия растеж и заетостта със съответния положителен ефект върху лихвения процент и нормата на инфлацията.
Макроикономическата стабилност, осигурена от еврозоната, благоприятствана от съвкупност от структурни реформи, целящи да повишат ефективността и гъвкавостта на пазарите, постепенно допринесе за получаване на реално и устойчиво нарастване на производителността, подобрявайки конкурентоспособността на световния пазар, а цените, свързани с колебанията на валутните курсове, и рисковете, свързани с тях, изчезнаха, осигурявайки продължителен икономически растеж, по-голяма финансова стабилност в една високо взаимозависима световна обстановка.
На свой ред Лисабонската стратегия, приета по време на португалското председателство през 2000 г., стана за Португалия едновременно момент на политическа роля и решителен принос в изграждането на стратегия за развитие на ЕС. От тогава, и след като беше преразгледана през 2005 г., стратегията потвърди своето значение и актуалност. Въпреки вероятно прекомерно амбициозните си първоначални цели, тя показа през това десетилетие, и особено през последната година, своята способност за адаптиране към важните промени в обстановката, най-вече да отговори на сегашната финансова и икономическа криза, като продължи да бъде основна референция за растежа на ЕС, в рамките на насърчаване на иновацията и знанието. Постигнатите резултати вече доведоха до консенсус за значението и нейното провеждане до 2010 г. като знак за стабилност в периода след кризата.
В областта на външните отношения на ЕС Португалия участва активно още от началото в един нов подход към новоприетите държави от Централна и Източна Европа. Португалия се присъедини към убеждението, че е наложително от политическа и етична гледна точка да се помага на тези държави да провеждат реформи, които да им позволят да се доближат до "западния модел". Португалия подкрепяше също още от първите часове амбицията за интегриране в ЕС на новите демокрации, макар да не беше пряк бенефициент от икономическия потенциал, свързан с разширяването. В духа на европейците се въведе окончателно идеята за обединена Европа, в която влезе и европейската перспектива за Западните Балкани в началото на 2000 г., по време на португалското председателство.
Важно е да се отбележи, че едно от значимите следствия за Португалия от влизането й в Европейския съюз по отношение на разработването на португалската външна политика е нарастването на отговорността и на видимостта, които страната завоюва в определени региони на света, които нямаха пряка връзка с традиционните направления на португалската външна политика. Този факт е особено очевиден в области като Западните Балкани, Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия, където Португалия като държава, членка на ЕС, зае активна позиция, допринасяйки за изработването на обща позиция в Съюза. Това поведение на отвореност, което беляза с успех последното португалско председателство на ЕС, ни позволи, още, в случая с отношенията ЕС-Русия, да организираме среща на върха, призната от всички като важен момент в развитието на отношенията на Съюза с Москва.
По отношение на външната политика и общата сигурност националният залог при влизането в Европейската общност беше също израз на нашия избор чрез участие в колективния процес за вземане на решения, като по този начин разширихме възможностите на португалската външна политика и засилихме присъствието и позицията на Португалия в света. Днес признатата международна позиция на Португалия със своята балансираност, отвореност за диалог и към традицията на универсализма, също представлява ценност, призната от другите държави, членки на Европейския съюз. Фактът, че с влизането си в ЕС Португалия внесе и традиционните области на своята външна политика – нашия опит и историческо присъствие в Азия, Латинска Америка и Африка, както и привилегированите връзки със страните, в които португалският е официален език – издигна позицията на Португалия в ЕС и, естествено, увеличи въздействието на тези политики върху съвкупната външна политика и обща сигурност. Едни от най-видимите примери за извършването на тази трансформация на специфичния национален интерес в стратегически интерес на ЕС са провеждането на срещи на върха между ЕС и Африка (през 2000 и 2007 г.) и на Европейския съюз и Бразилия (2007).
Също така в случая със средиземноморските страни – въпреки че вече съществуваха особени връзки между ЕИО и този регион – Португалия беше и е част от групата, която отстоява установяване на много специални връзки със своите южни съседки и от самото начало се присъедини към идеята за Евросредиземноморско партньорство, известно като Барселонски процес, а напоследък за Средиземноморски съюз.
Дипломатическият капитал за присъствие и диалог на Португалия с африканските страни, в които португалският е официален език, и с други важни регионални дейци (като Африканския съюз) и регионални сили (като Индия, Бразилия, Китай), където съществуват исторически и културни връзки, ни поставя в привилегирована позиция да играем ролята на мост между Европейския съюз и други региони в света, която активизирахме и ще продължаваме да играем в ясен синхрон с универсалистичното призвание на Португалия.
В контекста на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) африканският и европейският континент бяха привилегирована сцена на вниманието на народите, съответстващо впрочем на стратегическите приоритети на ЕС. Португалия допринася активно за мисиите на ЕПСО, с участие днес в мисиите в Демократична република Конго (Мисията на европейската полиция (EUPOL) се ръководи от португалец), Гвинея-Бисау, Чад/Централноафриканската република, Босна и Херцеговина, Косово, Грузия, Палестинските територии и Молдова/Украйна. Засилване на тази политика имаше и по време на португалските председателства на ЕС през 2000 и 2007 г. През 2000 г. Европейският съвет в Санта Мария да Фейра остави фундаментален отпечатък върху развитието на гражданското измерение на ЕПСО, а през 2007 г. Лисабонският договор въведе важни и иновационни елементи в областта на сигурността и отбраната, сред които се открояват Постоянните структурирани сътрудничества, предназначени да засилят боеспособността на ЕС.
Още през 2007 г., по време на португалското председателство на Европейския съюз, стана възможно да се осъществи разширяването на пространството за свободно движение, осигурено от aquis de Шенген, на деветте нови държави, членки на ЕС: Чешката република, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия. Това разширяване, което стана с премахване на контрола по вътрешните граници на 21 декември 2007 г. на церемонии, ръководени от председателя на Европейския съюз, стана възможно само благодарение на проекта SISone4ALL, разработен и предоставен от Португалия.
В днешната световна обстановка на финансова и икономическа криза, в която се засилва необходимостта от съживяване на икономиката, е жизненоважно да се спаси доброто функциониране на европейските институции и на европейските политики. Основно, в този смисъл, е пълноценното функциониране на вътрешния пазар, недопускане случаи на протекционизъм и координирайки националните действия на общностно равнище, както е основна Кохезионната политика, като стимулатор на по-голям баланс между регионите и справедлив достъп до възможности на всички граждани.
От съществено значение за нас е силна и интегрирана Европа, за което има принос и Португалия, да продължава да се опира на институционални механизми, които осигуряват основния баланс за нейното добро функциониране, с преимущество на междуправителствения път пред общностния. В този смисъл спешно трябва да приключи институционалният дебат и Европа да се снабди с по-резултатна институционална структура, по-способна да се справи с финансовата и икономическата криза, с новите предизвикателства за сигурността в световен мащаб и да изследва виртуалните възможности за задълбочаване на трансатлантическата връзка. Лисабонският договор в този контекст е решаваща стъпка в процеса на европейската интеграция, тъй като дава на Съюза нови инструменти, които му позволяват да изпълнява ролята си на международната сцена и да отговаря ефикасно на международните предизвикателства и на своите собствени вътрешни проблеми.
|
|
Министерство на външните работи на Португалия, Кабинет на държавния секретар по европейските въпроси
Превод от португалски: Здравка Найденова |
|
| горе |
|
|
|
|
