•••
Аз излетях не с тоя самолет
а мислех
че летя със тоя самолет
но литнах не със тоя самолет
той бе с едно крило
а другото
аз трябваше
да съм
не станах аз
крило
и еднокрило
колко дни
летим
и с катастрофа
зареден е
всеки миг
о търпелива моя
мен не ме скова смъртта
не мислиш ти за смърт
летим!
|
|
•••
Тук, пред къщата,
където босите ми крака
познават всяко стръкче,
цъфна за майка ми
късен, есенен слънчоглед.
•••
Не бих помислил даже,
че профилът на облака над нас
така прилича
на моята любов...
•••
Тази буря ще помня навеки:
капки слънце от рога на кравата капят,
бос, баща ми гони гъските към хамбара.
•••
Слънцето на хълма стоеше -
Сенки ...
От пиано звуци ръмяха
Тихо ...
Кукувица търсеше думи
Тънко...
Сред тревите в степта звънеше
Хлопка...
|