 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.22, бр.5, година X, 2003г. |
|
|
ГЛОБАЛНИЯТ ДОГОВОР В БЪЛГАРИЯ |
|
|
Глобалният договор е иницииран от генералния секретар на ООН Кофи Анан с цел да приобщи частния бизнес към проблемите на развитието чрез подкрепа на девет принципа в областта на околната среда, трудовите стандарти и човешките права.
В България Глобалният договор стартира с подкрепата на президента на Република България Георги Първанов на националното представяне през януари 2003 г. До момента 55 фирми са подписали деветте принципа за етичен бизнес на Глобалния договор. Това са международни и местни компании, големи корпорации, малки и средни предприятия, които са готови да поемат по-голяма отговорност към обществото и да прилагат универсалните принципи на Глобалния договор.
Мрежата от компании, присъединяващи се към Глобалния договор в България, нараства непрекъснато като привлича участници от всички области, които насърчава да предприемат конкретни стъпки за подобряване на тяхната работна среда.
Компаниите, обединени в Глобалния договор, също така се ангажираха да подобрят управлението на отпадъците си. Представителството на ООН и ПРООН в България стартира инициатива за разделяне на отпадъците и използване само на рециклирана хартия при печатане на вътрешни материали. Мрежата от компании на Глобалния договор търси проекти, които да са свързани със създаването на заетост в тази област, за да подкрепят хората в социално неравностойно положение.
Освен инициативите в сферата на околната среда, фирмите, участващи в Глобалния договор, активно защитават човешките права, като инвестират време и ресурси за привличане вниманието на обществеността към проблемите на ХИВ/СПИН. Те участват в анти-СПИН кампанията, организират обучения, семинари и младежки прояви с цел да се преодолеят стигмата и дискриминацията към хората, живеещи с вируса на ХИВ/СПИН.
За публичното признаване на работата и усилията на компаниите от Глобалния договор Програмата на ООН за развитие инициира връчването всеки месец на сертификат за най-добра практика на български фирми, участващи в проекта. През септември една от първите компании, подписали деветте принципа, получи престижното отличие.
В България и по света компании от всички сектори и вид могат свободно да се присъединят към Глобалния договор, без да заплащат такса. Единственото изискване е да демонстрират етични бизнес практики като изпълняват малки стъпки, които да подкрепят принципите на инициативата. Деветте принципа на Глобалния договор могат да помогнат фирмите в България да се подготвят по-добре за работа в конкурентна среда, когато страната се присъедини към Европейския съюз. |
|
| КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ НАЙ-ДОБРИТЕ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ? |
|
Те не са изобретени от ООН, а от дълго време в България и по света съществуват на конкретни корпоративни равнища.
През тази година ПРООН България взе решение като част от инициативата Глобалният договор да популяризира и насърчава обмена на оптимални практики сред предприятията в страната, за да популяризира примери и да окуражи носителите на промяната.
Оптималните практики, възприети в сферата на трудовите стандарти, околната среда и правата на човека, могат да имат голямо влияние в страната и да дадат конкурентно предимство на компаниите от страните кандидатки за членство в ЕС, като ги поставят на равна нога с останалите международни компании на пазара.
Партньорства, като това, постигнато в рамките на Глобалния договор между публичния и частния сектор, ангажират компаниите и правителството за работа в сферата на развитието, която в дългосрочна перспектива променя начина, по който България се възприема навън.
Сред примерите за оптимални практики, прилагани от компаниите в България, се включва приносът за социални и екологични проекти от страна на дружества или отделни граждани, които отделят част от своите средства или от времето на своите служители за благото на по-необлагодетелстваните членове на общността, сред която работят.
Социалната отговорност занапред ще се споделя между частния и публичния сектор, когато обществото осъзнава, че правителствата, разполагайки единствено със законодателни средства, имат ограничени възможности да осъществяват промени, докато компаниите притежават финансовите възможности и човешкия потенциал да претворят идеите за развитие в конкретни стъпки за благото на обществото и страната. |
|
| ПРИНОС НА ОТДЕЛНИТЕ КОМПАНИИ |
|
“Пен Дор”
По време на официалното представяне на Глобалния договор в България (януари 2003 г.) главният мениджър на компанията “Пен Дор” Антоан Искандер подчерта социалната ангажираност на дружеството. Звеното на ООН за социално развитие, което оглавява здравната инициатива на Глобалния договор и работи в сферата на младежкото здравеопазване и образованието, предложи сътрудничество в инициативите за превенция на ХИВ/СПИН. Днес ХИВ/СПИН е едно от големите предизвикателства пред младите хора в България и по света, сериозна заплаха за тяхното развитие и бъдеще.
Във връзка с националната анти-СПИН кампания “Живей и за другите...”, която цели постигането на толерантност към хората, живеещи с ХИВ/СПИН, решението на “Пен Дор” да постави логото на кампанията на свои продукти като кроасани представлява голяма крачка напред в постигането на по-добра осведоменост и разбиране за ХИВ/СПИН сред младите хора, а и сред широката общественост.
Според мениджъра на “Пен Дор” Антоан Искандер: “Развитието не е проблем единствено на правителствата - отговорността трябва да се сподели с компаниите от частния сектор, за да се повишат стандартите на бизнеса в България и по света.’’
На 18 септември на компанията “Пен Дор” беше присъдено първото отличие за най-добра практика от ПРООН България, като признание за образцовите бизнес-практики, съответстващи на принципите на Глобалния договор.
“Макрофарм”
“Макрофарм” е дружество със седалище в Стара Загора, дистрибутор на фармацевтични продукти и собственик на 30 аптеки в Южна България. Г-н Начков, директор на дружеството, изяви желание за участие в Глобалния договор, след като научи за инициативата от програмата EMBA на Американския университет в България и направената от ПРООН презентация на Глобалния договор. Тъй като по характера на своята дейност “Макрофарм” е тясно свързана със здравеопазването, идеята за работа за повишаване на осведомеността по въпросите на ХИВ/СПИН допадна на ръководството на компанията.
“Макрофарм” ще постави плакатите на националната кампания “Живей и за другите...” във всички свои аптеки, ще разлепи още стикери на кампанията на служебните автомобили, чрез писмата до своите клиенти ще разпространява материали и информация за кампанията, ще организира семинар за обучение на работещите в компанията и аптеките с цел осведомяване за ХИВ/СПИН и по-нататъшно разпространяване на информация от аптеките към клиентите. |
|
| ПРИМЕРИ ЗА НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ В БЪЛГАРИЯ |
|
Като признават важността на корпоративната социална отговорност, компаниите членове на Глобалния договор, вече се опитват да реализират възприетите от Глобалния договор принципи в сферите на правата на човека, трудовите стандарти и опазването на околната среда.
“Златна Панега Цимент”, част от “Хайделберг Цимент Груп”, произвежда и продава цимент, като същевременно гарантира, че осведомеността за рисковете за околната среда продължава да бъде основен приоритет на компанията. Като контролира и намалява вредните емисии и използва алтернативни горива, компанията гарантира, че нейното производство замърсява минимално въздуха. “Златна Панега Цимент” е готова да въведе нови инструменти за опазване на околната среда, като конкретно разработи протокол за въглеродния диоксид за циментовата индустрия и изготви насоки за процеса на оценка на социалното влияние и въздействието върху околната среда.
В металургичното производство UMICORE също насочва своята бизнес-стратегия към отговорно икономическо и социално поведение. За UMICORE устойчивото развитие на местната общност означава да се работи в тясно сътрудничество и съвместно да се определят нуждите на общината. Този подход доведе до участието на UMICORE в проекти, които включват интеграция на малцинствата и подкрепа за инфраструктурата в сферата на енергийната ефективност, модернизирането на болниците и развитието на пътната мрежа.
“Астра Зенека” е фармацевтичен производител, чиято убеденост в ползата от здравословния начин на живот се предава и на широката общественост. Компанията е начело на повишаване осведомеността за рака на гърдата, като допълва настоящите усилия на правителството. През 2001 г. компанията проведе национална седмица за профилактика на рака на гърдата, която даде възможност за профилактично изследване на 18 000 жени. Чрез застъпническите усилия на “Астра Зенека”, председателят на Народното събрание обяви, че националната седмица за профилактика на рака на гърдата ще се провежда ежегодно през последната седмица на октомври.
TNT доставя експресни куриерски пратки, предлага логистично осигуряване и международни доставки. Компанията гледа много сериозно на предоставянето на равни възможности вътре във фирмата и е приела политика за равни възможности по отношение на своите служители. Като се започне от високото ниво на подготовка и се стигне до отдаване приоритет на здравето и безопасността, в компанията на служителите се гледа като на най-ценния актив. Ангажираността в обществени дейности чрез планирани инициативи като подкрепа за общината за дейности по озеленяване и поддръжка на паркове е само една възможност за TNT да отдаде дължимото на общността, сред която работи.
Фондация “Тайм” насърчава дейностите за опазване на околната среда из цялата страна. Фондацията работи с министерствата и с частни компании за насърчаване на устойчивото развитие чрез опазване на околната среда, намаляване обема на отпадъците, тяхното управление и рециклиране.
Фондация “Тайм” работи за популяризиране използването на рециклирана хартия в България.
Фондация “Тайм” ще насърчава и популяризира инициативи за опазване на околната среда чрез мрежата на компаниите, присъединили се към Глобалния договор в България. |
|
| ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И СОЦИАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА БИЗНЕСА |
|
Повечето от универсалните принципи, прокламирани от Глобалния договор, са синтезирани в едно понятие, което придобива все по-голяма гражданственост както в политическите документи на Европейския съюз, така и във всекидневната практика на много компании. Понятието “социална отговорност на бизнеса” е иначе казано “европейският еквивалент” на Глобалния договор за спазване на човешките права, трудовите стандарти и зачитането на околната среда. ЕС дефинира социалната отговорност на бизнеса като концепция, според която фирмите доброволно интегрират социалната и екологичната проблематика в дейността си и във взаимоотношенията с партньорите си.
Погледната в историческа перспектива, концепцията за социалната отговорност на бизнеса започва да си пробива път в речника и форумите на Европейския съюз преди по-малко от десет години. Като резултат от Срещата на върха по заетостта в Люксембург (ноември 1997 г.) е създадена Групата Гиленхамар, която в своя Доклад за икономическите и социалните последици от индустриалната промяна препоръчва: “Компании с повече от 1000 работници трябва ежегодно да публикуват доклад за управлението на промяната, в който да отчитат влиянието от своите социални дейности.”
По време на Срещата на върха в Лисабон (март 2000 г.) ЕС си поставя стратегическа цел за следващите десет години Европа да се превърне в “най-конкуретоспособната и динамична икономика в света, почиваща на знания и способна на устойчиво икономическо развитие, с по-добри перспективи за работа и по-голямо социално сцепление”. Като подчертава специалната роля на частния сектор за постигането на тази цел, Европейският съвет за първи път апелира директно към бизнеса за социална отговорност при прилагане на практики като обучение през целия живот, равни възможности, социална интеграция и устойчиво развитие”.
Приетият през юни 2000 г. Дневен ред за социална политика откроява важността на социалната отговорност на бизнеса специално по отношение на заетостта и социалните последици от икономическата и пазарната интеграция и адаптацията на условията на труд към новата икономика.
Европейският съвет във Фейра (юни 2000 г.) инициира създаването на европейска мрежа за диалог по въпросите на корпоративната социална отговорност.
През 2001 г. Европейската среща на върха в Стокхолм и издаването на Зелена харта от Европейската комисия катализираха дебата за социалната отговорност на бизнеса.
През юли 2002 г. комисията публикува продължение на Зелената харта, озаглавено “Социална отговорност на бизнеса: приносът на бизнеса към устойчивото развитие”, а през октомври същата години бе откриването на Европейския форум за социална отговорност на бизнеса.
Всяко председателство на Европейския съюз вече задължително включва в своя дневен ред голяма конференция, посветена на социалната отговорност на бизнеса.
За първи път през тази есен, по време на Европейската конференция, посветена на социалната отговорност на бизнеса (14 ноември, Венеция), страни кандидатки за членство в ЕС, ще участват наравно с държавите-членки в дискутирането и представянето на знания, опити и положителни практики от тази сфера. Един от основните акценти в работата на конференцията е насърчаването на социалната отговорност на бизнеса чрез публичните политики и инструменти. Италианското председателство се стреми да допринесе за изграждането на консенсусна рамка и общоприети принципи и измерими критерии за отчитането и прилагането на принципа. |
|
| ПРООН И ГЛОБАЛНИЯТ ДОГОВОР НА ООН В БЪЛГАРИЯ |
|
Програмата на ООН за развитие (ПРООН) e глобалната мрежа на ООН за развитие, която се застъпва за промяна и осъществява контакти между държавите и източниците на знания, опит и ресурси, с цел да помага на хората да градят по-добър живот. Програмата присъства в 166 страни и работи за създаване на техни собствени решения на глобалните и националните предизвикателства, пред които са изправени. Те развиват своя капацитет, като разчитат на ПРООН и на нейния широк кръг от партньори.
ПРООН има над 35-годишно сътрудничество с България, а през 2002 г. отбеляза и 10-годишнината от съществуването на постоянното си представителство в София. Присъствието на ПРООН в страната символизира партньорството й с българското правителство. Партньори на ПРООН са 28 организации и институции. До момента са осъществени над 65 проекта с подкрепата на ПРООН. Средствата, мобилизирани за изпълнението им, включително и за действащите в момента 32 проекта, са на стойност 150 млн. щ. д. Проектите на ПРООН са в 5 приоритетни области: намаляване на бедността и създаване на работни места, демократично управление, ИКТ, енергетика и околна среда, превенция на ХИВ/СПИН. |
|
| ДЕВЕТТЕ ПРИНЦИПА НА ГЛОБАЛНИЯ ДОГОВОР: |
|
| Глобалният договор изисква от фирмите да възприемат, подкрепят и приложат в своето поприще набор от основни ценности в областта на човешките права, трудовите норми и околната среда. Принципите, които представителите на бизнеса трябва да съблюдават, са:
Човешки права
1. Подкрепа и уважение към закрилата на международните права на човека;
2. Изключване възможността техните собствени фирми да бъдат въвличани в действия, нарушаващи правата на човека.
Трудови норми:
3. Свобода на сдружаване и ефективно признаване на правото за колективно договаряне;
4. Премахване на всякакви форми на насилствен и задължителен труд;
5. Ефективно премахване на детския труд; и
6. Премахване на дискриминацията по отношение на правото на заетост и професия.
Околна среда
7. Подкрепа за предохранителните мерки във връзка с екологичните предизвикателства;
8. Предприемане на инициативи, чрез които се насърчава поемането на по-голяма екологична отговорност;
9. Насърчаване разработването и разпространението на екологосъобразни технологии. |
|
|
| горе |
|
|
|
|
