 |
|
| ВИТРИНА |
стр.34, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Никозия - последният разделен град |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
С НАСЕЛЕНИЕ ОТ 170 000 ДУШИ НИКОЗИЯ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРАД, РАЗПОЛОЖЕН ПОЧТИ В СРЕДАТА НА ОСТРОВА, СЕДАЛИЩЕ НА ПРЕЗИДЕНТА И ПРАВИТЕЛСТВОТО, ОЖИВЕН ДЕЛОВИ ЦЕНТЪР. СЛЕД ПАДАНЕТО НА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА ТЯ ОСТАВА ПОСЛЕДНАТА РАЗДЕЛЕНА СТОЛИЦА В ЕВРОПА, А И В СВЕТА.
Вече 35 години Кипър е разделен на две и никъде това не е по-осезаемо, отколкото в Никозия, чието сърце е разсечено насилствено от контролираната от международните сили на ООН ивица, известна като "буферна зона" между гръцкокипърския и турскокипърския сектор. Тя пресича историческия център на града вътре в крепостните стени, като голяма част от сградите по нейното протежение са запуснати и изоставени. "Често се разхождам из стария град - пише кипърската писателка Ники Марангу - из половината, която е останала от него. Всички улици се задънват в наблюдателни постове. Слизам надолу по улица "Лидра", старата централна търговска артерия, превърната в пешеходна зона. В дъното се провиждат минаретата на "Света София"…
В периода 1979-1985 г. група гръцкокипърски и турскокипърски архитекти, строителни инженери, специалисти по градоустройство, социолози и икономисти обединяват сили за изготвяне на единен основен план на града (Nicosia Master Plan), завършен през 2003 г. Той разглежда "буферната зона" като район от съществено значение за обединяването на двете разделени части на града, за превръщането им отново в оживен социален и търговски център, за съживяване и съхраняване на архитектурното наследство и традиционните жилищни квартали. Предвидено е също създаването на пешеходни зони по дължината на историческата ос, свързваща крепостните врати към Фамагуста и Пафос. От 1995 г. Кипър участва в институцията на Съвета на Европа "Дни на европейското културно наследство". Нейната цел е да се даде възможност на широката публика да отключи чувствителността на жителите на града към споделеното. На този ден се отварят исторически места и пространства, иначе недостъпни за посещаване. Непознатите обекти покрай буферната зона бяха включени в "Дните на европейското културно наследство" с акцент върху правото на достъп на всеки гражданин до архитектурно-историческото богатство на неговата страна, проучване на възможностите то да обединява двете общности и да изгражда мостове на общуване, взаимно доверие и уважение между тях.
Никозия е разположена в централната равнина Месаория, на север от нея се издига планинската верига на Кирения с върха с "петте пръста" Пентадактилос, огромният турски флаг върху склона на който е "рана за очите", всекидневно напомняща, че окупираният север е само на една крачка. Отправна точка е площад "Елефтерия" ("Свобода") в центъра, свързващ древния град, опасан от крепостните стени, с модерните квартали извън него, където се намират офис сгради, хотели, ресторанти и паркове. Никозия е столица на Кипър от византийската епоха (Х в.). Макар и селището да има петхилядолетна история още от бронзовата епоха, то се развива главно по време на латинското владичество. Тогава тя придобива облика на средновековен западен град и е укрепена от военни архитекти с кули, крепостни стени и порти, от които днес са запазени три - към Пафос, Фамагуста и Кирения. Мащабната реставрационна дейност позволява днес в залите на исторически постройки като първите две да се провеждат разнообразни културни прояви - театрални спектакли, танцови вечери, изложби, конференции и др.
Най-големи са заслугите на венецианския военен инженер Джулиано Саворниано, потегнал крепостните стени и отклонил руслото на река Педиеос, така че да запълва с вода крепостния ров. Изградени са великолепни храмове и манастири в готически стил, най-забележителен сред които е катедралният храм "Св. София", превърнат по-късно в джамията "Селимие" и намиращ се днес в турската част. Градът бил организиран в квартали по национален или на гилдиен принцип, пищни градини заобикаляли сградите. Когато Никозия преминава в ръцете на венецианците, старите лузинянски крепостни стени са заменени с по-съвременни, отговарящи на италианските отбранителни стандарти, като и до днес са запазени единайсетте петоъгълни бастиона от XV-XVI в.
Но и новите фортификационни съоръжения не успели да удържат напора на османските нашественици, завладели града през 1570 г. и подчинили го на ислямския светоглед, като много от средновековните сгради биват приспособени за нуждите на завоевателя и превърнати в джамии. Започнати са и редица нови обществени градежи - хамами, ханове, шадравани и др. Още оттогава основна клетка в градската структура е кварталът, махалата. По-късно с изграждащото се между двете общности доверие възникват и смесените квартали на Никозия - град, претопяващ различните национални и културни напластявания с богата, но и болезнена история.
В разговор с Агни Петриди от Отдела по градоустройство и жилищно строителство на Никозия добиваме представа за географските координати на проекта - буферната зона е с дължина 1,5 км и пресича стари квартали в района на градските порти към Пафос (Порта Доменико), Караманзаде, Агиос Андреас, Небетхане, Фанеромени, Омерие, Селимие (Света София), Хрисалиниотиса и Агиос Касианос. Сградите в нея съставляват 10 % от общия сграден фонд в стара Никозия. През 2001 г. е направено архитектурно заснемане и анализ в рамките на двуобщностната програма, финансирана от "Партньорство за бъдещето" (ЕС), Програмата на ООН за развитие (UNDP) и USAID. За нея отговарят общината на Никозия и споменатият отдел. Така работната група специалисти възражда за нов живот тази недостъпна дори след отварянето на трите пропускателни пункта между турския и гръцки сектор в града зона.
Наш гид по реставрираните мюсюлмански обекти в Никозия e Йоргос Филотеу от Кипърския археологически музей. Започваме разходката от джамията Тахт-ел-Кале (тур. "дървена крепост"). Образец на ислямска архитектура от XIX в. в южната част на града, реставрирана през 2003-2004 г., тя е наречена така заради голямата дървена кула, съществувала някога до крепостната порта към Фамагуста и дала името на целия градски район. Обявена е за архитектурен паметник, а голяма част от информацията за нея се дължи на споменавания в пътеписи поради близостта й с главната търговска артерия "Ерму". Най-значимият отомански паметник в Никозия - Буюк хан (в турския сектор), е построен през 1572 г. от първия бейлербей на Кипър Музафер паша. Просторният каменен градеж представлява двукатна сграда с чардаци с пищен ориенталски облик, разположена около вътрешен двор, в средата на който има сводест киоск с арки върху мраморни колони, допълващи изгледа на тази странноприемница, използвана от англичаните и като затвор до 1895 г. Реставрирането му е завършено през 2003 г. и днес ханът кипи от живот с кафене и ресторант в автентичен стил, където се сервира прясна местна кухня, питиепродавница, бръснарница и магазинчета за ръчно изработени изделия на народните занаяти. Очарователната му атмосфера напомня за старите времена в Никозия.
Разположени така, че включват улици, задънващи се в "буферната зона", Хрисалиниотиса в югоизточната и Арабахмет в североизточната част на града са два района, идеални за съживяване на традиционния им облик. Арабахмет е един от най-богатите квартали по османско време, където живеели висши сановници и заможни хора. Тук се намират господарският дом на Дервиш паша, центърът за изкуства и култура, прочутият ресторант "Бохчалян", помещаващ се в някогашния дом на арменски търговец - сграда-архитектурен паметник с еркерни прозорци и издадени стрехи. В Центъра за народни занаяти Хрисалиниотиса, състоящ се от осем работилници и ателиета (за сребърни ювелирни изделия, изработка на цветно стъкло, дърворезба, реставриране на стари мебели, мозайки, за сушене на билки, кафене и др.), опасващи вътрешния двор на стара сграда, можете да намерите всякакви сувенирни подаръци. Проектът за ревитализиране на Хрисалиниотиса е от 1987 г. и представлява местна инициатива, първоначално финансирана от Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), а по-късно и със средства на USAID и Двуобщностната програма за развитие. Целта е да бъдат привлечени нови семейства, които да се заселят и установят трайно в района, укрепвайки стабилността на общността, както и устойчивото съхраняване на ценното архитектурно наследство.
Други значими мюсюлмански паметници в Никозия са джамията "Байрактар", съградена в чест на знаменосеца на османлиите при щурмуването на Никозия, а църквата "Ставрос ту Мисирику", превърната в джамия, е символна за странната сплав, от която е изкован този град. Стара византийска черква, посветена на Честния кръст с готически, италиански и франкски архитектурни елементи, по-късно към Мисирику (от Масър, тоест Египет) е прибавено и минаре.
Омерие хамам (XVI в.) в някогашния квартал с червените фенери в една от най-запуснатите части на укрепения град, подчертава мултикултуралния му облик и е част от по-обхватен реставрационен проект. Неговите основни принципи отчитат съхраняване на автентичния облик на сградата, използване на съвместими методи и материали, запазване на първоначалното предназначение на постройката, съградена от порест варовиков камък. Разположен е северно от едноименната джамия, наречена на пророка Омар, който според легендата пренощувал там. Преди това джамията Омерие е била манастирска църква (XIV в.) от конвент на августинския орден, посветена на Дева Мария. По начало Кипър изумява със силуетите на "готически джамии", абсурдно на пръв поглед съчетание, но обяснимо с "втората употреба", отредена на някогашни лузинянски и франкски постройки от практичния завоевател. Освен "Св. София" най-характерен подобен пример е катедралата "Св. Никола" - шедьовър на готиката във Фамагуста, превърнат в джамията "Мустафа Лала паша".
През 2006 г. годишната европейска награда "Europa Nostra" бе присъдена на възстановените отомански бани Омерие. Наградата бе връчена в Мадрид от кралицата на Испания София в присъствието на президента на "Europa Nostra" принц-консорта на Дания. Учредена през 2002 г. съвместно от "Europa Nostra" и Европейската комисия в рамките на програмата "Култура 2000", тя отдава заслуженото на добрите практики в опазване на културното наследство на европейско ниво. Една от целите на Комисията е неговото съхраняване за по-добро разбирателство между бъдещите поколения, но и поощряване на високите стандарти в консервационното дело, стимулиране на трансграничния обмен на знания, насърчаване на по-нататъшни образцови инициативи.
В един свой стих турскокипърската поетеса Неше Яшин (1959, Никозия) задава болезнения въпрос: "Родината ми разделена е на две, коя от двете половини да обичам е по-добре?" Превърнати в песен по музика на известния гръцкокипърски композитор Мариос Токас, те символизират трагичността на това да живееш в Кипър, половината от който е окупиран и който не познаваш, като същевременно знаеш, че това е твоята родина. Ако бъдещето бе поверено на поетите и писателите, а не на решенията на политиците, вероятно кипърският въпрос отдавна щеше да бъде разрешен. Но докато раната на "буферната зона" не бъде изцелена докрай, този въпрос ще продължи да търси отговор с болезнената си реторичност.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
