 |
|
| АРТ |
стр.41, бр.2, година XVI, 2009г. |
|
|
Мариза: Аз живея за музиката |
|
|
| |
|
Примата на фадо музиката Мариза изнася концерти на 4 континента в препълнени зали и с огромен успех. Музиката й съчетава в едно чистата традиция и свежестта на съвремието, а нейният начин на изпълнение представя необработената чиста емоция, пречупена през изключителния й стил.
На 24 октомври 2008 г. в столичната зала "България" Мариза представи пред българската публика последния си албум "Terra" ("Земя") в концерт от цикъла "Концертмайсторите"*. Броени минути преди да излезе на сцената, тя сподели своите мисли за света, фадото, културата и онова, което ни прави живи.
БИОГРАФИЯ НА МАРИЗА
"Новата дива на фадото", "Наследницата на Амалия", "Гласът на Португалия"- така най-често определят световноизвестната фадо изпълнителка. Мариза Рейш Нунеш е родена на 16 декември 1973 г. в Мозамбик. На тригодишна възраст се премества със семейството си в Лисабон, Португалия. Родителите й отварят ресторант в "Моурария" – стария квартал на португалската столица, излъчващ особена традиционна атмосфера. Мариза започва да пее фадо още като дете, преди да се научи да чете. Баща й рисува малки истории, за да й помогне да запомни текстовете на песните. Макар и само на пет годиин, тя се включва в спонтанното запяване на песни в ресторанта на нейните родители. Певецът Фернанду Маурисиу става кумир за малката Мариза и слушайки неговите изпълнения, както и други фадисти, тя попива тънкостите на това изкуство.
През 1999 г. е първото й голямо представяне пред публика, като гост-изпълнител на концерт в памет на Амалия Родригеш в залите на Лисабон и Порто. Изпълненията й провокират интереса на публиката и медиите. През 2000 г. Мариза получава наградата "Гласът на фадо" от Националното радио "Central FМ". Година по-късно певицата издава първия си албум "Fado em mim" ("Фадото в мен"), в който са представени 6 песни в стил фадо и 6 оригинални композиции. Продават се над 30 000 копия, а Мариза става една от най-популярните фадо изпълнителки. През 2002 г. по време на Световното първенство по футбол тя е поканена да изпълни химна на Португалия. През същата година на летния музикален фестивал в Квебек, Канада получава първа награда за изключителното си изпълнение. През 2003 г. става носителка на португалската награда "Личност на годината".
Вторият й албум "Fado curvo" ("Лъкатушно фадо") заема 6-о място в престижната класация на Billboard за световна музика през 2003 г. На Олимпийските игри в Атина Мариза изпълнява в дует със Стинг песента "А thousand years", влязла в официалния албум на Олимпийските игри – "Unity". През 2004 г. певицата получава наградата European Border Breakers Award на фестивала MIDEM в Кан. Издава на компактдиск и видео "Концерт на живо в Лондон".
Третият й албум "Transparente" ("Прозрачно") е записан през 2005 г. и е издаден в Бразилия. Албумът заема първо място в класациите в Португалия и влиза в Топ 10 на най-популярните албуми в Европа. През юли 2005 г. Мариза е почетен гост на фестивала Live 8. През същата година португалското подразделение на UNICEF присъжда на изпълнителката почетното звание "Посланик на добра воля", а Кралство Дания я избира за един от международните посланици на работата и духа на Ханс Кристиян Андерсен, възпял меланхолията и скръбта в творбите си. През 2006 г. в Австралия Мариза получава наградата Helpmann Awards в раздел "Най-добър международен концерт", а в Португалия я награждават с националния "Златен глобус" за най-добър солоизпълнител. Издава албума "Концерт в Лисабон", последван от още една награда - този път на немската музикална критика, както и номинация за "Грами". Три пъти - през 2003, 2005 и 2006 г. - Британското радио ВВС 3 обявява Мариза за най-добра изпълнителка в света.
През 2008 г. излиза нейният албум "Terra" ("Земя"), който бе представен и в България.
- Какво знаехте за България, преди да дойдете тук?
- Нищо не знам за България. За първи път съм тук. Нямах достатъчно време, за да разгледам страната ви. Успях да си отдъхна и да се подготвя за концерта.
- У нас философията на фадото е почти непозната. Бихте ли я разтълкували?
- Фадото е музиката, която се ражда през 19 век и се разпространява от моряците. Това е музика, основана на житейските преживявания, човешки чувства като тъгата, смъртта, самотата, а също и радостта, страстта, веселието. Всичко, което е част от живота на човека, може да се изпее в този музикален стил. Тази музика може да докосне всекиго. Имах концерти във всички краища на света, във всички континенти и разбрах, че тази музика докосва всички, без да е нужно те да разбират португалски език. Изключително красиви са текстовете, които изпълняваме. Това са стихове на някои от най-големите ни поети. Без да сравнявам работата си с тази на моите колеги, аз например правя задълбочено търсене на текстове, за да ги запиша. Откривам творби на Фернандо Песоа, Педро Алмо ди Мело и други като Морао Ферейра. Това са поети, които са оставили истории след себе си. Те са част от историята и културата на Португалия. Също така работя пряко с текстописци и с композитори, с които създаваме албумите. Но фадото, което правя аз, няма нищо общо с фадото, което се е слушало през 19 век или през 60-те години. Имам собствен стил фадо. То е фадо, свързано с моите пътувания. То е фадо, отворено към много култури, които успях да опозная през последните 7 години на безкрайни турнета. Основата за последния ми концерт е светът. Затова и албумът ми се нарича "Земя". Този диск носи името на музиката, която създавам. Тя е хармонична, жива и съдържа ритъма на сърцето на един народ, на културата, която произлиза от Португалия.
- Вярно ли е, че в началото на кариерата си заявявате, че не искате да ви наричат "fadista" (фадо-изпълнител), а се налага да използвате просто "изпълнител"?
- Не е нужно да използвам някакво име. Аз съм певица от Португалия. "Фадист" е нарицателно, което използват, за да определят, че пея фадо, че харесват онова, което правя, и че съм част от тази култура. Именно това научих, когато израснах в един от най-типичните квартали на португалската столица – Моурария. Там никой не нарича себе си "фадист". Все пак се надявам някой да ме нарича така, защото харесва онова, което правя.
- Каква е Вашата рецепта за фиеста по португалски?
- Не знам, защото не правя фиести.
- Но във Вашия живот има празнични моменти, нали?
- Фиестата в моя живот са концертите. Концертите са истински празник за мен. Споделям музиката си, споделям сцената, живея за музиката и я предавам на онези, които искат да я чуят. Това е най-добрата фиеста за мен.
- Правите турнета по целия свят. По какъв начин поддържате добрата физическа форма и здраве?
- Има някои дни, които са по-трудни, и други, които не са чак толкова уморителни. Смятам, че храната е музиката. Аз дишам музика. Кожата ми е музика. Аз живея за музиката. Няма нищо по-важно в моя живот освен музиката, с изключение може би на моето семейство и моите родители. Но ако ги оставим настрана, колкото и егоистично да звучи това, музиката винаги е на първо място. Именно тя ме прави жива.
- А от каква музика се вдъхновявате?
- Аз слушам всички стилове музика, но не съдя в този смисъл за ценностите. Слушам от Линкин Парк, Мадона, Лени Кравиц до Жоржи Бен, Каетано Велозу, Жоау Жилберто. Слушам всичко. Любимата ми певица е от света на класическата музика и се казва Мария Калас. Даже съвсем наскоро успях да я гледам в една прекрасна опера на Пучини в Швеция. Така че нямам любима музика или музикален стил, който предпочитам повече. Харесвам всякаква музика.
- Кои са Вашите послания, които искате да достигнат до българската публика?
- Когато видят концерта ми, трябва да разтворят своите души и да се опитат да вникнат в една различна култура, която в основата си не е трудна за разбиране. Всички култури имат пресечна точка помежду си. Някои ще кажат, че това не е така, че са различни и дори че българите са напълно различни от португалците. Не смятам, че е така, защото културите си приличат, а музиката спомага да се сближат още повече.
- Всичко се смесва в този глобализиращ се свят...
- Да, в тези времена това важи с пълна сила. Навсякъде се говори за глобализация. Тя има своите положителни и отрицателни страни. Културата винаги плаща първа. Надявам се, че хората ще продължават да мислят, че културата е духовна храна, източник на интелигентност и израстване на човека. Когато опознаваш театъра, музиката, балета, изобразителното изкуство - всичко онова, което наричаме култура, то обогатява нас самите и по този начин расте нашата мъдрост. Смятам, че човекът не може да бъде духовно беден. Не парите, а богатството на духа е онова, което наистина може да ни направи богати.
*Цикълът "Концертмайсторите" е организиран от Кантус Фирмус и Класик ФМ радио и се провежда под патронажа на министъра на финансите на България Пламен Орешарски.
|
|
| Интервю на Георги Митов |
|
| горе |
|
|
|
|
