архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АТЕЛИЕ стр.68, бр.4, година XII, 2005г.
ВЕЛИЧКО КОЛАРСКИ

ПЕЙЗАЖИ ОТ ВЪЗДУХ И СВЕТЛИНА
Дочка Кисьова-Гогова
   Срещите с Величко Коларски откриват един деликатен и чувствителен творец и човек. За него изкуството е импулс, общуване, изследване и всичко, което една любима дейност може да бъде. Миналата година художникът откри своя самостоятелна изложба за първи път в София, в сградата на СБХ, и поредна - в родния Ботевград. Те бяха свързани с юбилейната му годишнина.
Цветя и ябълки в червено, 43х35 см

   Величко Коларски посвещава много години на художествената критика и историята на българското изобразително изкуство. Така изучава и осветлява пътя на пейзажната ни живопис и историята на художниците-пейзажисти за едно научно изследване - принос към този жанр - неговата книга “Българска пейзажна живопис” (1979). Търсенията в тази посока му дават възможност да проучи пейзажната живопис у нас зa един стогодишен период след Освобождението на България. Във времето между 1960 и 1978 г. той работи в НХГ в София и завежда отдела за съвременно изкуство. Изявите му в областта на изкуствознанието и критиката са свързани и със сътрудничество във вестници и списания, в БНР и БНТ. В тази сфера работи и между 1979 и 1988 г. като научен сътрудник в Института по културата при БАН и Комитета за изкуство и култура. Организира редица представителни изложби на българското изкуство в Прага, Виена, Москва, Рига, Будапеща и т. н. и участва в редица общи и колективни изложби у нас и в чужбина.
Родопски къщи, 29х35 см

   Величко Коларски завършва Художествената академия в София през 1952 г. - специалност “Живопис” при проф. Илия Петров. Твори предимно в областта на пейзажа и натюрморта.
Селски пейзаж с кула, 29х29 см

   В работата му като живописец го вълнува преди всичко пейзажният жанр. Той е неговата стихия. Рисува с особено чувство природата, а любовта му към нея датира от младежките години. Още като ученик я пресъздава с цялото й многообразие като състояния и цветове и до днес тя най-силно го привлича. По предишни наблюдения, фантазии и спомени, а не от натура прави своите картини. За Величко Коларски в сложния процес на сътворяването, при който се решават някои основни пластични проблеми, трудностите не трябва да личат в завършената творба и тя трябва да се възприема като произведение, изградено с увереност и лекота.
Пейзаж къщи и дървета, 40х40 см

   Неговите картини не са еднотипни в стилoво отношение. В някои от тях откриваме отзвуци от сезанизма, в други - стилистика, близка до импресионизма, трети имат изразена декоративна насоченост (“Бели къщи”). В пейзажите на Величко Коларски има много поезия. Те са наситени с изобилие от въздух и слънчева светлина. В тях лиричният усет на художника към природата открива неговия вътрешен свят (“Слънчева улица”, “Пейзаж”, “Селски пейзаж с кула”). И както казва самият той: “Всеки рисува себе си.”
Сънуван пейзаж, 38х46 см

   Дървета, къщи и много рядко фигури на хора ще видим в пейзажите, в които багрите са с богата тоналност, а топлите и пастелни цветове преобладават. Дърветата присъстват във всяка негова творба. Като малък рисува многообразието на цветове в дървесните корони - от жълто и червено до кафяво и масленозелено. Художникът пресъздава природата през различни сезони на годината (“Пейзаж-есен”, “Пролетен пейзаж”) и през отделните части на деня (“Привечер”, “Слънчев ден”, “Сънуван пейзаж”).
Пейзаж-есен, 35х43 см

   В натюрмортите, цветята и плодовете са нарисувани със същото лирично усещане зa неживата природа, наситени със слънце, светлина и ярки тонове (“Цветя и ябълки”, “Натюрморт с плодове”, “Цветя на червен фон”).
Слънчева улица, 39х46 см

   За приноса си към българската култура Величко Коларски е награден с орден “Св.св. Кирил и Методий” - I, II и III степен. В извървяния от него творчески път досега както в теоретична, така и в практическа посока той дава най-доброто от себе си за развитието на българската пейзажна живопис.
горе