 |
|
| Личности |
стр.53, бр.4, година XX, 2013г. |
|
|
Известни личности на Казахстан |
|
|
| |
|
Бекет ата Мързагулулъ
(1750-1813)
Животът и духовната дейност на суфия Бекет ата Мър загулулъ протичат през втората половина на хVIII в. Ро ден е през 1750 г. близо до селището Кульсаръ, Атърауска област. Високообразован, учил в град хива и верен после довател на разрастващия се по това време суфизъм тично учение в исляма. Като духовен наставник основава училище в подземната джамия в местността Огландъ. Има сведения, че освен ислямска религия, математика, фи зика, астрономия и алхимия е преподавал и народна меди цина. По-късно джамията в Огландъ се превръща в научен център и обсерватория под открито небе. Мъдрец и суф ий светец, той е останал в паметта на казахския народ и като воин, извършил подвизи, сражавайки се с враговете. Бил силен и смел като истински богатир подобно на своя прадядо Есет богатир. Предсказател и пророк, за когото книгата на битието не е тайна, миротворец, който при решаването на спорни въпроси проявявал мъдрост; лечи тел при него идвали немощни и страдащи, които надаря вал със здраве и жизнени сили; като учител и наставник. В проповедите си свети Бекет наставлявал вярващите да живеят според законите на справедливостта и да творят добро. Построил е 4 джамии: първата в Кулсаръ се нарича Ак; втората е във варовиковите скали на 20 километра от селището Бейнеу, третата е в местността Байшатър, на платото устюрт, а четвъртата е подземната джамия сред скалния варовиков масив в местността Огландъ, до която е погребан. Некрополът Бекет ата, което означава "покровител", е духовен, исторически и архитектурен паметник.
Курмангазъ Сагърбайулъ
(1818-1889)
Курмангазъ Сагърбайулъ е казахски народен музикант, композитор, изпълнител на домбра и автор на кюи пиеси за домбра. Оказва голямо влияние върху развитието на казахската музикална култура. Израснал в бедно семейство, от малък свири на домбра, а в родния си аул захласнато слуша изпълненията на гостуващите кюйши съчинители и изпълнители на кюи, сред които и известният узак. Той забелязал изключителния интерес на Курмангазъ към му зиката и му предсказал голямо бъдеще. На осемнадесет годишна възраст напуска родния си аул и избира да живее като пътуващ кюйши. участва заедно с узак в състезания, усъвършенства майсторството си и се нарежда сред найвидните изпълнители на домбра. Очевидец е на народното въстание на казахите от Букеевската орда (1836-1838) против хана Джангир и руския колониализъм, оглавено от Исатай Тайманов и Махамбет утемисов. Един от първите му кюи "Кишкентай", в превод "Малкият", е посветен на въстанието. Заради непримиримата критика към богата шите е преследван и многократно хвърлян в затвора. След дълго странстване, оскърбления и преследвания създава кюите "Алатау" и "Саръ Арка", в които са отразени теж ненията на народа към независимост, свобода, и любовта към родната земя. Познава се с представители на руска та прогресивна култура филолози, историци, етногра фи, събиращи материал за казахската музика, музиканти и народни инструменти. Неговият съвременник, уралски ят журналист и поет Никита Савичев пише във вестник уралски войскови ведомости": "Сагърбаев притежава рядка музикална душа и ако беше получил европейско об разование, щеше да е ярка звезда в музикалния свят". На своя руски приятел Курмангазъ посвещава кюя лаушкен", а приятелските му чувства са отразени и в кюите "Маши на" и "Перовски марш". До наши дни са достигнали 60 не гови кюя, а в знак на почит консерваторията в Алма Ата носи името му.
Машхур Жусуп Копеев
(1858-1931)
Машхур Копеев е казахски поет, мислител, историк, етнограф, ориенталист и изследовател на устното народ но творчество на казахския народ. След като завършва медресе (специализирано учебно заведение), работи ня колко години като учител в родния си край и активно се занимава с публицистика. Събира произведения на устно то народно творчество. Посещава известните в цял Ка захстан Караоткел, Атбасар, Къзължар, за да се запознае с живота, бита и фолклора на родовете и племената, на селяващи тези краища. През 1887-1890 г. посещава Самар канд, Бухара, Ташкент, Туркестан и други градове. Събира и издава множество образци на устното народно твор чество на казахите. През 1907 г. издателството на ху саинови в Казан отпечатва стихосбирките му "Натрупан жизнен опит", "Положение" и книгата с проза "Чия е Съра Арка", предизвикала остра реакция от страна на държа вата. Почти целият тираж на скандалната книга е иззет, авторът е включен в списъка на политически неблагона деждните и му се налага да се скрие за известно време в Ташкент, за да не бъде арестуван. В тези произведения се разглеждат проблеми като социалното неравенство, сво бодата на просвещението и словото. Показателни са сти хотворенията му "Да отдадем дължимото на науката", "За сегашното занятие на казахите", "Навред си търсех спътница в живота", "Писмо", "На мама" и други. Дастани ястреб и славей", "Старецът и двама млади" са написани в традициите на устното на родно творчество. Владеенето на арабски и персийски му дава възможност да се запознае подробно с поезията на Изтока и по източни мотиви да създаде дастаните "Гул шат Шеризат", "Сказание за Гибрат" и "Сказание за Баян". Записаните от него произведения на Бухар жърау, Котеш, Шортанбай, Шоже, стихотворения на Абай и С. Торайгъ ров в интерпретацията на устни народни изпълнители дават богат материал на фолклористите, историците и литературоведите. Смятан е за светец, поклонници се стичат на гроба му с искрената вяра, че докосването до надгробната му плоча носи телесно и духовно изцеление. Централната джамия в град Павлодар е кръстена на него.
Сакен Сейфулин
(1894-1939)
Основоположник на съвременната казахска литература, Сакен Сейфулин е и поет, писател, държавен деец, основател на Съюза на казахстанските писатели, един от първите председатели на Съвета на народните комисари държавен ръководител на Киргизката (Казахска) автономна република. През 1914 г. е един от ръководителите на първото културно-просветителско дружество на казахската младеж "Единство" в Омск. Тогава излиза и стихосбирката му "Миналите дни". От 1916 г. преподава в Бугулинското руско-казахско училище, в чието основаване взема непосредствено участие. През 1917 г. основава обществено-политическото и културно дружество Млад казах и участва в издаване на вестник Живот. Незабавно след Октомврийската социалистическа революция написва стихотворението хайде, джигити! , което се смята за първото произведение на казахската съветска литература. На 27 декември 1917 г. в Акмолин ск се установява съветска власт и Сейфулин е избран за член на президиума на Акмолинския съвет на депутати те. Назначен е за народен комисар на просветата. През 1918 г. се състои премиерата на спектакъл по пиесата му В търсене на щастието . В началото на 20 те години на хх в. е избран за председател на Съвета на народни те комисари на републиката държавен ръководител на Казахстан. Въпреки своята заетост продължава да пише стихове и през 1922 г. издава стихосбирката "Неукроти мият жребец" и драмата "Червените соколи". По-късно през 1927 г. излиза алманахът "Първата лястовица" с произведения на казахски писатели под редакцията му. Започва да събира образци на устното казахско твор чество и през 1932 г. излиза първата част на неговата история на казахската литература, предназначена за студентите във висшите учебни заведения. През 1934 г., три месеца преди първия конгрес на писателите в СССР, се провежда първият конгрес на писателите в Автоном ната Казахска република, по това време част от Руска та федерация, който обединява литераторите в Съюз на съветските писатели в Казахстан. През 1938 г. е арес туван, а година по-късно е разстрелян. Реабилитиран е посмъртно.
Алкей Маргулан
(1904-1985)
Алкей Маргулан е съветски учен археолог, ориенталист, историк, литературовед, изкуствовед, основоположник на казахстанската археологическа и етнографска школа. Той е откривателят на Бегазъ Дандъбаевската култура най-голямото средище на цивилизация от късната брон зова епоха в Централен Казахстан. Следва в Санкт Петер бург в три университета едновременно по ориенталистика, Института за материална култура, преименуван по-късно в Институт по археология, и Ин ститута по изкуствата. Преподават му великите руски ориенталисти В. Бартолд, С. Олденбург, И. Крачковски, С. Малов, В. Струве, А. Самойлович, Н. Мар във времената на разцвет на руската ориенталистка школа. През 1946 г. защитава докторска дисертация на тема "Епическите сказания на казахския народ". Занимава се с археологиче ски разкопки на древните градове по поречията на Сърда ря, Талас и Шу, изследва културата на Тараз, Отрар, Сай рама, Сауран, Съгнак. Съветските археолози и историци предполагат, че на територията на древен Казахстан е нямало градове, като се изключи трасето на Великия път на коприната. Алкей Маргулан прекосява степите на Саръ Арка, изучава разкопките в Отрар, Тараз, Сайран и Съгнак и доказва научно, че в Казахстан е имало градове. Допус ка, че руини от древни градове в Казахстан би трябвало да има на север и на изток. Резултатите от по-късните изследвания доказват, че предположенията му са осно вателни. От 1946 до 1974 г. Маргулан е ръководител на Централно казахстанската археологическа експедиция, която открива Бегазъ-Дандъбаевската култура ще на цивилизация от късната бронзова епоха. През 1979 г. издава монографията "Бегазъ-Дандъбаевската култу ра в Централен Казахстан , която е фундаментален труд за древната история на Казахстан. Резултатите от ар хеологическите му изследвания в Саръ Арка са обобщени в монографиите "Древната култура на Централен Ка захстан" и "История на Казахска ССР" в пет тома. Като учен с разностранни интереси написва и студия за Чокан Валиханов, както и книга за киргизския епос "Манас". Издава в три тома.
Роза Багланова
(1922-2011)
Известната оперна и естрадна певица сопрано Роза Багланова е удостоена с "Народен герой" най-високото отличие на Република Казахстан. В състава на Държавния женски ансамбъл за песни и танци пее пред бойците от Съветската армия по фронтовете на Великата отечес твена война. На 9 май 1945 г. участва в концерта в Берлин по случай победата. След войната, спечелила си огромна популярност в Съветския съюз, се връща на голямата сцена като една от най-известните певици. Тя е първата казахска певица, получила широко и всенародно признание в СССР. През 1960 г. става водещ майстор на сцената на Казахското държавно концертно обединение "Казахкон церт". Репертоарът й включва произведения на светов ното оперно изкуство, казахски народни песни и песни от съвременни композитори. Роза Багланова е национален символ на цяла епоха: била е на сцената заедно с Вертин ски, уланова, Плисецкая, Игор Илински, Аркади Райкин, с великия Рихтер и с Шафран. Познава се лично с мнозина държавници: Сталин, хрушчов, Брежнев, Ким Ир Сен, Мао Цзедун. Два пъти е гостувала на Джавахарлал Неру и Инди ра Ганди. Има огромен принос за развитието и популяризирането на казахската народна музика и представянето на казахските композитори.
Асанали Ашимов
(1937)
Театрален и киноартист, режисьор, Асанали Ашимов за вършва Казахската държавна консерватория "Курманга зъ" (Институт по изкуствата) и Театрално-художестве ния институт в Алматъ. Работи с майстори на театъра като Шчепкин, Кожамкулов, Айманов, Омирзаков, Жандар беков, Байсеитов и много други. В киното Асанали Ашимов дебютира още като студент в Алматинския театралнохудожествен институт във филма "Ботагоз" от 1958 г. по повестта на Сабит Муканов. Играе ролята на Кенже тай, а негова партньорка е Гулфайрус Исмаилова, също дебютантка, която по-късно става известна театрална художничка. След поредица незначителни роли Ашимов привлича вниманието с ролята на коварния Бекежан във филмовата драма по казахския епос "Къз Жибек" с режи сьор Султан ходжиков от 1970 г. Филмът е удостоен с Държавната награда на Казахската ССР през 1972 г. По съ щото време тъстът му Шакен Айманов му поверява глав ната роля във филма "Краят на атамана" по сценарий на Андрей Михалков-Кончаловски. лентата има голям успех в целия Съветски съюз, като през 1972 г. е видян от 30 млн. зрители. За ролята си в него е удостоен с Държавната на града на Казахската ССР за 1973 г. лентата е първата от трилогията за чекиста Чадяров, който се превръща във визитна картичка на Ашимов. През 1977 г. Елдор уразба ев снима втория филм от трилогията "Транссибирски ят експрес" по сценарий на А. Адабашан и Н. Михалков, и отново играе главната роля. През 1989 г. по сценарий на самия Асанали Ашимов режисьорите И. Вовнянко и Цой Гук Ин заснемат третия филм от трилогията "Манджур ски вариант". През 1981 г. дебютира като кинорежисьор с филма "Годината на дракона" по историческия роман на Зия Самади, сценарий юри Визбор, за уйгурското въстание в Синдзян през хIх в. През 1984 г. снима филма легендар ният Чокан" за известния казахски учен и пътешественик Чокан Валиханов, а в главната роля играе синът му Саги (1961-1999). Филмът е удостоен с Държавната награда на Казахската ССР за 1986 г. Режисира и филмите "Пелин" от 1986 г., филмовата драма по казахския епос "Козъ Корпеш Баян сулу" от 1992 г. и "Къща край соленото езеро" по сценарий на писателя Сатимжан Санбаев през 2004 г.
Сагадат Нурмагамбетов
(1924-2013)
Сагадат Нурмагамбетов е армейски генерал, първият ми нистър на отбраната на независима Република Казахстан, Герой на Съветския съюз, Народен герой на Казахстан; участник във Великата отечествена война като командир на картечен взвод, рота, стрелкови батальон. участва в освобождаването на Краснодарския край, украйна, Молдо ва, Западен Беларус, Полша. През февруари 1945 г. е удос тоен със званието Герой на Съветския съюз за проявена храброст и геройство и образцово изпълнение на бойните задачи на командването при пробива на силно укрепената отбрана на противника в Полша. Батальонът на Сагадат Нурмагамбетов участва в щурма на сградата, където се намира райхсканцеларията на хитлер. След края на вой ната учи във Военната академия "М. Фрунзе", а след това заема различни щабни и командни длъжности. Министър на отбраната на Казахстан от 1992 до 1995 г. През 1994 г. е удостоен със званието Народен герой (халък кахарманъ) и награден с орден "Златна звезда" първа степен. През 1999 г. на негово име е наречено Републиканското училище "Жас улан" в Астана за задълбочено изучаване на държав ния и чужди езици, военни дисциплини и усилена физическа подготовка.
Сагадат Нурмагамбетов изпълняваше длъжността съветник на президента на Казахстан.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
