Европейската интеграция на България вече не изглежда утопична мечта, нито безразсъдна еуфория. Приключването на преговорите за пълноправно членство в ЕС, предстоящото подписване на договора за членство и определянето на датата 1 януари 2007 г. за неговото влизане в сила се възприемат все по-често в у нас като оптимистичен край на процеса на европейската интеграция на страната и на нейната европеизация. Всичко е договорено, ясни за ангажиментите ни за окончателна подготовка за членство и като че ли на практика след извършването на огромната работа в количествен аспект, която трябва да завърши в основни линии до 1 януари 2007 г., не остават съществени задачи при настъпването на самото членство. Тук възниква въпросът - ако България изпълни своите ангажименти, поети в рамките на преговорите за членство, ще се окаже ли това достатъчно, за да бъде то ефективно, т. е. тя да успява да реализира максимално възможностите, предоставяни от членството? Според социологическите проучвания българите, макар че не се чувстват достатъчно информирани, са положително настроени към членството в ЕС и го посрещат със задоволство, надежда и големи очаквания. Какво обаче е необходимо да знаем, за да бъдем реалисти по отношение на този процес, да не се разочароваме и да имаме активна позиция?
Ето десет урока за размисъл, за да бъдем реалисти в очакванията си:
1. Краят на преговорите е само начало на пълноценното интегриране на България в Европейския съюз.
Предизвикателствата, които стоят пред България като пълноправен член на ЕС, ще изискват много усилия и работа, но преди всичко в качествен аспект. Членството в ЕС не означава формално приемане на правилата, създадени в Брюксел. От датата на встъпването му в сила България ще участва и в процеса на тяхното създаване и прилагане. Тя няма да бъде вече пасивен изпълнител на предписанията за вътрешни промени, а ще трябва да участва проактивно в изграждането на европейските политики, институции, законодателство и т. н. и да има способността да оказва влияние. Тоест процесът на европеизация, който в периода на подготовката за членство е предимно еднопосочен, при пълноправното членство става двупосочен. Членството в ЕС не означава само да въведеш общностното законодателство, но и да го прилагаш, да си способен да създадеш такава организация, която ще го направи максимално изгодно и полезно за страната.
2. Интеграцията на България в ЕС е важна, но осъществяването на нейните предимства зависи в голяма степен от нас.
Ефектът от членството в ЕС като цяло ще бъде положителен - по-лесен достъп до големия единен пазар, нови възможности за търговия, потенциал за увеличаване на инвестициите, участие в европейския трудов пазар. Несъмнено членството в ЕС предоставя редица възможности, но тяхното превръщане в ползи зависи преди всичко от способността на страната да поеме задълженията, произтичащи от него, от готовността на фирмите да се адаптират към новата среда. По-големите възможности, които предоставя един огромен единен пазар, са предпоставка за снижаване на производствените разходи, по-интензивна конкуренция и като резултат - по-ниски цени. Намаляването на производствените разходи и по-ниските цени означава, че съответните предприятия ще бъдат по-конкурентоспособни както в рамките на единния пазар, така и на международните пазари. Тези ползи са свързани и с разширяването на асортимента, и обновяването на продуктите, както и с отделяне на по-голямо внимание на качеството и дизайна на стоките, като крайният резултат е по-добри възможности за потребителите. Практическата реализация на тези възможности зависи от всяко конкретно предприятие, от неговата стратегия, от способността му бързо да се приспособява към новите условия и изисквания. Членството на България в Европейския съюз предполага участие в големия единен пазар. То ще бъде благоприятно за всички, които са достатъчно конкурентоспособни, за да издържат на натиска на конкуренцията. Не е случайно, че един от критериите за членство в Европейския съюз е наличието на функционираща пазарна икономика, която да е способна да издържи на конкуренцията. Предоставяйки ни пазарни възможности, интеграцията може да създаде и трудности на тези, които не могат да се адаптират бързо и адекватно към пазара. Ако предлагаме стоки, които не са съобразени с изискванията за безопасност, ако не можем да изпълним хигиенносанитарните норми при производството на хранителни продукти, ако туристическите ни услуги не са съобразени с критериите за качество, то тогава няма как да реализираме потенциалните ползи, които ни предлага интеграцията.
3. Присъединяването към Европейския съюз е преди всичко присъединяване към система от правила (а не от пари).
Това всъщност е и един от основните резултати от членството - във всички държави-членки действат хармонизирани правила в най-важните сфери на икономическия и обществения живот. Точно поради това често се казва, че успешното участие в европейската интеграция е въпрос на вътрешна подготовка в съответната страна. Като член на ЕС България ще участва в общностните политики. Европеизацията на политиките в България приема различни форми. В някои от тях може дори да се говори за пряк или косвен трансфер на модели от Брюксел - като пример може да бъде посочено влиянието на разпоредбите на ЕС върху националната политика за защита на конкуренцията, особено що се отнася до предоставянето на държавни помощи. Като пример за положителните промени, които произтичат от членството на България в ЕС, може да бъде посочена политиката за опазване на околната среда или политиката за защита на потребителите. Чрез прилагане на общностното законодателство ще се подобри битът на българските граждани - изграждане на канализационни системи, управление на отпадъците чрез създаване на пречиствателни станции за отпадъчни води, депа за отпадъци. България ще бъде подпомогната с финансови средства за инвестиционни проекти в сферата на опазване на околната среда. Строителството на тези обекти пък ще създаде възможност за строителния бизнес и за създаване на работни места. Членството на България в ЕС ще осигури и по-добра защита на потребителите срещу рискове за тяхното здраве и безопасност, по-добре ще бъдат защитени техните икономически интереси. В социалната сфера България ще прилага европейските изисквания за безопасност на работното място, равенство на мъжете и жените.
4. Участието в програмите на ЕС е сложно, но си струва усилията. Членството на България в ЕС създава нови възможности за получаване на финансиране от структурните фондове и от европейските програми. Тези фондове и програми играят важна роля в процеса на икономическото и социалното сближаване на дължавите - членки на ЕС. Участието в общностните програми предоставя редица възможности за финансиране в области като образование, наука, култура, нови технологии и т. н. Реализирането на тези възможности много силно ще зависи от активността и способността ни за подготовка на добри проекти, от наличието на подготвени специалисти и добре функциониращи институции. Усвояването на средствата по структурните фондове може да допринесе значително за икономическото развитие на страната, стига да съумеем да ги използваме разумно и целенасочено.
5. България ще участва в Икономическия и валутен съюз, но той изисква строга икономическа и бюджетна дисциплина.
Пълноправното членство на България в Европейския съюз предполага и бъдещо участие в Икономическия и валутен съюз. Гражданите и фирмите ще спестяват средства от обмяна на валута и няма да бъдат подложени на валутни рискове. Всеки, който пътува в държавите - членки на ЕС, които участват в еврозоната, веднага усеща улесненията от това да плаща с евро. Изискванията за изпълнение на критериите за членство в еврозоната, т. нар. Маастрихтски критерии, са строги. В Икономическия и валутен съюз ще бъдат приемани държави, които изпълняват тези критерии не само в момента на тяхното включване, а имат доказан икономически потенциал да поддържат строгата икономическа и бюджетна дисциплина.
6. България ще има “стол и микрофон” в европейските институции, но е важно как ще ги използва.
За една малка страна като България, която ще има сравнително ограничен брой гласове при вземането на решения в сравнение с големите държави-членки, съществено предизвикателство е способността на българските експерти да убеждават в правотата на своите аргументи. Особено важно е това качество на ниво технократско обсъждане на предложенията за ново законодателство. За да може да оказва влияние при създаването на нови правила, страната ни трябва да е готова да осъществява своите предварителни проучвания за влиянието на тези правила, въз основа на тях да определи своята национална позиция и да има способността да убеди институциите и държавите-членки в правотата на своите аргументи за постигане на по-голяма ефективност на предложените изменения. Координацията между публичните институции ще придобие решаващо значение. Докато през предприсъединителния период традиционно Министерството на външните работи осъществява контакта с други правителства и международни организации, при пълноправното членство контактите с институциите на ЕС и с правителствата на държавите-членки ще се увеличат значително и ще се осъществяват от всички институции. В този аспект европеизацията би трябвало да се изрази преди всичко в постигането на координация, чрез която да се изгладят различията и да се съгласуват мненията и позициите на отделните ведомства, така че да се представя единна национална позиция по съответните въпроси в европейските институции.
7. Ще трябва да се научим сами да правим това, което ЕС не изисква от нас.
Като пълноправен член на ЕС България ще трябва да осъществява редица задачи, произтичащи от членството, без да получава конкретни насоки от Брюксел, както се случва в периода на предприсъединяването. Например в периода на подготовката за членство Европейската комисия подготви редица важни документи, които даваха конкретните препоръки за приемане на законодателство, за създаване или усъвършенстване на институции - например Бялата книга за участие в единния пазар от 1995 г., редовните доклади за напредъка на подготовката за членство, Партньорство за присъединяване. Към това може да се добави и практиката на туининг - експерти от държавите-членки подпомагат работата по прилагането на общностното законодателство. След като България стане пълноправен член на ЕС, ще трябва самостоятелно да осъществява множество важни задачи.
Като резултат от директния ефект на общностното законодателство ще се увеличат съдебните казуси и ще нарасне тяхната сложност. Постоянно нарастващото европейско законодателство ще бъде сериозно предизвикателство не само за българската администрация, но и за националните съдилища - това особено се отнася до прилагането на регламентите, които не се нуждаят от транспониране в националното законодателство, а влизат в сила след публикуването им в “Официален вестник на ЕС”.
Не по-лесен за решаване е и въпросът за прилагане на директивите. В директивите се определя само крайният резултат, който трябва да бъде постигнат, а всяка държава-членка определя средствата и механизмите за неговото постигане. Това означава, че за България е важно да въвлече в този процес всички заинтересовани и да осъществява необходимите консултации. Тъй като често в директивите се съдържат технически въпроси, това изисква изграждането на експертиза, която комбинира правни и технически познания. Тук не трябва да се пропуска и фактът, че неприлагането на директивите може да доведе до оплаквания от фирми и граждани, което ще принуди публичните власти да се съобразяват с изискванията за ефективност на администрацията.
Друго предизвикателство е развиване способността за бързо реагиране при искания за предоставяне на информация. Европейската комисия като “пазителка на договорите” има право да иска информация от публичните власти. За да се отговори своевременно, всички институции трябва да имат добре подготвена и поддържана база от информация. В този аспект е много важно не само събирането и обработването на информацията, но и координацията при предоставяне на исканата информация и особено при осъществяване на изискванията за нотифициране на Европейската комисия - например при отпускането на държавни помощи. Все в тази посока, ако България иска да се възползва от възможността да влияе върху процеса на вземане на решения и особено върху създаването и приемането на ново законодателство на общностно равнище, тя трябва да има капацитета да осъществява собствени оценки на влиянието на предложените нови законодателни актове, за да може да защити интереса на страната.
8. И все пак не трябва да забравяме, че Европейските общности бяха създадени през 50-те години на миналия век с основната цел - мир на континента.
Икономическата интеграция трябваше да направи войната между държавите-членки материално невъзможна. Да се прави европейска интеграция е трудно изкуство. Грешно би било да я приемаме само като усилие за свободна търговия, за общи правила на икономическата игра и обща парична единица. “Ние не създаваме коалиции между държави, а съюз между хората” мъдро казва един от бащите-основатели Жан Моне. Всъщност разширяването на ЕС е една много прагматична и обещаваща стратегия за мир на континента.
9. Членството на България в ЕС означава споделяне на общи ценности.
В противоречивото време на икономически и политически интереси човешкото измерение на интеграцията, културата и европейските ценности стават все по-важен фактор, за да могат хората в много по-голяма степен “да докосват Европа със своите собствени ръце”. Да, интеграцията има важен смисъл за развитието на търговията, за съживяващата конкуренция в единния пазар, тя е в интерес и на Европейския съюз, и на България. Но всъщност единството на интересите не е достатъчно. Ако съществува сегашният Европейски съюз, това е, защото в очите на бащите-основатели Европа беше нещо повече от парченце развит свят, за тях тя беше една голяма родина с общи ценности и изключителна цивилизация.
Колкото до индивидуалността ни на българи, то не би трябвало да я възприемаме като нещо, което ни отделя от Европа. Индивидуалните различия могат много успешно да съжителстват с европейските и универсалните ценности. Ромео и Жулиета не са по-малко универсални, защото са от Верона, и не са по-малко веронци, защото са универсални. Българите не са по-малко европейци, защото имат кръстопътното многообразие на Балканите, и не са по-малко българи, защото уважават универсалните европейски стойности. България ще допълни европейското обединение със своите особености, със своята азбука, със своята книжовност, със своята душевност, със своята устойчивост и жилавост като народ, със своята толерантност и културно-историческо наследство. С нас Европейският съюз ще бъде по-различен, а нали именно различието е благословената причина за богатството на европейската култура. И все пак ако погледнем по-далеч, отвъд езиковите различия и разликите в стила на живот, ако вникнем по-дълбоко в същността, ще видим ясно, че сме свързани заедно в един семеен дух и че споделяме общи ценности. Европейското разнообразие не може да бъде унищожено, без него не може да се разбере същността на Европа. Не мисля, че можем да се отречем от семейните, социалните и културните ценности, които са наследството на всяка нация, да изгорим мостовете, които ни свързват с нашите предшественици. Ако не успеем да запазим точно това неповторимо разнообразие на европейската цивилизация, ще сътворим едно общество, в което икономическите интереси са най-важни и в което животът ще бъде често съпровождан с насилие и страдания. Защото стабилността на семейството, щастието на децата зависи не само от икономическите фактори, то зависи от съдържанието на образованието и от методите на обучение, от телевизионните програми, от театъра и музиката, от качеството на духовния живот на обществото. А как всъщност да отговорим на предизвикателството на духовното обединение - просто като останем верни на най-добрите си традиции. Традициите не означават пасивно обръщане към миналото, те помагат да се откроят ценностите, да се разбере стойността им за бъдещите векове и поколения, за да се създаде общество, което не е в противоречие с тези ценности, те не изключват прогреса, създаването на нови форми и нови идеи, които характеризират модерния човек.
10. Пълноправното членство на България в ЕС ще бъде зряло и пълноценно, когато престанем да казваме “Какво ще се случи?”или “Какво ще получим?”. и започнем да се питаме “Какво ще направим?”
Вече е настъпил моментът , в който трябва да се опитаме да създаваме ново мислене, ново отношение към въпросите на европейската интеграция. Досега все още мисленето ни е в разреза ЕС и България, ТЕ и НИЕ, или най-често “Какво ще получим от ЕС”. Постепенно мисленето, което трябва да формираме, следва да бъде в посока “България в ЕС”, “Какви са възможностите и отговорностите на един пълноправен член на ЕС”, “Какво можем и трябва да направим заедно”.
И така, ако искаме да бъдем реалисти, не трябва да очакваме пасивно членството в Европейския съюз да разреши всички наши проблеми. Европейският съюз не е панацея за автоматично премахване на трудностите ни, за повишаване на жизнения ни стандарт и доходите ни. Нали не звучи реалистично, че на 1 януари 2007 г. ще се събудим изведнъж по-богати, с по-големи заплати? Резултатите от членството ще се реализират постепенно, но най-важното е, че те много силно ще зависят от нас, от начина, по който ще превръщаме предоставените възможности в положителни промени. Ако успеем, то България като пълноправен член на Европейския съюз ще стане точно такава, каквато ние, българите, я желаем - изпълнена с традиции и надежди, с ценности от миналото и с проекти за бъдещето в една още по-разнообразна и още по-пъстра Европа.
|
