|
|
ВИТРИНА |
стр.32, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Византийският музей в Никозия
Експозициите "Богородични образи" и "Заложници в германия" |
|
|
Здравка Евгениева |
|
Византийският музей към фондация "Макариос III" се намира в сърцето на стара Никозия в двора на катедралния храм "Св. Йоан Богослов" непосредствено до Архиепископската резиденция. Византологът Хараламбос Ходзакоглу - преподавател в Гръцкия отворен университет и лектор в Кипърския университет, както и участник в редица международни изследователски проекти - регистрира и документира християнските паметници в окупираната северна част на Кипър с цел създаване на електронна база дани. Плодовете на неговия научен труд са публикувани в отделно издание. Ходзакоглу е куратор и на експозицията "Заложници в Германия", предмет на която са крадени кипърски икони и други реликви, изнесени и до днес намиращи се в Германия.
С няколко думи Ходзакоглу ни въвежда в контекста на експозицията: "След турското нашествие през 1974 г. Турция следва в окупирания север политика на турцизиране чрез масово установяване на заселници от Анадола, което променя демографския облик на тези райони, заменяне на древните топоними с турски и въобще заличаване на гръцката културна идентичност на острова". В този дух се вписва плячкосването на манастирски ценности и археологически обекти и вандалско отношение към култови сгради. Статистиката сочи, че са били откраднати около 20 000 икони, църковна утвар, богослужебни одеяния, ръкописи, десетки стенописи и мозайки са били насечени на фрагменти, изнесени в чужбина и разпродадени, други са напълно унищожени на място. Освен преносимите богослужебни предмети от храмовете също така са били откраднати камбани, олтарни двери, кепенци, покриви, подови настилки, изкъртени са дори електрическите инсталации на някои църкви.
Разрушаването не е засегнало само православните храмове, негов обект са и молитвените домове на други религиозни групи на острова като маронити, арменци, католици, протестанти и евреи. Маронитският манастир "Мар Елиас" (1508) е бомбардиран от турската авиация през 1974 г., разрушени са и арменският манастир "Сурп Магар" ("Свети Макарий" - XI в.), еврейското гробище "Марко", намиращо се югоизточно от Никозия, християнски гробища в Карпаси и Фамагуста. Прекратени са разкопките на значим археологически обект - царските гробове в Саламина, свързани с Омирови ритуали като жертвоприношение на коне върху гроба на мъртвия. Занемарено е проучването на процъфтяващото през XIII в. пр. Хр. селище Енгоми, вдъхновило първия Нобелов лауреат на Гърция, поета Г. Сеферис, в неговия "Трети корабен дневник". Експозицията представя всички тези обекти в снимки отпреди 1974 г. и като контрапункт - облика им днес след претърпените разрушения и поругаване.
В експозицията е представено сегашното състояние на християнските храмове в окупираната част на Кипър, които се рушат с всеки изминал ден, а десетки църкви са превърнати в казарми, складови помещения, турски култови сгради, футболни клубове, офиси, театри, хотели, изложбени пространства, художнически ателиета, магазини, морги, плевни, обори. Повечето християнски гробища са изравнени със земята.
Безконтролната ситуация в северната част на острова след 1974 г. подхранва развиването на мрежи за нелегална търговия с археологически ценности и разпродаване на културното наследство на Кипър. Контрабандно изнесени оттам съкровища и реликви са открити в частни колекции в Турция, Русия, Швейцария, САЩ, Англия, Холандия, Япония, Австралия и др. Най-яркият пример е този с плячкосаните кипърски реликви, открити в апартамента на турски контрабандист в Мюнхен. С помощта на съучастници от Турция, Европа, САЩ и окупираната част на Кипър той изнася огромен брой ценни предмети от петдесетина различни християнски храмове в окупираната част. Повечето от тях са напълно идентифицирани, но много остават с недоказан произход поради липсата на съответното архивиране. Сред тях се открояват фрагменти от стенописи от църквата "Агия Соломони" (IX в.), реликви от храма "Св. Евфимианос" в Лиси (XII-XIII в.), както и много икони и старинни ръкописи. Много други ценности обаче са разпродадени на черния пазар за предмети на изкуството. През 2004 г. германското правосъдие издава присъда, че представените от Република Кипър данни по делото не са достатъчно осветляващи относно всички предмети. Обяснимо е, че Кипърската църква не е била в състояние да заснеме до 1974 г. един по един всички стенописи, икони, мозаечни изображения, ръкописи, старопечатни книги, свещена утвар и др. от всички ограбени по-късно църкви, така че да бъде в състояние да представи картотекирана информация за всеки един предмет. От 1997 г. се води и все още продължава безпрецедентно съдебно дело, в което Кипърската църква оспорва собствеността над тези икони, намиращи се от 12 години като заложници в столицата на Бавария.
Дори 169-те предмета с доказан произход не са върнати на Кипър. Така и до днес всички ограбени ценности се намират в Мюнхен, очаквайки репатрирането си, когато германските власти позволят това.
До момента експозицията е показвана в Никозия, в Европейския парламент в Брюксел, в Музея на византийската култура в Солун и на Международната среща за мир в Римини, Италия. Нейната цел е да информира широката публика, да събуди чувствителността на всички компетентни по въпроса и да упражни натиск върху окупационния режим, така че да бъдат разрешени обновяването и консервацията на религиозните паметници в окупираната част на острова, като разходите бъдат поети от Кипърската църква.
В другата временна експозиция на Византийския музей - "Богородични образи" (31 март - 31 септeмври 2009 г.) наш гид е самият негов директор Йоанис Илиадис. Тази тематична изложба е организирана със съдействието на Кипърската организация за туризъм и съвпада с периода от годината, през който православната църква почита най-много Богородични празници: Благовещение, Страстите Христови, Успение Богородично и Рождество на Божията майка. В постоянната колекция на музея могат да бъдат видени други 230 икони, датирани от IX до XIX в., фрески от X до XVIII в., свещени реликви и пр. Специално място заемат репатрираните седем фрагмента от мозаечни образи на светци от Юстиниановата епоха, изрязани от абсидата на храма "Панагия Канакариа" (VI в.) в Литрангоми, както и трийсет и шестте фрагмента от фрески, свалени от писаната църква "Христос Антифонитис" в Калогреа (от 1300 г. и края на XV в.).
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|