Александра Ивойлова е завършила пиано в НМА "Акад. Панчо Владигеров". Специализирала е в Париж. Изучава и камерно пеене.
Публикува есета, фрагменти, сентенции, поезия (вкл. за деца), музикална, литературна и художествена критика.
Илюстрира литературни страници в печата, участва в изложби. Издала е книгите с авторски графики: "Горчиви дъждове" и "Hommages" - стихове, "Неочаквани мисли" - сентенции, "Отражения" - тристишия и хайку, както и "Отгласи" (илюстрации - Иван Кирков) - поетични диалози в съавторство със София Филипова. Под печат е книгата с хайку и импресии "Последната роза".
А. Ивойлова членува в няколко съюза и в Световната хайку асоциация (WHA). Нейни произведения са преведени на шест езика. Носител е на международни награди за хайку.
Предстои издаването на компактдиск на Александра - барокови арии и песни в съпровод на пиано: произведения от Глук, Хендел, Пърсел, Качини, Теналя, Калдара и др. (запис в камерна зала "България").
|
Какво бе името ти
Какво бе името ти, страст?
Пулсиращият в слепоочията образ,
Гласът ти - острие окървавено...
Сега си пак
абстрактната възможност,
бразда мастилена върху листа
и мрак среднощен
в празна стая.
Дете е душата,
което играе
в тревите.
•••
Преброени и твоите дни,
художнико,
времето ти - безгранично.
Като звезди в преднощ
разцъфват всички откровения -
но мрак в сърцевината им расте.
•••
Мечтите стареят.
На хоризонта далечен
виждат своето минало.
•••
Каквото и да изричаме -
думите са млади
за мъдростта на кръвта.
•••
Утро.
Кучешкият лай навън
мирише на сняг.
Самотата
е
тълпа
|
|
5
Най-напред оставя в пукнатините
своите магични знаци
и рисува пак
додето се взривят стените
и щастливи хора в безтегловност
се понасят и с любимите си кучета
носят странни някакви звезди
черните кръстосани крака на паяк
светят с тях по пътя на нощта в зелено
над полета диамантени в неназовани дни
следват ги луни слънца и птици
Хуан Хуан Хуан
рушителят на мрачните затвори
Хуан съзидателят
любимецът от детството
дай ръката си
през погледи разпръснати в кобалта
Хуан ръката си
с която се подписваш
в края на пространството
МИРО
Из "Hommages"
(от френски - почит към...)
|
|
