Иван Иванов-Йоаний
От 1978 до 1982 г. взима частни уроци при известния живописец и педагог Кирил Станчев в Русе.
През 1987 г. завършва Средното специално художествено училище в Казанлък.
През 1994 г. завършва Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново.
От 1995 г. е преподавател в Средно училище по изкуствата "Проф. В. Стоянов" в Русе.
От 1990 г. има многобройни участия в колективни и поредица от самостоятелни изложби.
Негови картини се намират в много частни колекции в Англия, Германия, Италия, Франция.
- Уважаеми Йоаний, да започнем от началото. От вашето име с това определено византийско или елинско звучене. Кога, как и защо решихте да го приемете?
- То идва от Йоанан - Бог е милостив. Това е името, с което подписвам работите си от четвърт век.
- Кажете нещо за вашите учители в родния град и в университета. А също и за тези, непреките, от които се учите и възхищавате.
- Рисувам от малък. С класическо рисуване се занимавам от 1978 г., когато останах сирак и баща ми ме заведе при известния русенски живописец, заслужилия художник Кирил Станчев, при когото учиха няколко поколения наши творци. Старият майстор ме пусна да рисувам етюд глава и т.н., а аз бях едва десетгодишен. Имам и още много други учители: от древните Апелес, Паразий от Ефес, Хермоген, Теофилиус през Арнолд Бьоклин, Де Кирико, Балтазар Клосовски де Рола и т.н. В момента също съм на десет години, защото съм роден на 29 февруари 1968 г. и празнувам рождения си ден през четири години.
- Вашата техника е много оригинална, почти непозната у нас. Споделете как стигнахте до нея и защо я предпочетохте.
- Алхимичната техника, която използвам, е описана така в трактата "За прозрачната живопис": "Върху дърво се прави също така живопис, наричана "прозрачна" (translucida). От някои тя се нарича златоцветна (aureola). …Всички бои могат да се стрият със същото това масло и да се полагат върху дървени дъски, но само върху такива, които могат да се изсушат на слънце… Този процес е излишно дълъг и досаден при рисуването на фигури".
- Вие самият се определяте като художник-анахронист. Бихте ли изяснили какво влагате в това понятие?
- Може би преди всичко да мислиш самостоятелно, като допускаш и цитирането или влиянието на стари майстори, на техни стилове и техники, но в друг контекст...
- А какво бихте казали за т.нар. анахронична проблематика?
- Анахроничната проблематика е в латентно състояние по време на развитието на изкуството през целия XX в. и се преражда благодарение на постмодернистичната рефлексия, разпространяваща се в началото на 80-те години. Трябва да се има предвид и неизбежният опит на италианеца Джорджо де Кирико, който от 1920 г., след метафизичния си период, се обявява за "класически" художник. Италианските анахронисти са несъмнено пряко свързани с проблемите, формулирани от Де Кирико, а именно посещението на музеи, практикуването на цитата (цитасионизъм), развиването и смесването на различни стилове в голямата европейска живописна традиция. Но завръщането към живописта на тези автори (анахронистите) не е безвъзвратно… Картините им са лични описания, изградени на основата на наслоявания на взети назаем маниери от големите майстори на западноевропейското изкуство (които от своя страна са ги взели от античните югоизточноевропейски майстори). Всъщност става дума за диалог между две фикции, които се преплитат: историята на изкуството като многообразие от стилове и теми е вътрешно размишление, сбор от моменти и преплетени движения… Желанието да се търси новото в музейните зали поставя анахронистите в парадоксалната позиция на автори, прехвърлили билото на модернизма.
- Вие постоянно експериментирате...
- Може би не мога да стоя на едно място. Търся нови форми за изразяване и за изява: инсталации, португалски корк, карти, календари, карти таро...
- Миниатюрата без съмнение ви носи радост...
- Да, за съжаление колегите, които използват тази дума, дори не подозират какво означава. Малоформатните, парвенюшки, снимкаджийски картинчици, опитващи се да определят пулса на пазара, който вече не съществува у нас, са, меко казано, отегчителни.
- Бих казал, че един постоянен момент в творчеството ви досега е еротиката? Защо я приемате за основен двигател?
- Еротиката за мен е само една от възможните иконографии.
- В изкуството нещата не са прости като в техниката или в обикновения живот и зрителят може да бъде измамен от художника. Напоследък у нас се срещаме все по-често с неистинско изкуство. Защо според вас се получи така? Само заради икономическата криза ли? Или...
- "Техне" означава занаят и изкуство. Между техника и изкуство разлика няма. Стремежът към съвършенство е вечен. Неистинско изкуство също няма според мен. Просто съществуват различни нива на изкусност, дори и в антиизкуството...
- Вашият интелект без съмнение е аналитичен. Увличат ви необичайното, мистериозното, които нерядко надхвърлят границите на битието и съзнанието. Имате много интереси в литературата, историята, философията, музиката. Какво ви дава и какво ви отнема живописта, на която служите толкова предано и ревностно?
- Убеден съм, че избраните нямат право на избор. Изкуството е много тежка дарба, но ако ти е дадена, а не я използваш, тя ти отнема ума! Да се занимаваш с изкуство е тежка работа, но ако си отдаден, носи радост, по-голяма от парите, властта и т.н.
- Музиката ви вдъхновява, когато творите, нали?
- Да, много, особено класическата музика от Европа, но също така и тибетската.
- Пътувате често из Европа и света. Правите изложби и продавате ваши картини. Къде се ценят най-много?
- Не мога да ви отговоря точно, но европейското изкуство, част от което е и нашето, се цени навсякъде по света и се приема в целия свят. Вярвам, че в глобалната културна ситуация то е универсално за цялата планета.
- И все пак, съизмерима ли е днешната българска живопис с европейската?
- Доколкото ми е известно, Европа означава и "широкоока". Сигурно е забравила името си, щом широко си затваря очите за собствените си културни пластове и околокултурното пространство на източните провинции.
|
