|
|
ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Известни личности от Унгария |
|
|
|
|
ТИВАДАР ПУШКАШ (1844-1893)
Започва инженерното си обучение във Виена, но материалното положение на семейството му се влошава и той не успява да завърши. След 1873 г. опитва щастието си в САЩ, но се завръща в Европа, където проявява интерес към плановете за създаване на телеграфен център. След като научава за откриването на телефона, се връща в САЩ и успява да убеди Томас Едисон, че телефонът може да бъде ползван едновременно от произволен брой хора чрез централа. Става сътрудник на Едисон, а впоследствие и негов представител за Европа (1877-86). Първите телефонни централи в Бостън (1878) и Париж (1879) са създадени според принципите на Тивадар Пушкаш. През 1879 г. се завръща в родината си и през 1881 г. заедно с по-малкия си брат Ференц Пушкаш започва изграждането на телефонни централи в Австро-Унгария. След като през 1884 г. Ференц умира, Тивадар поема управлението на телефонната централа в Пеща. През 1886 г. централата е национализирана и отдадена под наем на Пушкаш. През 1890 г. ученият патентова способ за контролирано взривяване, предшественик на съвремения механизъм за милисекундно взривяване. През 1892 г. патентова най-значимото си откритие - предаване на новини по телефон, считано за предшественик на радиото.
АЛБЕРТ СЕНТ-ДИЪРД (1893-1986)
През 30-те години Алберт Сент-Диърд изолира витамин С, а през 1936 г. и витамин Р. Играе важна роля в откриването на "цикъла на лимонената киселина" (цикъла на Кребс). През 1937 г. получава Нобелова награда като признание за постигнатото в областта на медицината и биологията.
След като завършва реформаторската гимназия в Будапеща, продължава обучението си в Медицинския факултет на Будапещенския научен университет, където през 1917 г. се дипломира като лекар. Участва в Първата световна война като медицинско лице, но е ранен и го демобилизират. В Братислава, Прага, Берлин, Лайден и Гронинген продължава научните си занимания в областта на биологията, фармацевтиката, бактериологията и физикохимията. Втора докторска степен - в областта на химията, защитава в Кеймбридж, след което една година работи в САЩ. В периода 1931-45 г. е професор в Медико-химичния институт на Сегедския научен университет, а през 1945-47 г. е професор по биохимия в Медицинския факултет на Будапещенския научен университет. В края на 1947 г. напуска страната и се установява край Бостън (САЩ), където през 1947-62 г. ръководи лабораторията по морска биология към Научния институт за мускулни изследвания на САЩ. От 1962 до 1971 г. работи като професор в Дортмундския университет. През целия си живот поддържа връзки с Унгария, а след 1960 г. редовно посещава родината си.
ЯНОШ НЮМАН (1903-1957)
Янош Нюман е математик, специалист по математическа физика, създател на научната основа на изчислителната техника, професор в Принстънския институт за фундаментални изследвания, член на Съвета по атомна енергия на САЩ, гениален учен в областта на теорията на множествата, квантовата механика, атомната енергия и проектирането на изчислителна техника, почетен член на сдружение "Йътвъш".
Роден е в Будапеща. През 1921 г. записва математика в Будапещенския технически университет. В студентските си години често и продължително пребивава в Берлин, където слуша лекции на Фритц Хаберт (химия), Алберт Айнщайн (механика) и Ерхард Шмид (математика). През 1925 г. получава диплома по инженерна химия, а година по-късно в Будапеща защитава докторат по математика. В следващите години се преселва в САЩ заедно със семейството си. През 1945 г. вече е директор на програма "Електронни изчислителни машини" в Института за авангардни изследвания към Принстънския университет. Там съвместно със своя приятел и сътрудник Херман Голдстейн създава най-качествената за времето си изчислителна машина - "IAS" (или изчислителна машина "Нюман"). И днес изчислителните машини в цял свят работят по неговата технология.
ЕДЕ ТЕЛЕР (1908-2003)
Специалист по атомна физика с унгарски произход, Еде Телер е известен с активното си участие в изследванията за създаване на водородна бомба, поради което в САЩ е наричан "бащата на водородната бомба".
Роден е в Будапеща по времето на Австроунгарската монархия. През 1925 г. се записва в Будапещенския технически университет. Интересува се от математика, но по настояване на баща си учи в Химическия факултет. След 1926 г. се прехвърля в Карлсруе, Германия, където продължава обучението си по химия и математика, а впоследствие записва физика в Мюнхенския университет. През 1935 г. емигрира в САЩ, където работи като преподавател в университета "Джордж Вашингтон". През 1939 г. във Вашингтон, в рамките на организираната от Гамов и Телер теоретична конференция по проблеми на физиката, Бор обявява откритието си, свързано с процеса ядрено деление. Еде Телер участва в създаването на първия атомен реактор (съвместно с Ферми. Впоследствие Телер доразвива идеята в посока създаване на супер бомба. През 1991 г. получава Нобелова награда за мир.
ФЕРЕНЦ ПУШКАШ (1927-2006)
Ференц Пурцелд, известен с прякора "Пушкаш хлапето", e футболист, треньор, капитан на "Златния отбор", носител на званието "Спортист на нацията".
През сезона 1947-48 г. вкарва 50 гола в 32 мача, което е рекорд и до днес. Пет пъти печели шампионската титла.
"Златният отбор", начело с Пушкаш, е най-успешният унгарски отбор за всички времена. От 14 май 1950 г. до 4 юли 1954 г. няма загубен мач в 32 последователни срещи (и само 4 са равните резултати).
В периода 1958-1966 г. Пушкаш играе за "Реал" Мадрид. Изиграва 372 мача, в които отбелязва 324 гола.
В периода след 1967 г. работи като треньор. Първоначално ръководи испанския отбор "Херкулес" (Аликанте), впоследствие работи в САЩ ("Сан Франсиско гейтс"), в Канада, Испания ("Депортиво", Алавес).
1970-1974 г. е треньор на "Панатинайкос" (Атина). Това е най-успешният период в треньорската му кариера. През следващите години е треньор на "Реал" (Мурсия) в Испания, на "Коло" в Чили и на националния отбор на Саудитска Арабия, а след това на "АЕК", в Гърция. Между 1979 и 1984 г. е треньор на египетския "Ал-Масри".
В периода 1989-1991 г. Пушкаш отново постига забележителен треньорски успех - под негово ръководство австралийският "Саут Мелбърн Хелас" печели шампионска титла и националната купа.
ИМРЕ КЕРТИС (1929)
Имре Кертис е унгарски писател и преводач на художествени произведения. През 2002 г. получава Нобелова награда за литература за творбата си "Безсъдбовност", вдъхновена от автобиографични спомени, свързани с Холокоста.
През 1944 г. (на 14-годишна възраст) е изпратен в Аушвиц, а след това в Бухенвалд. След освобождаването на лагерите през 1945 г. се завръща в родината си. От 1953 г. работи на свободна практика като писател и преводач на художествени произведения.
Първият му роман "Безсъдбовност" е писан 13 години, след което години наред публикуването му е отлагано, за да се появи в книжарниците чак през 1975 г. Книгата е оценена първо в чужбина, в Унгария придобива известност чак след 1989 г. и най-вече след присъждането на Нобелова награда. Главен герой на романа е момче, което преждевременно пораства заради преживяното в нацистките лагери и което след това не може да се върне към предишния си живот. Романът е филмиран от Лайош Колтаи.
Понастоящем Кертис живее в Берлин. През 2009 г. му е поставена диагноза Паркинсон и затова няма да бъде в състояние да пише повече. Има желание да напише още една, последна книга за примирението със смъртта.
ИЩВАН САБО (1938)
Ищван Сабо е унгарски филмов режисьор, чийто филм "Мефисто" (1981) е награден с "Оскар" в категорията "най-добър чуждоезичен филм". В същата категория са отличени с номинации и филмите му "Доверие", "Полковник Редъл" и "Ханусен".
Родителите на Сабо искат той да стане лекар, но от 16-годишен той решава, че ще бъде филмов режисьор. Не е приет в Медицинския университет, но е приет от първия опит във Факултета по филмова режисура на Висшето училище за театрално и филмово изкуство. Първото му работно място е Студиото за новинарски и документални филми, където постъпва като асистент. Творческият му талант проличава още в първите му късометражни филми. Сабо става водеща фигура в унгарското авангардно изкуство, развиващо се под влияние на полската и френската "нова вълна" (60-те години). Филмите от ранния му период преосмислят житейския опит на хората от неговото поколение. На по-късен етап в творчеството му преобладават теми, свързани с близкото минало и настоящето на Източна и Средна Европа - характерните за региона политически и морални проблеми стават централна тема в неговите филми. От 1985 г. преподава в Университета за филмово изкуство. От 1991 г. е заместник председател на Европейската академия за филмово изкуство. Постоянен творчески партньор на номинирания за "Оскар" оператор Лайош Колтаи.
ЕРНЬО РУБИК (1944)
Рубик е унгарски архитект, автор на "логически играчки" и откривател. Дипломира се като архитектурен инженер в Будапещенския технически университет, след което следва скулптура и вътрешен дизайн във Висшето училище по изящни изкуства. Работи като архитект-проектант до 1975 г., след което се връща отново във Висшето училище по изящни изкуства като помощник-преподавател, а впоследствие и доцент. През 1983 г. основава частна фирма - "Студио Рубик", където проектира мебели и "логически играчки". Създател е на много "умни играчки" и в частност на "Магическото кубче" (в чужбина става известно като "Кубче Рубик"), което след появяването си през 1975 г. придобива невероятно широка международна известност. Впоследствие създава други "логически играчки" - "Змия" (1977) и "Магически квадрати" (1985), чиято популярност обаче не може да се мери с тази на "Магическото кубче". "Магическото кубче" всъщност е създадено само като помощно средство за илюстриране на пространствените движения - по-късно става ясно, че може да бъде истински забавно и като играчка. Понастоящем той ръководи "Студио Рубик", занимава се с разработки на софтуер за игри и архитектура.
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|