Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ОБЩЕСТВО	стр.19, бр.4, година XII, 2005г.

	Даг Хамаршьолд, генерален секретар на ООН, 1953-1961 г. ЧОВЕК НА ДЪЛГА И САМОЖЕРТВАТА

Гунел Торен,
библиотекар в Библиотека “Даг Хамаршьолд”

   Даг Ялмар Агне Карл Хамаршьолд е роден на 29 юли 1905 г. в град Йонкьопинг. Баща му Хялмар Хамаршьолд е юрист, университетски професор, министър-председател на Швеция през 1914 г. Двамата му по-големи братя - Бо и Оке - се изявяват в областта на международното право като баща им, а третият му брат -Стен, става писател. Даг и Стен наследяват литературните си интереси от майка си Агнес, по баща Алмквист, която е племеница на писателя Карл Йонас Лове Алмквист.
   Даг прекарва детството си в Упсала, където през 1907 г. баща му става губернатор на областта и си спечелва репутацията на сериозен, принципен човек - черти, които наследява и синът му. Даг изучава лингвистика, литература и история в Университета в Упсала. Получава степени по хуманитарни науки (1925), икономика (1928), право (1930) и докторска степен по политикономия (1935).
   Хамаршьолд проявява жив интерес към природата и фотографията. Владее три езика - английски, френски и немски. Превежда класически произведения на шведски език. Интересува се от модерно изкуство, благодарение на приятелството си с художника и писателя Бо Бескоу. Автор е на книгата “Markings” (“Бележки”), издадена посмъртно, в която се съдържат лични размишления през годините за вечните проблеми на човечеството, за собствената му роля и личност.
   Хамаршьолд работи на най-различни постове в шведски министерства и институции, преди да оглави ООН. В продължение на 10 години е заместник-министър в Министерството на финансите, 7 години ръководи Шведската банка (1941-1948). Заема поста постоянен заместник-министър на външните работи от 1949 до 1951 г., когато влиза в състава на шведското правителство като неполитически министър без портфейл и се занимава с широк кръг международни проблеми.
   През всичките тези години Даг Хамаршьолд трупа политически опит. Неговите силни страни са високият му професионализъм, психическата и физическата издръжливост, способността му да анализира бързо всяка ситуация, да подрежда фактите и да предлага съответни действия. Той излъчва самоувереност и лесно печели доверието на хората. Широките културни и научни интереси на Хамаршьолд му помагат бързо да установява контакти и умело да води преговори.
   Когато Хамаршьолд полага клетва като генерален секретар на ООН на 10 април 1953 г., той поема организацията във време на големи промени в политиката на великите сили. Налице са нови режими и в САЩ, и в Съветския съюз. Водят се преговори за примирие за прекратяване на Корейската война. Забелязва се ново отношение сред китайските ръководители в Пекин. Не липсват и потенциални кризи. И все пак Хамаршьолд започва своя първи петгодишен мандат при условия, които са далеч по-обещаващи, отколкото са били години преди това. Той предприема подходящи организационни промени и подобрява климата на работа в ООН. Поставя специално ударение върху позицията на генералния секретар като безпристрастен международен граждански служител. Хамаршьолд изповядва веруюто, че силата на световната организация не може да се измерва нито с оръжия, нито с пари, а само и единствено с нейната безпристрастност, умения и ефикасност. Тези три качества са решаващи и за собствената кариера на Хамаршьолд в Швеция.
   Още през първия си мандат като генерален секретар той си спечелва репутация като независим и безпристрастен, като човек на действието в глобален мащаб, умиротворител-новатор, защитник на Хартата на ООН.
    Нерядко той е обект на критики за своите дръзки решения и действия. Но бидейки блестящ оратор, всеки път умее да се защити и да аргументира убедително позицията си. Историческа е речта на Хамаршьолд в отговор на изявлението на съветския партиен ръководител Никита Хрушчов, произнесено на редовната сесия на Общото събрание на ООН през есента на 1960 г., че в ООН няма място за човек, който “е нарушил елементарните принципи на справедливостта” и че Хамаршьолд “няма куража да си подаде оставката”.
   “Да си подам оставката в сегашния труден и опасен момент - заявява в отговор Хамаршьолд - би означавало да хвърля организацията във водовъртежа на събитията. Нямам право да сторя това, защото нося отговорност пред всички онези държави-членки, за които организацията е от решаващо значение - отговорност, която надхвърля всички други съображения. Не Съветският съюз или някоя друга голяма сила имат нужда от ООН за своя защита, а всички останали. В този смисъл Организацията е преди всичко тяхната Организация и аз дълбоко вярвам в мъдростта, с която те ще бъдат в състояние да я използват и ръководят. Аз ще остана на поста си през време на мандата си като служител на Организацията в интерес на всички онези други нации дотогава, докато те искат това от мен.”
   През годините като генерален секретар на ООН Даг Хамаршьолд е ангажиран с уреждането на най-малко 20 международни кризи. Неговият забележителен принос е главно в три области: предприемането на умиротворителни операции (нов инструмент на ООН), осъзнаването на важността да се действа в ранен етап от кризите (превантивна дипломация) и ударението върху позицията на ООН като международен ресурс (международно независим Секретариат, орган за изразяване на колективната воля на страните-членки). В годините, прекарани начело на ООН, Даг Хамаршьолд си извоюва такава позиция в световната политика, каквато не е постигнал нито един друг генерален секретар и нито един друг швед.

Превод:
Галя Б. Чолакова
The article has originally been
published on SWEDEN.SE,
The Official Gateway to Sweden.

Из творчеството на Даг Хамаршьолд
7.8.59

Простота е да преживявамe реалността не по отношение на нас, а в святата й независимоcт от нас. Простота e да виждаме, да преценяваме и да действаме от точката, в която почиваме в себе си. Колко неща тогава отпадат! И колко се промени положението на нещата!
Почиващи си в центъра на същността ни, срещаме един свят, в който всичко по същия начин почива в себе си. Така дървото става еднa мистерия, облакът едно откровение, човекът един космос, чието богатство само бегло схващаме. За простия всичко е просто - а то отново отваря една книга, в която няма да стигнем извън първата й сричка.

Пътят,
него ще следваш.

Щастието,
него ще забравиш.

Чашата,
нея ще изпиваш.

Болката,
нея ще скриваш.

Отговорът,
него ще узнаеш.

Краят,
него ще носиш.

3 декември 1960 г.

Превод от шведски: Карл Понтус Линдгрен

горе