Почитателите на изящното изкуство в България и в чужбина познават творчеството на Веселин Дамянов. Самостоятелните му представяния и участията му в престижни международни изложби и конкурси у нас и по света са показателни за нивото, достигнато от него в творческото му развитие. Сред тях са Международно биенале на графиката, Варна, България, Международно триенале на графиката, София, България, Международно триенале на печатната графика КОСНI, Япония, Международно биенале на миниатюрата, Квебек, Канада, Годишна международна изложба на миниатюрата, Стокхолм, Швеция, както и Интербалкански форум на съвременното миниатюрно изкуство, Солун, Гърция. Тези и още много други участия на художника в различни по характер експозиции, свързани с графиката, живописта и рисунката, дават представа за посоките в неговото творчество. Желанието му да бъде различен и оригинален го насочва към създаване на творби в многообразна жанрова посока.
До началото на 90-те години на XX в. се занимава с оформление и илюстрация на книги. След това започва да работи в областта на изящната графика, която е предпочитан от него жанр и досега. В техническо отношение е пристрастен към офорта и литографията, като успоредно с това го занимава и колоритът. За да се изрази и чрез него, художникът дава воля на цвета в своите работи, като използва някои живописни техники, близки до творческия му натюрел - акварел, гваш, а от няколко години свободно работи с пастел акрил и маслени бои. Не поставя граници между живописта и графиката, като на моменти цветът се появява в графичните му творби - “Защитено пространство”, “Каприз”, а графични техники - в живописта. Умението му да борави с цвета е овладяно чувство и разбиране, а не просто спонтанно усещане за него. Авторът споделя една мисъл на Пол Клее, че цветът е преди всичко качество, като добавя - и култура.
Веселин Дамянов е автор, който не търпи ограниченията и мрази да бъде вкарван в измислени рамки. Като повечето творци той обича свободата на избора в своето изкуство и възможността сам да решава. Рисунката за него е основа на творчески търсения и открития, на вълнения, опасения и проникновения. Лиричната му нагласа го кара да свързва творбите си с конкретен образ и сюжет (“Еротични мотиви”, “Докосване”, “Модел”), а всеки сюжет - с определено място и преживяване. В пластично отношение бяга от истинската абстракция и все още не преодолял конкретната форма, работи върху нея и се стреми да я изведе до чистотата на абстрактното. В определени случаи геометричните фигури участват в чисто пластичната организация на творбите. В ученическите години геометрията е любимият му предмет, а конструктивизмът носи в себе си и обича баланса, хармонията и равновесието.
За Веселин Дамянов изкуството е неговото “защитено пространство”, изпълващо го със сигурност, която той предава и на зрителя, за да се чувства защитен и той самият. Авторът непрекъснато акумулира творческа енергия и я употребява за създаването на цикли (“Великден”, “Равновесие”).
Художникът притежава разностранни творчески интереси и таланти. Освен графичното и живописното творчество, има склонност към фотография и поезия. От петия Интербалкански симпозиум на изящните изкуства през 2005 г. на о-в Самотраки, Гърция, впечатлен от красивата природа, прави интересни фотографии, които има намерение скоро да представи в изложба. С душа на поет стиховете, които създава, са още един начин да изрази себе си. В един от тях откриваме и “Чудо” :
В ден без чудеса
слънчев лъч догони ме и спря.
После плахо ме погали, но разбрал, че се е припознал, бързо отлетя като чудо в ден без чудеса.
Чудесата в изкуството на Веселин Дамянов не престават. Те са негов запазен знак, който провокира и въздейства на зрителя така, както предизвикват и палят творческите импулси в съзнанието на художника луната, жената и още много прекрасни неща.
|