"Независимо дали го осъзнава или не, всеки творец се старае да постигне пълна хармония в творбите, които създава. През годините усилията на художника са да изгради своя система от пластични принципи, която следва в творческия процес. Тези принципи еволюират във времето, променят се в стремежа на художника да бъде адекватен на самия себе си и да е в хармония със себе си."
Н. Караджов
Николай Караджов (роден 1950 г.) е сред българските художници, дебютирали в средата на 70-те години - време, особено благоприятно за развитието на нашата живопис, зад която стоеше държавата и силният Съюз на българските художници. "Поколението 70" дойде след "Поколението 60", което вече отхвърляше каноните на соцреализма, търсеше нови форми и идеи, вдъхновявайки се главно от Сезан и от другите класици на френския импресионизъм и постмодернизма от Запада. Стигна се до известна унифицираност и дори до открито епигонство. В тази орбита попаднаха и немалко от връстниците на Караджов. Но той предпочете друг, по-труден път, по-близък до тогавашните търсения в Европа и света. Реалистична като техника живопис, но с други, по-различни внушения и естетика, която тогава условно бе определена като "хиперреализъм".
Ярката му природна дарба на роден рисувач, съчетана със солидната академична подготовка при големия стар майстор Ненко Балкански, бяха добра предпоставка за едно успешно професионално начало. В многобройната и твърде силна група на русенските художници той бе веднага забелязан и зае достойно място още с дебютните си участия през 1976-1978 г. А първата му самостоятелна изложба в елитната галерия на "Руски" 6 в столицата през 1981 г. се посрещна като събитие от критиката. Оцениха я високо водещите, тогава безспорни, авторитети - Димитър Аврамов и Кирил Кръстев. Успехът бе наистина впечатляващ - след закриването на експозицията Караджов се прибра в Русе без нито една картина - всичко бе продадено!
По-късно той направи голяма кариера за един живописец на свободна практика, разчитащ единствено на таланта и на "продукта" си. Негови картини започнаха да се излагат и продават в най-престижните галерии у нас, а също и в редица други страни. Известно време бе дори сред "лицата" на прочутата лондонска галерия "Галиарди".
Мисля, че в началото на творческия му път, който по силата на обстоятелствата следя, Николай се вдъхновяваше от две неща: от голямата живопис на старите холандци (главно от техните портрети и натюрморти, не от композициите и пейзажите им) и от метафизичните платна на Де Кирико, Салвадор Дали и особено италианеца Моранди.
След големия успех на първата изложба той не започна да "произвежда" и "тиражира", както немалко негови колеги, а тръгна по още по-трудни пътища. Започва да рисува освен интересните си и философски-метафизични "натюрморти" (все по-сложни и абстрактни като замисъл и решение, в които предметите са неизменно одухотворявани!), човешки фигури. Именно човешката фигура го завладя, владее го и до днес като обект на живописно изображение, за който потърси свой собствен пластичен език. Бих казал, че след доста търсения, след един огромен, къртовски труд, той го намери. И това е вече неговата "марка", марката на Николай Караджов. В нея няма нищо епигонско, въпреки че има определени отгласи от големи майстори от далечното минало. (Той признава за свои преки учители сега Леонардо, Веласкес, Вермеер ван Делфт...)
Впечатляващи са майсторството и дълбочината, с които Николай Караджов създава своите мъжки и дамски портрети. Всеки художник знае, че един от най-трудните моменти на живописването е намирането на подходящата поза, която да е едновременно естествена и внушителна, устойчива и динамична. Караджов владее това изкуство като истински сценограф, без да си служи с допълнителни приспособления и реквизити, успява да изгради своите портрети, да постигне желания израз, типизация и внушение, като ги разположи в една условна метафизична среда - миг на хармония и радост за окото.
Невероятно въздействащи и одухотворени са картините му с женски фигури и голи тела.
Николай предпочита да рисува само по една фигура - нерядко в гръб сред празното пространство или в леко загатнат, условен интериор, като съсредоточава търсенията си главно в едно лице или тяло. Така почти всяка от картините му придобива определено метафизично звучене и успява да внуши търсената от автора идея.
Всяка своя творба той подготвя дълго, след сериозно обмисляне на всеки ракурс и детайл. Като решаваща роля има светлината, която пада по неповторим начин върху търпеливия модел и, бих казал, ни доставя наслада. Във всяка от формите (дори при най-семплите и малки на пръв поглед натюрморти) усещаме една ясно очертана самоличност на изобразения обект или предмет. Художникът ги е видял и свързал по един неповторим, уникален начин. Фактурата тук е напълно изчистена. Всичко е резултат от една хармонична завършеност, от завидно владеене на композицията. Бих добавил и при една талантлива режисура. Режисура, на която са го учили холандците и преди всичко великолепният, неподражаемият Вермеер.
В своите произведения Николай Караджов съчетава всичко това, при това с най-изтънчено предаване на тона. Да, тези платна не блестят с особена яркост и многобагреност на тоновете, тук те по-скоро са опростени, така както Вермеер ги е получавал с помощта на т. нар. "камера обскура". И може да се каже, че ефектът е наистина уникален.
Сравнително студените цветове, с които си служи Караджов, съвсем не са израз на неговото светоусещане и темперамент (той е зодия Лъв), те са по-скоро резултат от дневната светлина, на която работи той. А тя се предава толкова трудно в живописта (мнозина я избягват) - синьото, сивото, бялото и бледожълтото. И, както вече подчертах, може да се постигне само от един майстор на цвета. Майстор, който винаги е бил в хармония със самия себе си и света.
Творби на автора притежават: Националната художествена галерия, много галерии в страната, както и частни колекции в България, Гърция, Сърбия, Турция, Австрия, Германия, Белгия, Норвегия, Дания, Холандия, Обединено Кралство, Съединени Американски Щати, Бразилия, Аржентина, Венецуела и др.
|
)
)
)
)
)
)
)
