 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.8, бр.6, година X, 2003г. |
|
|
Членството в ЕС и НАТО е движещата сила в югоизточна Европа |
|
|
Д-р Ерхард Бусек, бивш вицеканцлер и ексминистър на науката и образованието, е роден на 25 март 1941 г. във Виена. По образование юрист, доктор на юридическите науки, той взема дейно участие в обществения и политическия живот на Република Австрия. В периода 1972-1976 г. генерален секретар на Австрийската стопанска камера, 1975-1976 г. генерален секретар на австрийската Народна партия; 1989-1994 г. - министър на науката и изследователската дейност; 1991-1995 вицеканцлер на Република Австрия и партиен ръководител на Австрийската народна партия; от ноември 1996 г. координатор на Southeast European Cooperative Iniciative(SECI); 2000-2001 г. пълномощник на австрийското федерално правителство по въпроси, засягащи разширението на Европейския съюз; от 1 януари 2002 г. специален координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа.
Между многобройните му публикации се открояват книгите “Австрия и Балканите за подхода към барутния погреб на Европа”(1999), “Отворена врата към Изтока”(2003), ”Европейският съюз по пътя към Изтока”(2003) и други.
Почетен доктор на университетите в Краков, Братислава, Брашов и др., носител на множество отличия от държавите Полша, Унгария, Италия, България, Лихтенщайн и други. |
|
| - Д-р Бусек, в качеството си на координатор на ”Southeast European Cooperative Iniciative(SECI)” Инициатива за сътрудничество на Югоизточна Европа и на специален координатор на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа, бихте ли споделили какво според Вас се очертава на хоризонта за този регион? Смятате ли, че има напредък и кои са спънките? |
|
- Промените в Югоизточна Европа са драматични. На първо място пред нас е една географска карта, на която възникнаха много нови държави. Несъмнено, те имат стари традиции, но тъкмо в това се състои разликата между тях и бъдещите страни - членки на Европейския съюз, че с изключение на разделянето на Чехия и Словакия, не можем да правим сравнения на тяхното развитие в това отношение.
Втората позитивна точка е моето лично убеждение, че демократизирането на страните от Югоизточна Европа е необратим процес, а това само по себе си е съществен напредък. Като цяло бих искал да кажа, че промените в Югоизточна Европа към добро дават отлични резултати, и то за относително кратко време. Макар да разбирам, че населението не е доволно от положението, тъй като онова, което не стига, все още е твърде много.
На трето място мога да кажа, че по отношение на подобренията в законодателството се забелязва известен напредък. Въпреки че липсват рутината и практиката, както на парламентите, така и на правителствата. В България например това личи от факта, че все още се основават нови партии, които печелят следващите избори, след което, поне опитът досега го доказва, изчезват завинаги. Подобно нещо не говори за стабилна партийна система. В общ план законодателството се движи по посока към Европейския съюз. Това е добре. Единствено в практиката на управлението се забелязват разлики. Трябва да се разбере, че тези, които до 1989 г. носеха отговорност за политическите промени, не могат да бъдат сменени от днес за утре. Откъде да вземем новите хора? Наистина, процесът е муден, но все пак трябва да се прояви разбиране; ето и при нас (в Австрия) след ликвидирането на националсоциализма нещата вървяха бавно, а знаем, че нацисткият период бе по-кратък, отколкото комунистическият режим.
От икономическа гледна точка също има подобрение, но с уговорката, че инвестиции в нови предприятия няма. Причината е, че страните от региона не правят маркетинг на региона като цяло. Днес глобалните и европейските компании се насочват към един цял регион, а не към дадена страна. Ето защо ние, като Пакт за стабилност, се стремим да създадем обща икономическа зона чрез спогодби за свободна търговия. Усилията, които полагаме, са известни на всички, но те тепърва трябва да се превърнат в рутина. Успехи регистрираме в областта на отбраната и сигурността. Всъщност проблем съществува единствено с някогашната югославска народна армия един голям военен комплекс. Далеч по-критично е положението със сигурността на гражданите поради съществуването на организирана престъпност и търговия с хора. Макар че за част от региона можем да кажем, че готовност за действие в тази насока реално съществува. Transborder Crime Fighting Center в Букурещ, разработван и финансиран съвместно от 12 държави, е пример за отлично развитие. Другото, което безпокои, са високите нива на корупция. Трябва да сме честни и да признаем обаче, че дрогата идва основно от Афганистан, не от Балканите. А и пътят на търговията с хора минава далеч по на изток. В известно отношение Югоизточна Европа е транзитна зона. Това се дължи отчасти на слабото управление. И именно тук полагаме усилия положението да се подобри. В заключение искам да подчертая, че голямата перспектива е членството в Европейския съюз и НАТО. Всъщност това е реалната движеща сила, която тласка страните да реализират промени изобщо. |
|
| - Регионът е изложен на интернационални интеграционни процеси с различна притегателна сила. В този смисъл гравитационните сили на НАТО или ЕС едва ли могат да бъдат надминати. Изглежда на SECI и на Пакта за стабилност е отредена една по-скоро запълваща, преходна роля, а в страни, като България или Румъния, европейската и трансатлантическата интеграция като че поставя тези организации в сянка. |
|
| - Не смятам това за конкуренция. Предположението е погрешно. Защото задачата на Пакта за стабилност и SECI - по този въпрос Европейският съюз и американците са напълно солидарни е интеграцията. Целите, които стоят пред Пакта за стабилност, са две: допълване в подготовката на процеса на присъединяване и подпомагане на регионалното сътрудничество. С второто е свързана и дейността на South-East European Cooperative Processes. В това отношение не само че няма проблеми, но смятам, че са налице и видими успехи. Например такава е идеята да се създаде един общ регионален пазар за електроенергия, който да се интегрира в Европейския съюз. Зоната за свободна търговия е подготвителният етап към тази стъпка. Ние правим опити да се кооперираме с Европол в борбата с организираната престъпност. Впрочем, сътрудничеството в тези области се развива много успешно. |
|
| - Какво влияние оказа разединението в европейската политика за сигурност, предизвикано от кризата в Ирак върху двете, координирани от Вас, инициативи? SECI е рожба на САЩ, докато Пактът за стабилност бе иницииран от Европейския съюз. Не се ли очерта конфликт на интереси? Дали чрез този конфликт отново не се постави под въпрос стабилността на региона ? |
|
| - Съвсем не. Напротив. Както от американска, така и от европейска страна се отдава голямо значение на факта, че Югоизточна Европа е региона, където сътрудничеството им функционира. Това го каза Романо Проди, а през септември същото становище бе изразено много ясно и от Държавния департамент във Вашингтон. Там се гордеят с това, че в този регион проблеми няма. Въпреки резонните аспекти, които изтъквате, в работата ни съществува взаимност. И най-доброто е, че и след кризата в Ирак, финансовите ресурси не са намалели, както и ангажиментите. Ще ви дам един пример: за втори път се състоя конференция по въпроса за т. нар. трансформационен опит. Вчера бях в Братислава, където се събраха новите страни-членки на Европейския съюз, или ако използваме терминологията на Ръмсфелд “New Europe”, за да си изяснят какво биха могли да направят за Югоизточна Европа. При това забележете, че американците изявиха готовност за частично финансиране, което да даде на тези държави шанс да подпомогнат по някакъв начин Югоизточна Европа. Другата част от финансовата подкрепа идва от Европейския съюз, тъй като страните в него са задължени да изразходват средства за задачи, свързани с развитието на региона. В този случай действително имаме един много позитивен пример за добро трансатлантическо сътрудничество. |
| - Процесите на интеграция и на отваряне, които са в ход на Балканите, проявяват сходство с аналогичните процеси в Западна Европа в това отношение, че те са вдъхновени и тласкани напред от националните и транснационални елити. Растящото раздалечаване на интересите на тези елити от интересите на обикновените граждани представлява опасност. Тази опасност получава на Балканите особено остро изражение в неулегналостта на етническото самосъзнание. “Европейската идентичност” или “Принадлежността към Европа” на много балкански народи отразяват по-скоро изпреварващи историческото развитие желания на техните елити без да са подплатени с историческа традиция или всекидневен житейски опит. Какво би могло да предизвика или да подсили евентуални регресивни движения или тенденции на самоизолация в тези страни? Очаквате ли песимистични сценарии? |
|
| - Ако съществуват рискове, то те са от ендогенно естество и са свързани с проблеми, които страните имат вътре в себе си. Такъв например е случаят с Косово, където може да се стигне до едно по-силно националистически обагрено поведение на сърбите. В това число и силния натиск на Европейския съюз за съхраняването на общността между Сърбия и Черна Гора, също може да предизвика проблеми. Същото важи и за Босна и Херцеговина. Тези са нашите критични точки. Правим опити да разрешим проблемите, който вие засягате с мерки за поощряване на “социалното сцепление”, следователно с насърчаване на социалния диалог между работодатели и профсъюзи. В горния случай все още не сме постигнали големи успехи, тъй като повечето стопански камари са в плен на “мрежата от стари кадри”, а професионалните съюзи са много слаби. Смятаме, че разнобоя на социалните интереси несъмнено трябва да се реши чрез мерки на социалната политика и изравняване на доходите. Развитието в това отношение е доста слабо. От друга страна социалното разслоение не води непременно до развитие в антиевропейска посока, то по-скоро е проблем на политиката на сменящите се правителства. Трябва да се наблегне на факта, че страните от региона нямат друга алтернатива освен проевропейското развитие. |
|
| - Смятате ли, че 2007 г. е реалистична перспектива за присъединяването на България към Европейския съюз ? |
|
| - Това зависи от България. В последно време развитието е много добро. За мен по-големият проблем е, че Европейският съюз трябва да свикне със състава си от 25 членки, вместо от 15. Това е процес, който изисква време. От 2006 г. Европейският съюз ще се нуждае от бюджет, чиито контури линиите все още не са ясно очертани. Бих казал, че през 2007 г. България има шанс. Перспективата за влизане в Европейския съюз наистина е налице. |
|
| - С разширяването на ЕС на изток ще се промени и понятието “Източна и Югоизточна Европа”. В Европейския съюз ще влязат нови страни, чиито връзки с тази останала част от Източна Европа са били и все още са много по-здрави, отколкото тези на Австрия. Дали “източноевропейската експертиза” на Австрия не губи от значението си чрез разширяването на Европейския съюз на изток? |
|
| - Не дотам. Причината е, че източноевропейската експертиза на Австрия е много диференцирана, тя е налице най-вече в стопанската сфера и икономиката се възползва от нея в най-голяма степен. В областта на политиката винаги е имала по-слабо присъствие. Много активна дейност се развива на университетско равнище. Това е позитивен белег. Аз лично изобщо не виждам проблем. Бих пожелал австрийската политика да концентрира вниманието си и да прояви по-голяма активност в тази насока. Икономиката и науката вече го правят. |
|
| - Според Вас, от това следва ли, че едно профилиране на експертизата би било в случая правилният път за Австрия? |
|
| - Напълно! |
|
| - Ако след, може би, 4000 години историците напишат книги за една Дунавска цивилизация, тъй както ние днес имаме навика да обрисуваме - макар и в едри черти - големите речни цивилизации от миналото, кои според Вас са белезите, които биха я откроили ? |
|
| - Мисля, че погледнато от дистанцията на времето, историкът на бъдещето ще бъде твърде впечатлен от многообразието, съществувало по поречието на Дунав. Вероятно това е една от реките в света с най-подчертано културно многообразие. Тук не става дума само за езика, но и за околната среда, за архитектониката и за начина, по който тази околна среда е била оформена от хората. Смятам, че бъдещата историческа наука ще открие, че е налице известна общност, възникнала посредством реката и историята. Взаимопроникването на единство и многообразие характеризира облика и на самата река. Тя е единствена по рода си, защото от средата на Европа води до Черно море и прекосява няколко свята, които всъщност са били винаги свързани по някакъв начин. По мое мнение военната граница на Османската империя или Желязната Завеса рухнаха вследствие на тази общност. Може би това ще бъде също едно от разкритията на бъдещите историци. |
|
| - Регионът се движи с различна скорост в различаващи се понякога посоки.Някои биха определили това състояние като “хаос”. Конфликти могат да възникнат както от разликите в темпото на отделните страни, така и поради разните посоки. Политическото развитие към правова държава и гражданско общество често надминава икономическото, нещо, което от своя страна отново застрашава постиженията в областта на политиката. Като координатор на широкообхватни регионални инициативи как смятате, възможно ли е изобщо да бъде направляван целенасочено този “хаос”? |
|
| - Мисля, че Европа е претърпяла извънредно диференцирано историческо развитие, в което свързващите и разделящите фактори са действали почти едновременно. Европа съществува на няколко плоскости. Това може би е разликата спрямо Северна Америка. Там е налице една относително широка обща база с незначително диференциране. Поради това и общността е по-здраво споена. Докато дълбочината на европейската история и множеството обрати в нея са причина за наличието на най-различни гледни точки. Струва ми се, че няма континент, на който да са се случили толкова много разделения, чийто произход обаче да има едни и същи корени. Това е европейският феномен. Възможно е той да изглежда като едно противоречие в себе си, но тъкмо противоречието в себе си е същински европейското. |
|
Интервю на Радостин Калоянов
(взето на 2. 10. 2003) |
|
|
| горе |
|
|
|
|
