 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.32, бр.2, година XVI, 2009г. |
|
|
Лисабон – градът на пътешествениците |
|
|
| Мария Ангелова |
|
Лисабон не е място, където можеш да караш колело или тротинетка. Също като Москва, Истанбул, Рим и Пловдив, столицата на Португалия е разположена върху седем хълма. Тесните, стръмни улички и стъпалата в старата й част извеждат на възхитителни площади и тераси, от които се разкриват спиращи дъха изгледи към града и към река Тежу. Тези тераси, наричани "мирадоурос", са прекрасно място, където да си починеш и да пийнеш кафе, докато се наслаждаваш на гледката.
ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ГРАД
Лисабон е бил населяван още през неолита, а неотдавнашни археологически разкопки сочат, че той е сред най-древните селища в света. Финикийци, гърци, римляни и маври са оказвали влиянието си върху развитието му през вековете. Истинският разцвет на града е през 15 в., когато Вашку да Гама открива морския път до Индия. Тази ера обаче не продължава дълго. На 1 ноември 1755 г. почти целият Лисабон е разрушен от едно от най-катастрофалните земетресения в историята на човечеството, последвано от три огромни вълни цунами и пожар, който унищожава незасегнатите от вълните и земетресението райони. Над 85 процента от сградите са срутени, близо 1/3 от населението загива. Но като истински феникс градът възкръсва от пепелта изключително бързо и след по-малко от година развалините са разчистени и обновяването тече с пълна сила. Центърът е изграден наново, прокарани са широки булеварди, а новите сгради са първите в света със защитни конструкции срещу земетресения.
Днес Лисабон е град на контрастите – с модерните сгради и съхранените белези от по-ранната си история, с разнообразната културна смесица от имигранти от бившите колонии.
ПЛОЩАДИ, АСАНСЬОРИ И ДВОРЦИ
Когато става дума за неща, които непременно трябва да се видят в Лисабон, величественият площад Праса ду Комерсиу е несъмнено сред тях. Двете имена на това място – Праса ду Комерсиу и Терейру ду Пасу, навеждат към двете различни функции, които площадът е имал. Праса ду Комерсиу (Търговски площад) заради търговските функции, които е изпълнявал години наред, а Терейру ду Пасу (Дворцов площад), защото тук в продължение на 400 години се е намирал дворецът Рибейра, преди да бъде унищожен от земетресението от 1755 г. На площада се намира прочутото заведение "Мартиню да Аркада", най-старото кафене в Лисабон (основано през 1778 г.). През годините негови клиенти са били известни поети като Мануел ду Бокаже и Фернандо Песоа и фадо певицата Амалия.
Кащелу ду Сау Жорж (Замъкът на Свети Георги) се намира на най-високия хълм в историческия център на Лисабон. Оттук се разкрива гледка към целия град чак до реката. Най-старите запазени части на двореца са от 6 век, когато е укрепен от римляните, вестготите и маврите. През 1147 г. португалците го отвоюват обратно от маврите с помощта на кръстоносците от Втория кръстоносен поход и той служи за дворец на португалските крале до построяването на двореца Рибейра. И днес много хора живеят близо до Кащелу ду Сау Жорж, като този тих квартал представлява място със своя особена атмосфера.
Тъй като Лисабон е разположен върху хълмове, няколко "асансьора", които всъщност представляват въжена железница, качват посетителите нагоре до специални места с панорамни гледки, наречени "мирадоурос". Асансьорът Глория, който е един от последните съществуващи днес, отвежда до Мирадоуро де Сау Педро де Алкатара – сенчеста тераса с наредени по ръба й статуи.
Асансьорът Сата Жуща е също сред малкото все още функциониращи асансьори. Той се намира в самия център на Лисабон и работи от 1902 г. Интересното за него е, че е построен от един от чираците на Густав Айфел (авторът на Айфеловата кула) и също като прочутата парижка кула е направен изцяло от стомана.
Чудесен район, в който може да бъде почувствана атмосферата на Лисабон, е този около улица "Аугуста" - пешеходна търговска улица, разположена в центъра на града. Оживлението и духът на столицата тук присъстват в палитрата от образи, които ще срещнете – цветарите, продавачите на печени кестени и уличните музиканти. Тази улица свързва Праса ду Комерсиу и площад Росиу. Росиу е изключително оживено място, на което всички истински лисабонци си уреждат срещи с приятели, отправна точка за разходка и пазар.
Шиаду е сред популярните места за пазаруване, като обхваща площад Шиаду и близките улички. Включва както стари сгради, така и модерни търговски центрове. Туристите идват тук, за да си купят книги, дрехи и керамични съдове, както и за да пийнат кафе. Тази част от града е била и продължава да бъде място за срещи на големи португалски личности.
Площад "Рещаурадореш" е оживена точка, която се намира в южния край на "Авенида да Либердаде" (булевард "Свобода"). В центъра на площада се издига статуя, която ознаменува възстановяването на независимостта на Португалия от Испания през 1640 г. Самият "Авенида да Либердаде" служи като вена, свързваща центъра и площад "Маркиз Помбал". Булевардът е широк 90 метра, има 10 автомобилни ленти, а по средата е разделен от пешеходна алея с градинки. Разнообразната архитектура на сградите от двете му страни показва как старото и новото могат да съжителстват, без това да изглежда неестествено. Хиляди жители на Лисабон минават по булеварда всеки ден, без да забелязват изяществото и красотата, която ги заобикаля.
Много португалци наричат Алфама "истинският Лисабон". Всъщност това е най-старият квартал на столицата, разположен в самото й сърце. Тук ще откриете много исторически забележителности, както и барове и ресторанти с традиционна фадо музика. Това е мястото в Лисабон, където можете истински да почувствате архитектурата, звуците, миризмите и жителите му (съмнително е дали ще успеете да откриете и един човек, който говори английски).
Белейн е друг лисабонски квартал, в който има какво да се види. Името му произхожда от португалската дума за Витлеем. Разположен в близост до река Тежу, той е известен като мястото, от което много от великите португалски мореплаватели са потегляли за дългите си пътешествия. Оттук през 1479 г. потегля и Вашку да Гама за Индия. Един от символите на тази част от града е Белейнската кула, която е построена във времето на Великите географски открития (началото на 16 в.) като укрепен фар. Служела е за отбрана на Лисабон от атаки, идващи откъм морето, и тъй като тогава река Тежу е била по-широка, кулата е била разположена вътре в нея.
В Белейн се намира още един от символите на португалската столица – манастирът "Жеронимуш". Строителството му започва през 1502 г., в чест на завръщането на Вашку да Гама от Индия, и продължава цели 50 години. Парите за изграждането му идват от специален данък от 5 %, наложен върху всички източни подправки с изключение на пипера, канелата и карамфила. Огромните богатства на кралската хазна позволяват на архитектите да мислят в големи мащаби, без да бъдат ограничавани. За строителството на манастира те използват специален местен вид варовик със златист цвят, наречен "педра лиоз". Стилът, в който е издържан, е уникалният португалски стил мануелино, или късен португалски готик. "Жеронимуш" оцелява по време на голямото земетресение от 1755 г. почти без никакви повреди. Любопитно е, че на 13 декември 2007 г. точно в него е подписан Лисабонският договор, който поставя основите на реформите в Европейския съюз.
Сред по-съвременните забележителности в Белейн е Паметникът на откритията. Издигнат е по случай Португалското световно изложение през 1940 г., когато за направата му са използвани нетрайни материали. През 1960 г. по повод 500-годишнината от смъртта на Енрике Мореплавателя е построен наново от бетон. Монументът е над 50 метра висок и е във формата на каравела, на която са разположени известни португалски мореплаватели, пътешественици, писатели, математици - Педру Алвареш Кабрал (откривателят на Бразилия), Вашку да Гама, Фернандо Магелан, известният португалски писател Камойнш и др. - начело със самия Енрике на носа. Във вътрешността на паметника има мултимедийна изложба, представяща историята на Лисабон. С асансьор можете да се качите до върха, откъдето се разкрива панорамен изглед на Белейн и река Тежу. Отвисоко се вижда най-добре и мозаечната картина на тротоара пред паметника, която изобразява карта на света с маршрутите на португалските откриватели. Мозайката е подарък за Португалия, направен от Южноафриканската република през 1960 г.
На най-голямата улица в Белейн "Руа де Белейн" се намира магазин за сладкиши, който съществува там от цели 160 години. В него се продава прочутият португалски тестен сладкиш с крем "Пастел де Белейн". В никакъв случай не трябва да пропуснете да го опитате. Когато португалците от Лисабон са извън родното си място, това е нещото, което им липсва най-много.
От Белейн се вижда една от архитектурните забележителности на португалската столица - мостът "25-и април", който често е сравняван с "Голдън гейт" в Сан Франциско (всъщност те са конструирани от една и съща компания). Това е първият мост, който свързва двата бряга на Тежу. Със своите 2277 м "25-и април" е 20-ият в света по големина окачен мост. На горното ниво има 6 автомобилни ленти, а през 1999 г. е построено и долно ниво, по което минава железница.
Като говорим за мостове, един от съвременните символи на Португалия безспорно е мостът "Вашку да Гама", който се намира недалеч от Лисабон. Дължината му е 17,2 км и това го прави най-дългият мост в Европа и го нарежда сред най-дългите мостове в света. Открит е на на 29 март 1998 г., само 18 месеца след началото на изграждането му и тъкмо навреме за световното изложение Експо ’98, посветено на 500-годишнината от откриването на морския път до Индия от Вашку да Гама. Мостът има 6 ленти, които ще бъдат увеличени на 8, когато дневният трафик надмине 52 000 автомобила. Превозните средства, които се движат на север (към Лисабон), заплащат такса за преминаване, а пътуващите на юг преминават безплатно.
Португалският парламент разполага с интересна сграда за своята дейност в Лисабон - дворецът "Сао Бенто". Основан е първоначално като манастир, а по време на религиозните гонения през 1834 г. монасите са изгонени оттам и в сградата е настанен парламентът. Оттогава дворецът постоянно е преустройван, за да съответства на новите си функции. Точно зад основната сграда, в двора на бившия манастир има друга сграда, построена през 1877 г., която служи за резиденция на министър-председателя.
Наред с традиционните музеи в Лисабон като Музея за древно изкуство, музея "Калуст Гулбенкян" (за традиционно и съвременно изкуство) и Националния музей за носии и мода можете да посетите и един по-необичаен. В Националния музей на каляските ще се потопите в атмосферата на дворцовия разкош с богатата колекция от каляски, датиращи от 17 до 19 век. Разнообразието от открити, закрити, детски каляски, файтони и двуколки за разходка и за официални церемонии позволява да се проследи както техническата, така и естетическата еволюция на теглениете от животни кралски превозни средства до появата на автомобила. Сред най-ценните експонати е каляската на крал Филип II, която е създадена в Испания в края на 16 в. и е сред най-старите запазени каляски в света.
НОВИЯТ ЛИСАБОН
Макар да започнахме обиколката на Лисабон със старите паметници и историческите забележителности, това съвсем не е всичко, което португалската столица може да предложи на посетителите си. Лисабон е много модерен и непрекъснато развиващ се град със съвременни търговски центрове и културни средища.
След края на Експо ’98 съоръженията на изложението не са изоставени, а се превръщат в основата на модерен търговски комплекс, известен с името Парк на нациите. Разположен е в близост до морето и предлага разнообразни атракции както през деня, така и през нощта. Някои от павилионите от времето на изложението все още работят - Павилионът за виртуална реалност, Павилионът на знанието, Павилионът Атлантик, в който се провеждат концерти. В комплекса има още казино, изискани ресторанти, театър, търговски център. Основно обаче Паркът на нациите е известен като любимо място за дейности на открито – край реката се простира широка алея, където жителите на Лисабон тичат, разхождат се или просто седят и наблюдават града. Тук се намира и кулата "Вашку да Гама" – най-високата сграда в Лисабон. Специално построен лифт отвежда до върха й, както и от върха под водата в лисабонския Океанариум. Централният резервоар на Океанариума е с размерите на четири олимпийски басейна. Но това, което е уникално, са не размерите, а дизайнът му. Това е първият аквариум в света, който събира на едно място водни обитатели от най-различни екосистеми. В Антарктическия резервоар има пингвини, а в Тихоокеанския – видри, които си играят в скални басейни. Отделните резервоари са отделени от главния с невидими акрилни стени, като се създава впечатлението, че всички животни плуват заедно в една и съща вода. В Океанариума има над 25 000 риби, бозайници и морски птици, включително и няколко вида акули.
За ценителите Лисабон разполага с богат културен календар, от който те могат да избират първокласни балетни, оперни и театрални постановки. Националният театър "Сао Карлош", Лисабонската опера, Културният център в Белейн и Фондация "Гулбенкян" са главните средища, в които културният живот кипи почти целогодишно. Португалската столица изобилства и от трупи от деца и младежи, които играят в експериментални и алтернативни постановки - от по-бедните предградия на Лисабон до дворовете на болници за умствено изостанали. Почитателите на джаза не трябва да пропускат "Hot Clube Jazz" – джаз клуб, в който са свирили и пели световноизвестни имена. В петъците и съботите има концерти на живо, а във вторниците и четвъртъците – вдъхновяващи джем сешъни.
След изтощителна дневна обиколка на Лисабон последната ви спирка е мястото, където ще откриете нощния живот да пулсира в типичен португалски стил - Байро Алто (буквално "Горен квартал"). Дълги години това е било бохемското убежище на писатели и артисти. Днес през деня улиците на Байро Алто са тихи и спокойни, ще видите възрастни хора, които си купуват зеленчуци, и работници, които отиват на работа. През нощта обаче това място се превръща в център на пъстър нощен живот. Тук ще откриете фадо-заведения, ресторанти, лъскави барове и магазини за дрехи, които остават отворени до късно през нощта. В делничните вечери, но главно през почивните дни, в Байро Алто се събират хора от различни възрасти, с различен произход и начин на живот, които прескачат от бар в бар по калдъръмените улички или просто стоят на открито с питие в ръка и се наслаждават на типично меките лисабонски нощи.
Лисабон не може да бъде обиколен, нито почувстван за един ден. Това, което го прави място с такава уникална атмосфера, е невероятната смесица от различни архитектурни стилове, различни хора, различни култури... Те рисуват пред очите ви една пъстра картина, която няма как да забравите и от която неусетно ставате част самите вие.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
