 |
|
|
Литература, творена на три езика |
|
|
|
Мароканската литература включва творби на арабски (марокански и книжовен), френски и берберски език. Писани са и творби на испански език, въпреки че са много по-малко в сравнение с тези на другите езици.
АРАБОЕЗИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
на Мароко е белязана още от самото си възникване от борбата за деколонизация. Един от първите . представители, Алал ал-Фаси (1907-1974), е бивш председател на партията "Истиклял". И докато творбите на романиста и нобелист Абд ал-Маджид ибн Джалун (роден през 1919 г.) са по-скоро с автобиографична насоченост ("През детството", 1957 г.), то при Мохамед Зефзаф ("Стени и тротоари", 1974 г.) и Мохамед Езедин ал-Тази преобладава политическата ангажираност и критиката на империализма.
Арабоезичната поезия, представена през първата половина на миналия век от Мухамад ал-Сюлеймани (1862-1926) и Абд ал-Малик ал-Балгией (роден през 1906 г.), преживява период на относителен упадък въпреки творбите на Мохамед Сегиуи (роден през 1930 г.), Ахмед Меджати (роден през 1938 г.), Алал ел Хаджам (роден през 1948 г.) и Мохамед ал-Ашаари (роден през 1950 г.). Подобно на прозата и тук критиката към режима на Хасан II е често срещана като при Мустафа Маадауи (1937-1961) и Мохамед Бенис (роден през 1948 г.).
ФРЕНСКОЕЗИЧНА ЛИТЕРАТУРА
Няколко марокански писатели са избрали да творят на френски език, следвайки примера на Ахмед Сефриуи (роден през 1915 г.) – автор на приказки ("Кехлибарената броеница", 1949 г.) и романи ("Робската къща", 1974 г.), който обединява в творбите си популярната култура на арабо-берберска основа.
Що се отнася до Дрис Шраиби (роден през 1926 г.), станал популярен с романа си на емигрантска тематика "Изкупителните жертви" (1955 г.), той критикува все още живия феодализъм в постколониално Мароко ("Тълпата", 1961 г.), бори се за свободата на жените ("Цивилизацийо, майко моя!", 1972 г.) и засяга темата за отношенията между Магреба и Европа ("Раждане призори", 1986 г.).
В периода от 1966 до 1971 г. мароканската френскоезична литература в голяма степен е канализирана от списанието "Вдъхновение", което все повече залита към марксистко-ленинистката теория и твърдия тон. Неговият създател, поетът Абделатиф Лааби (роден през 1942 г.), е осъден на 8 години затвор ("Хроники от крепостта на изгнаниците", 1980-1983 г.).
Тук се нареждат и романисти като Абделкебир Катиби (роден през 1938 г., "Татуиран спомен", 1971 г.), автор и на есета ("Лица от чужбина", 1987 г.) и драматург ("Забуления Пророк", 1973 г.). Тахар бен Желун (роден през 1944 г.) също дава своя принос - в своята поезия ("Под плащеницата на тишината", 1971 г.) и романи ("Лудият Моха, мъдрецът Моха" 1978 г.) той постоянно се връща към темите за скъсването с корените, расизма и потисничеството. През 1987 г. получава награда "Гонкур" за творбата си "Свята нощ".
Страхът от самотата и отчуждението присъства в поезията на Мохамед Каир-Един (роден през 1941 г.), който също като Шраиби и Бен Желун е живял в Париж, преди да се завърне в страната си. Мароканската поезия е плод на контакта между френския, арабския и берберския език посредством устната и писмената реч.
Посолство на Кралство Мароко в София – културна служба
|
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
