Роден през 1976 г. Поет и белетрист. Автор на няколко книги с поезия, роман и разкази.
Кръшкане
За начало не искам да се перча. Като дете
родителите не ме обличаха в моряшки дрешки.
Баща ми не пушеше лула. Мама обикновено
в неделя вечер
ходеше из антрето на жилището на петия етаж
на блока ни
с пластмасови щипки в косата.
Сестра ми стоеше с някакъв сваляч във входа на сградата.
Не учех латински, не ме биваше
за рисуване,
винаги неправилно изговарях някои думи
от родния си език.
Не ми се учеше биология, физика, химия,
математика.
Световната история я познавах отгоре-отгоре.
Четях само онова, което не ме уморяваше след
първите
трийсетина реда.
Изобщо не познавах философията. Не се научих
и шах да играя.
Искам да кажа,
че се въодушевявах само от собствената си
ръка върху хартията,
от това, че и аз мога да пиша и че това е важно за мен.
Някак сам си дадох право на това.
Дори това го наричах работа.
И сега, докато една зелена гъсеница лази по
китката на лявата ми ръка, не прекъсвам това, което искам
да напиша
с химикалка в трите си пръста на дясната си ръка.
Ето, това го наричам работа.
Знам колко съм крехък, тънък, чуплив във всичко.
Собствената ми обърканост ме кара през
изпънатата си ръка
да редя по хартията думи, чрез които, като
през тръбичката във водата
мога да дишам, да гълтам въздух. И едва тогава
започнах да се уча.
С тънките върхове на пръстите си започнах да пея
и чувствах, че това едва се долавя:
щом се протегна ми
запукаваха ставите на краката, колената, лактите,
вратните прешлени и рамената,
е, това вече си струва.
Тъпотия
Не знаех кого имам за противник,
работата ми изглеждаше безмислена,
трябваше да стоя непрестанно зад машината,
позволих да ме преебат,
не откривах с кого се боря,
а се борех,
исках да остана на краката си,
ръцете ме слушаха,
та свършвах нещо,
все пак
щом приключвах
и излизах от работилницата
запалвах цигара
смачкан,
употребен,
просто
бях като чифт изути чорапи.
|
|
