 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.22, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Лайош Кошут и Шумен
ЕМИГРАЦИЯТА НА КОШУТ И РАЗГРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ |
|
|
| |
|
ИЗМЕЖДУ МЕСТАТА С УНГАРСКИ ПАМЕТНИЦИ В ЧУЖБИНА ЕДИН ОТ НАЙ-СПЕЦИАЛНИТЕ Е МОЖЕ БИ ТОЗИ В ШУМЕН. ВЪПРЕКИ ЧЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИЯТ УНГАРСКИ ПОЛИТИК ПРЕЗ XIX В., ЛАЙОШ КОШУТ, ПРЕКАРВА В ГРАДА САМО ТРИ МЕСЕЦА, СТАТУЯ ПАЗИ НЕГОВАТА ПАМЕТ НА ГЛАВНИЯ ПЛОЩАД, А КЪЩАТА, В КОЯТО Е ЖИВЯЛ, ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ Е МУЗЕЙ-ПАМЕТНИК. ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО ПАМЕТНО МЯСТО В ЧУЖБИНА, СЪЗДАДЕНО БЕЗ СПЕЦИАЛНО ПРИСЪСТВИЕ НА УНГАРСКА ОБЩНОСТ КЪДЕТО ГРИЖЛИВО ПАЗЯТ ПАМЕТТА НА УНГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ.
Според специалистите в тази област Кошутовата емиграция има двойно влияние върху България. От една страна, пионерското внедряване на предметния и духовния свят на европейската култура, давайки начало на бавното разхлабване на условностите на тънещия в средновековни закоравелости балкански свят, което пък подобрява шансовете за изграждане на една бъдеща пазарна икономика. От друга страна, това е момент от народопсихологията, характеризираща силата и смелостта на унгарците по време на откритото им опълчване срещу властващите турци. Същевременно унгарският духовен пример е действително разтърсваща сила, защото в средата на XIX в. Османската империя вече не е способна да потуши събуждането на българското съзнание, примерът действа, защото вече е възможно той да бъде последван.
Българските следи на Кошутовата емиграция са проследими от 12 октомври 1849 г. Тогава пристига във Видин австрийският рицар и фелдцайгмастер Франц Хауслаб като пратеник на своето правителство. Задачата му е да склони колкото може повече унгарци да се върнат у дома. Впоследствие 3057 души решават да се завърнат, в резултат на което Кошутовата емиграция престава да съществува като организирана въоръжена сила. Ликвидират палатковия лагер на унгарците, издигнат близо до Видин, а неговите обитатели могат да се преместят в града. По този начин се премахва почти пълната дотогава изолираност и унгарците влизат в непосредствен и постоянен контакт с българското население, имат възможност да опознаят живота и традициите му.
Две седмици след заминаването на завръщащите се цялата емиграция - пет смесени групи - тръгва от Видин. 1469 души пристигат в Шумен, където се настаняват временно. Групата, ръководена от Лайош Кошут, извървява за осемнайсет дни почти четиристотинкилометровия път, през това време се отбиват на доста места. Така унгарците придобиват богато и разнообразно впечатление за положението и живота на българския народ. На практика това пътуване е увертюра към всичките действия на Кошутовата емиграция в Шумен, откъдето тръгва активното участие на унгарците в процеса на все повече разгръщащото се Българско национално възраждане. През това време пуска корени унгаро-българската дружба. Според свидетелствата на спомените много емигранти, макар и в различна степен, не симпатизират особено на българския народ. С течение на времето обаче това отношение коренно се променя.
В дейността на Кошутовата емиграция културата и образованието са на първо място. Националното движение за нова българска култура, за ново образование постига своя връх, така че разпространението на културата среща най-малко пречки. Основаните от Михай Шафран два симфонични оркестъра действат като взрив в културния живот на Шумен. Те са първи лястовици в България в тази област. Идеята, която се заражда у унгарците още във Видин, също се осъществява в Шумен: основават театър. Трупата играе на смени пиесите "Избягалият войник" и "Два пистолета". Режисьор на пиесите на Сиглигети е Габор Егреши. Въпреки езиковите затруднения представленията много впечатляват българите. Българското национално театрално изкуство води началото си от тези събития. Първите представления се изнасят през 1856 г. в Шумен и Лом.
Академик Михаил Арнаудов обобщава така допирните точки на българските и унгарските културни стремежи: "...не само идеите на революцията са дошли за помощ на бушуващите родни страсти, но някои западни понятия, свързани с обществения живот, с културата и изкуството, са заразили младежта с нови желания и те сега се сближават с европейската култура, започват да свирят на различни инструменти, да учат френски, да режисират театрални представления и др."
Емиграцията на Кошут играе пионерска роля и по отношение на обличането по европейски. Преди пристигането на унгарците само няколко българи носят дрехи по европейска мода - такива, които учат в чужбина. Унгарците обуват модерни панталони, с джобче за часовник - имат последователи и между българите. Привлекателни се оказват и добре скроените по тялото палта, белите ризи с колосани яки, вратовръзките, обувките с ток. Шуменските жени също бързо възприемат европейската мода, нрави и норми на поведение, пренебрегвайки суровите предписания на Корана. Кошутовата емиграция бързо организира своя обществен живот в Шумен, което ускорява започналото при българите формиране на гражданско общество. Оформят се и традиционни места за събиране на унгарската общност - казина, ресторанти и гостилници.
Унгарските емигранти в Шумен са инициатори на множество икономически начинания, внедряват много новости, което дава тласък на разгръщането на капиталистически икономически отношения. Чрез обновяването на старите турски чифлици се създава основата на непознат за Османската империя дотогава начин на земеделие и животновъдство. През 1850 г. унгарците започват внедряването и на лозарството. Унгарски зидари участват в проектиране и построяване на училища, складови помещения, частни домове. А един от жителите на града, подтикнат от унгарците и с тяхно сътрудничество, пуска в действие първата в България пивоварна. Построява се и малък завод за алкохол, който обаче скоро трябва да бъде затворен, защото се оказва неконкурентоспособен с местната българска ракия. Унгарци построяват и пускат в действие първата парна мелница. Шуменци никога досега не са виждали подобно нещо, затова наричат конструкцията "щуро огнено тракало", а тя е първата мелница с парен двигател в Османската империя. Кошутовата емиграция има принос и към паричното обращение. Както се твърди, унгарците плащат в българските магазини с унгарски медни монети от 1848-49 г. Тези монети стават известни като "унгарчета" и стойността им е равна на турския грош.
|
|
| Посолство на Унгария в София |
|
| горе |
|
|
|
|
