|
|
ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ |
стр.57, бр.6, година X, 2003г. |
|
|
Агротуризмът -нови идеи за бизнес |
|
|
Радослава Петрова |
|
Индустриализацията в европейски мегаполиси е довела до концентрация на работна ръка и на голям човешки потенциал в тях. Механизацията, роботизацията, електрониката и всички нови технологии са променили коренно начина на живот. Стандартите и динамиката са неописуеми, ритъмът не е забързан той е шеметен. Тези условия оказват безспорно влияние върху хората, мутирали в маски със студени, безлични, мрачни и сиви лица. Стресът е безмилостен и желанието за една спокойна ваканция без шум, автомобили и далеч от цивилизацията е напълно обяснимо. Туристическите пазари през последните няколко десетилетия са еволюирали, било от страна на търсене, но и на предлагане, клиентите са все по-взискателни. Туризмът е разчленен (не както доскоро само на вътрешен, международен, хотелски и къмпингов), все по-смесен, вариетивен, комплексен и персонализиран. Една от многото му разновидности, която би могла да има приложение и у нас с голям успех, е агротуризмът (познат в България като селски туризъм).
През последните години паралелно с модернизацията и прогреса се разви силно и тази тенденция като подсъзнателно търсене на устоите, които крепят баланса между минало и бъдеще.
Ваканцията, прекарана на село, намира все по-широко приложение и се избира всяка година от хиляди европейци, жадни да се завърнат към корените, към забравените ценности, които носят в себе си голям положителен енергиен заряд. Естествен е поривът на човек да се потопи в първичния уют, който дава природата: да се събуди от будилника на петела; да потъне в море от житни класове, които вятърът гали, да се упои от аромата на прясно косено сено и полски цветя; да се полюбува на музиката на щурците и хора от невидими птици, да похапне нещо топло, приготвено с любов от грижовни селски ръце...
Агротуризмът сега е модно течение, но в действителност корените му са много дълбоки. Роден е спонтанно от гостоприемството на отрудения народен човек, който с гордост предлага на посетителите на неговия дом продуктите, които е произвел през годината, за които е положил усилия и земята го е дарила с богат плод, а грижите за хвъркатите животни и добитъка са доставили на трапезата вкусно месо.
Терминът “агротуризъм” има две значения: едното икономическа дейност, извършвана от лице или фирма, която предлага на туристите собствени фондове (подслон и храна), използвайки продукти от личното стопанство, организирайки мероприятия от различно естество, а другото (в по-тесен смисъл) структурата, която се използва за тази цел (недвижимият имот вила, къща, чифлик и прилежащият към него двор, парк и т. н.).
Много са европейските държави (Австрия, Франция, Германия, Великобритания, Холандия, Испания и т. н), в които този вид летуване представлява важен икономически ресурс, но страната модел в тази насока, с дълбоки и богати традиции е Италия.
Агротуризмът трябва да бъде съобразен с много фактори, които засягат разнообразни сфери: антропологическа, социална, икономическа, историческа, културна и инфраструктурна. Той налага строго определени условия и правила:
Структурата, която ще се използва за тази цел, трябва да е вече съществуваща селска сграда, не новопостроена, но стара къща, странноприемница, ферма или имение, реставрирана или реконструирана, тя не трябва да предлага повече от тридесет легла за летовниците.
Фирмата или едноличният търговец трябва да предостави условия за сезонен престой на туристи, който според законите не може да бъде по-малко от 60 дни годишно задължителният период за получаване на разрешение за отварянето на агротуризъм.
Частният предприемач или дружеството участва пряко или чрез работници и подчинени в култивацията на терена и отглеждане на домашни животни.
Не трябва да се вреди по никакъв начин на околната среда, а да се опазва и да се съобразява с природните дадености, да спазва целостта на екосистемите.
Трябва да има осигурен транспорт и удобен достъп до обекта на агротуризъм.
Другите условия са само опции, които могат да бъдат приложени или прескочени в зависимост от възможностите и средствата, предлагани от мястото и сезона, и онези, с които разполага предприемачът. Той може да осигури терен на открито за къмпингови летовници, предпочитащи палатките или друго средство за автономен престой (каравани, кампер, roulotte). Както и да организира за гостите културни забави и дейности с творчески или познавателни елементи, в които се дават сведения за околната среда, селскостопанските култури, обичаи, традиции, история и легенди, фолклор. Законът за агротуризма предвижда наред с всички останали дейности и ресторантьорство, хотелиерство и търговия. Домакинът предлага на посетителите дегустация и консумация на храна и питиета, произведени в собственото стопанство или типични за региона продукти.
Много често селският туризъм е смесен с причудливи аспекти, но всички те имат една характеристика предоставят на летовника директен контакт с природата във всички нейни варианти, предизвиквайки особената екзалтация от различността и типичността на първичните среди и тяхната социална, културна и териториална автентичност.
Днес агротуризмът е не само привкусване на старите традиции, но и гостоприемство във все по-организирани и професионални структури. С натрупания опит селският туризъм в Европа е еволюирал, за да задоволи потребностите на посетителя, предлагайки все по-голямо разнообразие от удобства. Ключът към успеха е да се съчетае комфортът и всички условия за релакс с очарованието на характерната и специфична за селото атмосфера.
|
|
горе |
|
|
|
|