 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.54, бр.6, година XIII, 2006г. |
|
|
Кубински личности за света |
|
|
|
|
Хосе Хулиан Марти и Перес
Xосе Хулиан Марти и Перес, национален герой на Куба, е роден в Хавана през 1853 г. Почти дете Марти е осъден на шест години и изпратен в затвора на 21 октомври 1869 г. заради политическите му идеи за независимост. През януари 1871 г. е депортиран в Испания. В Испания изисква независимост и справедливост. Завършва гражданско и каноническо право, философия и литература. След като напуска Куба и е депортиран в Испания, в живота му се очертават следните три периода: 1871-1884 - основна интелектуална подготовка; 1884-1889 - интелектуална и политическа зрялост; 1890-1895 - всеотдайно посвещение на родината. На 11 април 1895 г. се завръща в Куба и загива в битка в местността Дос Риос на 19 май, там където неговите съотечественици се бият за свободна Куба. През последните години работи усилено, за да попречи навреме на САЩ, където живее много години, да се разпрострат по-далече от Рио Браво, така както го правят с Мексико. Това той пише в навечерието на смъртта си, в писмо до своя мексикански приятел Мануел Меркадо. Учител по професия, но и учител на народите, опознава, обича и защитава тази, която нарича “Нашата Америка”, писател, журналист, дипломат, представител на няколко братски латиноамерикански републики през 1890 г., автор на хроники през тази епоха, пише за миналато и настоящето и е предвестник на бъдещето. Никога не престава да служи на народа и през последния си период има една-единствена цел, а именно - освобождението на Куба. Организира Ново движение за независимост с помощта на Кубинската революционна партия, обединява всички обществени сили само с една цел - независимост. Мечтае за република, различна от тези, които опознава в други американски страни. След началото на борбата през 1868 г. Хосе Марти продължава да бъде най-съвършеният борец и вдъхновител на кубинската нация. Със завета си за етика в стремежа за по-добър живот на хората, действията и идеологията му получават популярност в цяла Латинска Америка и по света.
Николас Гилен Батиста
Николас Гилен Батиста, кубински национален поет, е роден в град Камагуей, Куба, на 10 юли 1902 г. През 1926 г. се установява в Хавана и се занимава с усилена литературна и интелектуална дейност. Там се запознава с Федерико Гарсия Лорка и с големия северноамерикански поет негър Лангстън Юч, чието приятелство и влияние са изключитнелно важни за Гилен. През април 1930 г. написва “Мотиви за сън”. След публикуването им името на поета предизвиква обширен народен отзвук. През 1931 г. излиза “Сонгоро косонго”, книга с мулатски поеми с висока артистична стойност и отражение върху кубинската култура, повод за възхищението на Мигел де Унамуно, изразено в писмо до Гилен. През 1937 г. в разгара на Гражданската война пътува за Испания, за да участва във II международен конгрес на писателите в защита на културата. През същата година присъства на конгреса, организиран от Лигата на революционните писатели и артисти на Мексико.Двете посещения оказват голямо влияние на неговото развитие, защото му позволяват да се свърже с най-изтъкнатите представители на интелектуалния живот в този момент. Той е носител на Ленинска награда за мир. България му присъжда Международната награда за литература “Христо Ботев”. След триумфа на Кубинската революция се създава Съюз на писателите и артистите на Куба. Гилен е избран за негов председател. Той изпълнява тези функции до смъртта си. През 1972 г. се появява първият том на “Събрани съчинения”, за който в Рим получава наградата “Viareggio”. През 1979 г. излиза неговата “Нова голяма антология”. Две години след това се публикуват двата тома на “Поезия”. През 1983 г. в Куба получава Националната награда за литература. Николас Гилен умира на 17 юли 1989 г.
Уилфредо Лам
Кубинският поет и художник Уилфредо Лам е роден през 1902 г. Той е един от най-оргиналните изразители на сюрреализма в Латинска Америка. Създател е на новия художествен стил, който съчетава афрокубинското културно наследство с последната европейска авангардност. Учи в Художествената академия “Сан Алехандро” в Хавана. През 1924 г. пътува за Испания и следва в академия “Сан Фернандо” в Мадрид. През 1928 г. открива първата своя самостоятелна изложба в галерия “Вилчес” в испанската столица. След избухването на Испанската гражданска война (1936-1939) отива в Париж, където се запознава с испанския художник Пабло Пикасо, който оказва силно влияние на първите му картини. Чрез него Лам се запознава с парижкия артистичен свят и се присъединява към групата на сюрреалистите заедно с френския поет Андре Бретон и с германския интелектуалец Макс Ернст. През 1941 г. се завръща в Куба. Там рисува в стил, тясно свързан със сюрреализма, но и с елементи на афрокубинската култура. Един от най-красноречивите примери за този етап от творчеството на Лам е картината “Ла Хунгла” (1942, Музей за модерно изкуство, Ню Йорк). Пътува многократно до Париж, Ню Йорк и Италия. По-късно неговите произведения придобиват зрелост и са в един по-схематичен стил с монохронична тоналност и непрестанно търсене на изразност, характерна за родината му. През 70-те години започва да прави бронзови статуи. Налага си и с използването на други средства като керамика, автор е на графики и стенописи. Получава многобройни награди. Неговите картини се намират в музеи и лични колекции в целия свят. Уилфредо Лам умира в Париж на 11 септември 1982 г.
Раул Роа Гарсия
Раул Роа Гарсия е роден на 18 април 1907 г., незабравим представител на кубинската култура и политика, с прогресивна революционна мисъл, скромен, духовит, хаплив, разговорлив, талантлив литератор, дълбоко убеден привърженик на Марти, автор на различни произведения и литературни заглавия. Следва право в Хаванския университет. Включва се в студентското революционно движение. Основател е на Университетския студентски директорат през 1930 г., а през 1931 г. е един от създателите на Студентското ляво крило. По време на диктаторския репресивен режим на Херардо Мачадо през 30-те години недвусмисленото му словесно негодувание е причина да бъде изпратен в затвора. След участието си в стачното движение през 1935 г. не му остава нищо друго, освен да напусне родината. При държавния преврат срещу Фулхенсио Батиста през 1952 г. отново заминава за чужбина. Завръща се в Куба през 1959 г. при триумфа на революцията. Назначен е за министър на външните работи. Силната му личност остава дълбоки следи в сесиите на Общото събрание на Обединените нации. Известен е като Външния министър на достойнството. Това го отличава на международните форуми на най-високо равнище.
Хосе Раул Капабланка
Хосе Раул Капабланка е роден в Хавана през 1888 г. Наблюдавайки техниката в играта на своя баща, научава да играе шахмат на 4-годишна възраст. През 1902 г. участва в Първия национален турнир по шахмат и се класира на четвърто място. Оттогава участва в различни състезания. Така обикаля из Европа и САЩ. През периода 1912-1915 г. в Хавана издава списание за шахмат. Печели Световния турнир по шахмат през 1921 г., след като побеждава Емануел Ласкер в Хавана. През същата година публикува книгата “Основи на шахмата”. Печели в голяма конкуренция на Международния турнир в Ню Йорк през 1927 г. През тази година загубва световната си титла пред Алехин. Капабланка е посланик на Куба и артист във филма “Chess Fever” през 1925 г. Обкръжен със слава, любимо име в Куба и високопочитан във всички посетени страни. Умира през 1942 г. След смъртта му най-известните гросмайстори за това време, включително и Алехин, изказват своите съболезнования и определят Капабланка като най-големия шахматист на всички времена.
Карлос Х. Финлай Барес
Карлос Х. Финлай Барес е роден в гр. Пуерто Принсипе (днес Камагуей), Куба, на 3 декември 1833 г. Следва медицина в Медицински колеж “Джеферсън” във Филаделфия, САЩ, където се дипломира на 10 март 1855 г. Член е на Реалната академия за медицински, физически и естествени науки на Куба и секретар на секция в същата. В академията извършва научна дейност, заема различни длъжности и получава няколко награди. Той е най-големият и изтъкнат лекар в историята на кубинската медицина. Като блестящ епидемиолог и микробиолог разрешава проблема със заразяването с жълта треска. Откривател е на теорията “Metaxеnica” за предаването на болестите “Transmisiоn vectorial”. За неговия голям принос към човешкия род и избавянето му от ужасната жълта треска и други болести Карлос Финлай Барес става благодетел на човечеството. Умира в Хавана на 19 август 1915 г. на 82-годишна възраст. Името му продължава да живее, благодарение на разкритите от него нови насоки в развитието на биологията, тропическата медицина, епидемиологията и ентомологията.
Клаудио Хосе Доминго Бриндис де Салас
Клаудио Хосе Доминго Бриндис де Салас е роден в Хавана през 1852 г. Започва да учи цигулка при своя баща Клаудио Бриндис де Салас, известен цигулар и диригент на оркестър, от когото получава знания и талант. На десет години се представя за първи път пред публика в Лицея на Хавана. По-късно получава стипендия и продължава да учи във Франция. Спечелва първа награда в Парижката консерватория. Бриндис де Салас става гениален цигулар със световна известност. Познат на света като Черния Паганини, изнася концерти в главните европейски градове, нестихващо аплодиран от публиката. Носител е на големи почести и награди по време на артистичната си кариера. След изключително триумфалния си живот умира на 1 юни 1911 г.
|
|
По материали
от кубинския печат |
|
| горе |
|
|
|
|
