Дора Господинова, позната в литературните сайтове с творческия псевдоним Марта, е родена на 23 май 1972 г. Детството й преминава в Бургас. Твърди, че донякъде морето я е отгледало. Силно привързана е и към града, и към морето. От 1995 г. живее в Стара Загора, където отглежда двете си деца и се занимава семейно с лозарство и винопроизводство. Поезията винаги е била нейна любов. Пише от ученичка, участвала е в различни рецитали и конкурси в детските си години.
“Четях много и предпочитах да препрочитам любимите си бургаски поети. След десетгодишен отлив от поезията в името на прозата на живота отново поднових заниманията си с писане преди пет години. Поезията отново ми дари лично пространство. Превърна се в убедително убежище.”
Благодарение на литературните сайтове се запознава с много хора, които споделят любовта й към думите. Участвала е в различни литературни конкурси. През 2008 г. печели първо място в ХХV издание на конкурса за поезия “Витошко лале”, притежава грамоти и награди от конкурси, провеждани в различни градове на страната.
Книги с нейно авторско участие са “Думи в мрежата” (изд.” Словото”, 2005 г.), “Червилото на Пегас” (изд “АБ”, 2007 г.). В края на 2008 г. се появява първата й лична стихосбирка “Друга луна”.
|
Портрет
Рисуваше я със замах
разпънал платното на вятъра
с тънките и широките четки на дъжда
с мазките на изгрева, залеза и дъгата
Рисуваше я влюбено
опиянено
виновно
остро и сломено
рисуваше я бързо
отривисто
не повече от рана и разчистване
рисуваше задъхано до болка
рисуваше я колкото
и толкова
рисуваше я безпределно близка
висока - синя
и зелена - ниска
рисуваше я до последен лъч и глъчка
рисуваше я с пръсти на отлъчен
рисуваше я мълчаливо
чувствено
постигаше естествено
изкуство
...
и нощ след нощ под съпровода на тъгата
даряваше с портрета . луната
Пяна
Сянката оставила е там
литнали са сенките чадърени
Плажът пуст е
плажът днес е сам
и водата го целува хлъзгаво
сянката, вградена във вълна
блъска се в сърцето на морето
и върти се
и върти кръвта
и я връща и
я прави крепостна
в тази цитадела от вълни
в тази гневна
в тази нежна цялост
сянката я дърпа
и боли
и я прави изначална
пяна.
|
|
Случайна пролет
Промъква се със утринта
в градината неясен (уж кротък) дъжд.
Нехаен дъжд.
Случаен скитник.
Небесен минувач.
Броилка за овошките измисля.
Мърмори нещо под носа си.
Набързо
смутолeвя капките.
Прикрива се зад ниския комин.
Измъква се след мартенската котка,
оградата минава тичешком.
Играе си на криеница със пръстта,
която тихо чака.
Не го изпуска.
Улавя го до капка
и попива.
Размеква се, набъбва и ухае.
Нехайно преминал дъжд.
Съвсем случаен скитник
донесе пролетта.
А аз го гледам със цветчето на череша.
|
|