Това е казал проф. Делинешев за художника Стефан Лазаров от Велико Търново.
Завършил скулптура във ВТУ и понастоящем професор по рисуване в същия университет, С. Лазаров посвещава голяма част от живота си, тъй като няма живи учители, за да преоткрие едно рядко, скъпо и трудно изкуство, привилегия на висшата аристокрация от древността та до наши дни, на аристократите по дух и призвание.
Изделия на глиптиката - художествено гравиране на скъпоценни камъни, геми и камеи, са били най-ценните дипломатически подаръци, които си разменяли Клеопатра, Юлий Цезар, Октавиан Август, Александър Велики, Наполеон, Петър I, Екатерина Велика и много други царе, императори и висши духовници.
Високо ценена колекционерска вещ със сакрално значение, гемите се използвали най-вече за лични печати, герб, амулет или талисман, а камеите - предимно за украшение.
Технологията на това изкуство се е пазела в дълбока тайна и Лазаров е трябвало сам да открива всяка стъпка, за да се пребори с най-големите предизвикателства на скъпоценния камък - твърдост, миниатюрен размер и релефно-негативно изображение, поради което са и абсолютно неповторими. Днес са малцина художниците по света, дръзнали да се занимават с глиптика, а засега Лазаров е единствен в България, доказал своя професионализъм с редица изложби, посветени на това изкуство.
Върхът на глиптиката са портретните изображения, непознати в България, с изключение на археологическите находки, намерени по нашите земи.
Миниатюрните образи на С. Лазаров носят отпечатъка на едно буреносно въображение, като кодират в себе си духа, визуалния аспект на времето и остават недокоснати от него. С много себеотрицание и творческа дързост той успява да актуализира това изкуство, като създава една национална стилистика от митологични сцени и портрети на наши съвременници, богати с детайли и психологически значими.
Роден майстор, както пише Владимир Свинтила, “творческите импулси на С. Лазаров не могат да бъдат удовлетворени от текущата художествена практика и затова няма да е пресилено, ако кажем, че Лазаров измерва себе си в универсалността на античното изкуство”. Корекцията в скъпоценния камък е невъзможна, ето защо преди да вземе елмазния резец да скулптира в камъка релефните миниатюри, проверява със спортен лък точността на ръката си. Концентрацията е невероятна при дълбочинността на релефа, защото работи с по-малко от 1/10 от милиметъра и “ръцете ми сякаш скърцат като струни от постоянното напрежение”, споделя художникът.
С. Лазаров имал рядката възможност да проникне в хранилището на Ермитажа, където лично Олег Неверов му показва колекциите от най-ценните шедьоври на глиптиката от цял свят. “Озовеш ли се там, не може да не се усетиш нищожен пред уменията на древните майстори. Царско изкуство, постигнато с робски труд.” Глиптиката е личното му предизвикателство за скромен принос към световната история на това изкуство.
В скулптурата остава също верен на себе си и макар да работи с различни материали, предпочита най-вече мрамора и малката по обем пластика. Понякога му се иска “да се развихри” и с бързината на мисълта да извае напиращите чувства, но това е невъзможно при мрамора, още повече в скъпоценния камък, затова в такива моменти, за да улови мига, прибягва към пенобетона, който е много “послушен” и пластиките от него са чудесни проекти за изпълнение в по-твърд материал. Но когато са импрегнирани по специален начин, те са трайни колкото тези от шамот.
Но истинското творческо разтоварване постига върху лист хартия, бял или черен картон, с въглен, креда, пастел или туш-перо. “Това, което не мога да направя в скулптурата или глиптиката, го правя в рисунките.” И при тях върви по свой път, като е един от най-ревностните радетели рисунката да бъде самостоятелен жанр в изкуството. И със своите рисунки се опитва да докаже това: показва формата в движение, като нова категория форма, свързана с четвъртото измерение - времето в пространството; свободно използване на елементи от сферичната перспектива, изключително рядко използвана в творческата рисунка, главно поради липса на теоретични познания в тази област; проблема за прозрачността на триизмерните форми в пространството и не на последно място т. нар. “скулптурна рисунка” с “вътрешно осветление”, сложен и труден за изпълнение начин, породен от нажежените фигури от шамот в керамичната пещ, което създава внушение за един особен “антиматериален свят” от огнени тела.
Рисунките с туш-перо са най-честният начин на рисуване, защото поради сложния и деликатен материал и невъзможността да се коригират грешките, както е и в глиптиката, сигурността на мисълта и ръката на художника се подчиняват на стила на материала в линия и петно, т. е. “рисуване, с което да предадеш невидимото чрез видимото”.
Творчеството на С. Лазаров е представяно в многобройни национални изложби, 21 международни участия и 6 самостоятелни в София, В. Търново и Варна. Негови творби са притежание на редица галерии и частни колекции от страната и чужбина. Удостоен е с “Диплом - I степен” от Международното биенале за рисунки с пастел от галерия Zihdi през 2000 г., през 2001 г. признание от Американския биографичен институт (ABI) и “Диплом за най-добро художествено изделие от минерал” в Международна изложба на минерали в НМЗХ - София, 2006 г.
Автор на две книги “Сферичната перспектива в рисунката” (1995) и “Царско изкуство” - гравиране на скъпоценни камъни (геми инталии), (2005), издателство “Български художник”, София.
|
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
