 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.38, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
|
Словашки крепости и замъци |
|
|
|
|
|
СПИШСКАТА КРЕПОСТ
 |
| На 634 м надморска височина, върху пясъчникова скала, извисяваща се с 200 м над заобикалящата я околност, в Спишската котловина, господства един от най-ценните паметници на Спиш - националният културен паметник Спишската крепост. Тя не само документира развитието на архитектурата в Словакия от XII до XVIII в., но с площта си, превишаваща 4 хектара, се смята за един от най-големите крепостни комплекси в Средна Европа. |
Крепостта има богата история. Скалата, на която се разпростира, била населена още през ранния и късния неолит. Първобитните поселения бележат своя връх на границата на нашата ера, когато се създава огромно и могъщо укрепено градище на народ от т. нар. пуховска култура. По време на неотдавнашните археологически проучвания археолозите откриха част от насипите на градището. Бяха намерени и жилища на народ от земеделци и занаятчии, както и култов обект с големи размери. По обема, начина на укрепване и организационната структура може да се предполага, че през този период тук се е намирал административният център на среден Спиш. Насипите, които могат да се видят и в околността, са обграждали цялата крепост и са преминавали през най-големия му вътрешен двор. След като градището отмира, на съседния хълм Древеник възниква ново силно градище и едва после започва да се строи днешната крепост.
Историята на Спишската крепост и архитектурното й развитие до голяма степен се коригират и допълват от подробните археологически и архитектурни изследвания, които се провеждат вече 10 години. Най-значителните резултати се състоят в това, че бе открита и стана възможно да се датира най-старата архитектура на крепостта - кръговидната жилищна кула (която престава да съществува през първата половина на XIII век), построена през XI-XII в. Kъм първата третина на XIII в. възниква днешната кръговидна кула, Романският дворец и други части от горната крепост. По време на татарските нашествия крепостите, по всяка вероятност и Спишската, оправдават съществуването си, поради което Бело IV подкрепя строителството на дворци и крепости. Що се отнася до Спишската крепост, през 1249 г. той дарява на спишския протойерей място за строежа на кула и дворец. Така възниква т. нар. Протойерейски дворец, който неотдавна беше обявен за първата пристройка към старата крепост. Kъм това време, особено през втората половина на XIII в., около крепостта се е водила не една битка. През 1275 г. я превзема комесът Роланд, който се разбунтувал срещу владетеля. След това е притежание на кралица Алжбета Kуманска, майката на Ладислав IV. За крепостта се водят битки и през първата половина на XIV в. Малко по-късно е престроена в готически стил и разширена. През 1443 г. я превзема Ян Искра от Брандис, който воюва за правото на Ладислав Похробко. Първо на ската под крепостта се изгражда малък укрепен бастион, след това се построява и укреплението на големия вътрешен двор. Така постепенно укреплението получава днешната си площ и вид.
За много важна историческа граница се смята 1464 г., когато владетелят подарява тази все още кралска крепост на шляхтичите Имрих и Щефан Заполски. Интересното е, че въпреки че Заполски притежавали повече от 70 крепости, живеят именно в нея. В значителна степен я модернизират и дострояват. Изграждат нов параклис, удължават и укрепват кулата, ремонтират Романския дворец в готически стил, като наемат на работа същите каменоделци, които им построили надгробния параклис в Спишска Kапитула. В крепостта се ражда и последният унгарски крал преди идването на Хабсбургите - Ян Заполски. Той е и последният собственик от този род, защото когато загубва битката за унгарския престол, през март 1528 г., Хабсбургите конфискуват крепостта, но през 1531 г. я подаряват на Алекси Турзо. Родът Турзо също я приспособява според нуждите си и на много от сградите е предаден ренесансов характер. Kогато през 1636 г. умират всички наследници по мъжка линия, крепостта получава родът Чаки, който я притежава чак до 1945 г.
Kогато влизаме в крепостта откъм Ходковце, забелязваме най-напред находчивото укрепление на някогашната главна порта. Днес самотно стърчащите зидани стълбове първоначално били съединени чрез греди и съставлявали първата отбранителна линия. Зад тях е имало дълбок ров и висока стена, изграждащи предпортовото пространство. Едва след това достигаме до кулата с готическа порта от XV в., пред която е имало таен изход. Вратата се е затваряла не само с падащ мост, но и със здрава решетка, която е можела да се спуска отгоре. На нейно място от XIV в. вече е съществувала портата. В средата на средния вътрешен двор се е възправял полукорабен дом, около стените са се намирали жилищните помещения на гарнизона, а отзад - хамбарите. От лявата страна здрава порта води към долния голям двор. Преди изграждането му пред портата се е възправял барбакан, т. е. кула, през която е трябвало да се премине, за да стигне човек до портата. Големият двор, построен около първата половина на XV в., служил не само за защита на лагеруващите тук войски, но можел също така да предостави защита и на голям брой жители от околността. В долната му част са забележителните основи на кръговидния обект - кула за живеене, построена през първата половина на XV в., защитавана от мощен ров и дървена палисада. Частично е служила и като склад за оръжие. След построяването на стените около двора загубила отчасти функцията си на бастион. От вътрешната страна на дворните стени се намирали стопанските постройки. През двора минава част от насипа на Пуховското градище.
Да се върнем към средния двор и по стръмната пътека да влезем през портата в предната, Романска, част на храда, която преди разкопките е била почти цялата затрупана. Пред себе си виждаме останките от Протойерейския дворец, по-нататък мястото, на което е стояла мелницата, а в скалата е била прокопана малка пещера. От другата страна е почти запазена Романската порта, през която стигаме в горната крепост. По-късно към нея е водела друга порта, която свършва сякаш във въздуха. Първоначално до нея е можело да се достигне по дървена конструкция. Естествено горната крепост е най-старата и най-ценна част. Веднага срещу входа в скалите е спусната цистерна, свързана с повърхността само чрез тесен отвор. Вдясно се намира споменатата вече Романска порта, пред нея са стените, произхождащи от последните строителни ремонти на храда през XVIII в. От другата страна се намират първоначалните готически и ренесансови жилища на собствениците и ползвателите на храда, ремонтирани днес като площадки за разходка с великолепен изглед към ширналата се околност. За представителните функции на оригиналните помещения говорят запазените готически и ренесансови портали и прозорци. В средата на помещението има донжон - кръговидна кула от първата половина на XIII в., която отначало е била достъпна само от височината на първия етаж. Зад нея е мощната стена на кръговата постройка, до неотдавна смятана за цистерна. Става въпрос обаче за останки от разрушена оригинална крепостна кула от XI-XII в., престанала да съществува през първата половина на XIII в. в резултат на разрушаване на основата, когато в скалата се появила голяма пукнатина. Аркади свързват днешната кула с готическия параклис от XV в., зад който се намира най-ценната част на храда - мощният, първоначално триетажен Романски дворец, който през XV-XVI в. е ремонтиран в готически стил. От оргиналната архитектура са най-красиви нежните стълбчета на съединените романски прозорци с капители. Строители на тези обекти през XIII в. били каменоделци от Северна Италия. По време на проучванията при днешната кула беше открита издълбана правоъгълна яма, която вероятно е служила като цистерна или хладилник.
Само от върха можем да видим прекрасното й разположение и чудесната архитектура, заради която си струва човек да положи усилие и да се изкачи на крепостта.
ТРЕНЧАНСКАТА КРЕПОСТ
Над околния пейзаж и останките от живота на хората в Средна Словакия се възправя Тренчанската крепост, която произхожда от XI в. Намира се в северната част на града. Била е седалище на прочутия владетел княз Матуш Чак. Върху крепостната скала е запазен римски надпис от 179 г. за победата на римски легион при Лаугарициум. Крепостта е обявена за държавен културен паметник, а някои от реконструираните й части са достъпни за посетители.
БРАТИСЛАВСКАТА КРЕПОСТ
Братиславската крепост се издига на отвесна скала над Дунава и самата Братислава, столицата на Словакия. Произхожда от III-V в., а от XI в. е важно гранично укрепление на Австро-Унгарската империя. В момента крепостта и замъкът в нея служат за представителните цели на Парламента на Словашката република, за музеи и множество културни изяви.
ЗАМЪЦИ
ЗАМЪКЪТ “АНТОЛ”
Словакия е страна с много замъци, които и до днес свидетелстват за нейното минало. Но историята на един от тях е особено интересна за нас, защото тя свързва Словакия с България по необичаен начин. Става дума за замъка “Антол”, който се намира в голямото селище Антол край град Банска Щявница. Построен в бароково-класически стил през 1744 г. за граф Андрей Йозеф Кохари на мястото на готическа крепост от ХV в., замъкът става резиденция на този представител на новата унгарска аристокрация, забогатяла по време на войните против турското нашествие в Унгарската империя.
В началото на миналия век Антонина Мария Кохари се омъжва за генерал Георг Август Кобургготски и така родът Кобург, възкачил се по-късно на българския трон, получава в Словакия огромни богатства - замъци, земи и предприятия. Във Валковце той притежава валовъчен цех, един от най-добрите в Европа. През 1917 г. е пуснат в действие модерният стоманолеярен цех в Търнава.
След образуването на Чехословашката република през 1918 г. предприятията на Кобургите постепенно се ликвидират, някои имоти се национализират, те обаче продължават да са собственици на Антолския замък. Последният му собственик е бил българският цар Фердинанд.
Цар Фердинанд напуска Антол през зимата на 1945 г., преди пристигането на Червената армия, като отнася със себе си и част от произведенията на изкуството. Но онова, което е останало след него в замъка, е почти недокоснато. През 1954 г. замъкът е превърнат в музей с уникални сбирки на природонаучни, исторически и художествени предмети.
За “Антол” се твърди, че символизира календара. Той има четири входа като четирите сезона, дванадесет комина, колкото са месеците в годината, 52 помещения, колкото са седмиците в годината, и 365 прозорци, колкото са дните в годината. Преобладаваща част от помещенията е със запазен интериор в стил барок, рококо и ампир. Уникалната сбирка от ловни трофеи, предимно на княз Филип Кобургготски, наброява над 2000 експоната и украсява дългите коридори на двата етажа в замъка. Най-привлекателни за посетителите са стаите, обзаведени със старинни мебели. В едно от помещенията например има мебели, които императрица Мария Терезия дава като сватбен подарък на дъщеря си, френската кралица Мария-Антоанета, в другото помещение има пък китайски мебели. Красотата на стаите се допълва от кристални полилеи, фин порцелан, специален паркет и стари картини.
За скъпоценност на Антолския замък се смята бароковият параклис с изключително добре запазени стенописи, които освен библейски мотиви, представят цяла гама от пъстроцветна растителна орнаментация, типична за късния барок. Автор на стенописите е австрийският художник Антон Венер. В параклиса е поместен интересен дървен преносен олтар от края на ХVII в.
Kуриоз сред антолските сбирки са голямото множество гравюри и стари ценни снимки от ХVII до ХХ в. Между тях могат да се видят и такива уникати като комплект литографии на карикатурите на Оноре Домие, студии на унгарски и моравски носии от Алойс Калвода и исторически пейзажи на европейски градове и замъци.
Замъкът е обграден от парк в английски стил, в който са закомпонирани две езерца, свързани с водопади. Високи стари липи, редки видове дървета и храсти подчертават неговата величественост.
Последният обитател на замъка “Антол”, българският цар Фердинанд, остава в спомените на бившия персонал като човек с многопосочни интереси, благодарение на които сградата е била обогатена с многобройни сбирки от ценни и уникални художествени предмети. Но Фердинанд бил и голям любител на природата, страстен пропагандатор на опазването на природата в Средна Словакия, а също и полиглот, владеещ осемнадесет езика, между тях и словашки, който говорил свободно. Според местните жители фактът, че всичко в замъка останало запазено, е доказателство за уважението, на което той се е радвал в Антол. Казват, че Фердинанд напуснал замъка със сълзи на очи.
ЗАМЪКЪТ “БОЙНИЦЕ”
Бойницкият замък отваря пътя към Райецката долина. През XII в. е служил като кралска и охранителна крепост на прехода от долината на Нитра до Турец. Днес в него се помещава етнографски музей, притежаващ една от най-богатите експозиции. Град Бойнице е известен не само с многобройните си културни и музикални мероприятия, но и самият замък често се оказва във фокуса на вниманието на много режисьори при заснемането на филми и сериали. В световноизвестните минерални бани се лекуват болести на двигателния апарат.
|
|
По материали от словашкия печат
Подготвиха
Диана Иванова,
Мирослава Брайкова |
|
| горе |
|
|
|
|
