|
Роденият в арменско село Баруйр Севак от дете проявява жив интерес към литературата и изчита всички книги, които му попадат в местното читалище. Първото си стихотворение посвещава на Зинаида, Тургеневата героиня от повестта "Първа любов". Започва да публикува в "Литературен вестник", който излиза в Съветска Армения. Главният редактор на вестника измисля псевдонима Севак (истинското име на поета е Баруйр Хазарян). Севак е редактор на литературни вестници и списания в Армения, работи в Министерството на културата и комуникациите в Армения. Автор е на многобройни стихотворения, разкази и повести, но много малко от тях са публикувани и разпространявани в Съветския съюз. Прави проучване на средновековната арменска литерартура.
|
Стареем
Стареем, Брауйр Севак,
стареем, драги мой.
На жените, наши връстнички,
вече гледаме като братя.
Заплесваме се по младите,
но те не ни забелязват.
Всяко ново познанство не завършва с любов,
нито с искрена песен -
пламенна и зовяща.
Стареем, Баруйр Севак,
стареем, драги мой.
Нашите буйни коси или на смърт са осъдени,
или стават жалки поданици на гребена - княза на князете.
Нашите пръсти немирни станаха кротки и послушни,
а краката ни - заговорници -
само пътя към къщи знаят,
само към къщи.
Стареем, Баруйр Севак,
стареем, драги мой.
Един ден гуляем -
два дни главата се пръска.
Един час пеша повървим -
два часа говорим за ползата
или за вредата от вървенето.
И говорим така сериозно,
сякаш сме направили голямо откритие
или отричаме направеното вече.
Думите "лекарства" и "болести"
се повтарят като молитва
повече с гордост скрита,
отколкото с нежелание.
Стареем, Баруйр Севак,
стареем, драги мой.
Час за скитане не остава,
не остава и време за скука.
Малко тъжим без причина,
за тъга има много причини.
Малко четем, много пишем,
много мислим, малко спим.
Безсънието като лепило
скъсаните ни нерви иска да свърже.
Стареем, Баруйр Севак,
стареем, драги мой.
Стареем, а все още
ум и разум не сме набрали.
Все още се удивляваме,
че можем да се удивляваме.
Стрелките на часовника мислено назад връщаме,
като че ли всичко пропуснато
ще успеем да го върнем, непременно ще успеем.
Понякога се мъчим да измерим тоя свят
с краката на Дон Кихот - тия стари пергели.
Когато някой нощем в най-дълбокия сън нашата мечта тъпче,
ние с вик се надигаме
както преди, както преди...
Стареем, Баруйр Севак,
а още не се вразумяваме...
|
|
