 |
|
| Традиции |
стр.47, бр.4, година XX, 2013г. |
|
|
Обичаите - съхранени във времето, спазвани и днес |
|
|
| |
|
Казахският народ дълбоко уважава и почита обичаите и традициите, наследени от прадедите си. Съхранената богата история може да бъде описана и предадена в многотомни издания, в които да се помести заветът от времената на основателите на Казахското ханство -султаните Жанибек и Керей, до днес.
Традицията, превърнала се в отличителна черта от национален характер, е гостоприемството. Казахското общество го приема за свещен дълг и се подчинява на неписан закон, стигнал до нас от дълбока древност, който гласи, че гостът е пратеник Божи. През епохите степните жители правят и невъзможното, за да угодят на госта и затова всеки пътник, отправящ се на път, знае, че ще бъде посрещнат радушно в което и да било кътче на казахската земя. уважението към възрастните е не по-малко характерно. Традицията повелява децата от най-ранна възраст да бъдат възпитавани в уважение, сдържаност и порядъчност при общуването си с възрастните, мъдри и натрупали жизнен опит хора.
Един от обичаите, присъщ за древността, е туган жерге аунату. Извършва се, когато някой се завръща в бащиния дом след дълъг път, като при пристигането му го овалват в пръст. Символиката е, че всички сме деца на родната земя. Според древното казахско поверие аузъна тукирту е плюене в устата на дете от храбър батър, известен акин или изтъкнат оратор, като се смята, че чрез слюнката то получава част от дарбата на талантливия човек и го съпътства сполука. При ашамайга мингизу на момчета, навършили шест или седемгодишна възраст, се подарявали кон и камшик, на казахски: "камча". Извършвал се ритуал по посвещение, след който момчето е провъзгласявано за джигит и бива благославяно от старците за бойни подвизи, а родителите му организирали скромен празник "той" в негова част. Старинният аналог на съвременните младежки вечеринки е бастангъ. Младежите се събирали веднага след заминаването на възрастните и по време на бастангъ гостите отправяли само едно пожелание към отпътувалите -да им върви и да се върнат в крепко здраве.
Обичаите, свързани с поднасяне на подаръци, са суюнши, ат мингизип шапан жабу, бес жаксъ и байгазъ. Суюнши е обичай, според който пътникът, донесъл добра вест в къщата, получава в знак на благодарност ценен подарък от стопаните. Ат мингизип шапан жабу изразява висша степен на почит. Според традицията на скъп гост, който може да е акин, батър или много уважаван човек, посетил аула, се подарява кон и скъп халат от камилска вълна с подплата от басма, наречен "чапан". По този начин местните жители изразяват признанието си към неговите заслуги. Бес жаксъ има сходна символика, като подаръците са пет -камила (кара нар), бързоног жребец (жуйрик ат), скъп килим (калъ килем), елмазена сабя (алмас кълъш), както и самурена шуба (булгън ишик). Обичаят байгазъ е подарък към човек, който има нова придобивка.
Казахите са милосърден народ и доказателство за това са обичаите, свързани с взаимопомощ. При асар семейство, на което се налага да извърши бърза и изнурителна работа, може да помоли за помощ роднини, приятели, съседи. След като работата бъде свършена, се приготвя богато отрупана трапеза и всички сядат на масата. При жълу се оказва материална, морална и финансова помощ на пострадали от стихийни бедствия. Освен роднините, право да помогнат имат всички. Като дарения се приемат добитък, строителни материали, дрехи, пари и покъщнина. Белкотерер е обичай за гощаване на възрастни хора. За тях се приготвят вкусни и най-вече меки храни като казъ -вид наденица от конско месо, която се поднася варена, жент -вид козунак, кумис, извара и подобни. Най-често грижата за приготвянето му се поема от децата и понякога от съседите.
Няколко традиции са свързани с приемането на гости и отношението на домакина към тях. Конакасъ е традиция, свързана с посрещането на госта, като за него се пази най-вкусната храна и най-красивите съдове. Гостите се делят на три вида - арнайъ конак са поканените, кудайъ конак са случайни пътници и къдърма конак са неочакваните, спонтанно дошлите. В миналото стопани, отказали да спазят конакасъ, са били глобявани. Традицията на конаккаде включва молба от домакина към госта да изпее песен. По този начин бил подлаган на изпитание чрез изкуство, а на трапезата наставало веселие. На новодомците се извършва ритуала ерулик - скромен празник, при който пристигналите в аула се приобщават по-лесно към новото място. Обичаят предполагал и помощ за по-бързото им настаняване, а съседите им осигурявали дърва и питейна вода. Особена форма на тържество е той дастархан. Освен обичайната богата трапеза по време на празника се правят спортни и музикални състезания, надпявания (айтъси), както и конни надбягвания.
За казахския народ семейството е почитана ценност и традииците, свързани с неговото създаване и укрепване, са дълбоко уважавани. Според традиционното право "адат" брак между роднини до седмо коляно е забранен. Преди години съществувало схващането, че ранните бракове предпазват младежите от непристойни постъпки и създават предпоставки за здраво поколение, и по тази причина женели девойките на тринадесетгодишна възраст. Днес в Казахстан традицията на ранните бракове не се спазва. Всяка сватбена церемония се предхожда от кудалък или сватосване. В навечерието на бракосъчетанието сватовете отиват в дома на булката, за да се уговорят с най-близките й роднини за омъжването й. Гостите отрупват баща й с дарове, които представляват своеобразен залог. Ако сватосването е успешно, бащата на свой ред подарява на главния сватовник халат. Този обичай се нарича шеге шапан. Приготвянето на куйрък бауър - ястие от черен дроб и овча сланина от опашната част, е знак, че сватосването е приключило успешно. Следващият етап на празника е изпращането на булката къз узату. Нощта преди началото на сватбата в дома й отново идват сватовниците. Техният брой трябва да е нечетен -пет или седем души. Рано на следващата сутрин младоженката, заедно със сватовниците, потегля за дома на младоженеца. По време на пътуването се изпълнява казахската ритуална песен "Жар-жар". Тържественият ритуал по посрещане на булката се нарича келин тусиру, а негов основен елемент е традиционната песен с наставления и пожелания "Беташар". В древността, когато казахите чергарували, жилището на младоженците (юрта) се вдигало зад дома на родителите на младоженеца. Съгласно традицията булката трябвало първа да престъпи прага на юртата, и то с десния крак. По време на сватбената церемония младоженците трябвало и да изпият заедно съд с вода, в която се разтваряли захар и сол. Според преданието този ритуал им осигурявал щастлив семеен живот. Интересна част от сватбените тържества бил и обредът за разплитане плитката на младоженката и разделянето й на две. Двете плитки символизират края на девическия и началото на съпружеския й живот.
Раждането на дете като едно от най-щастливите събития в живота също е съпровдено с редица обичаи, които продължават по време на неговото порастване, превръщат се във възпитание и продължаване на казахската култура. Празненството в чест на раждането на дете се нарича шилдехана. Бесикке салу, бесик той е обред, изпълняван след полагане на детето в люлката и обикновено се изпълнява на третия до петия ден след падането на пъпчето. Обредът за даване на име е есим кою, ат кою. Може да се извършва в рамките на шилдехана или при тържеството за полагане на новороденото в люлката. Изпълняването на обреда се възлага на най-уважаваните хора, които благославят пеленачето. На четиридесетия ден от раждането на детето се изпълнява къркънан шъгару. Бебето се изкъпва в четиридесет лъжици вода, за първи път се подстригва косата му и се изрязват ноктите. Когато детето проходи, се прави тусау кесу или прощъпалник. В юртата се канел най-старият и уважаван човек в аула, който трябвало да пререже с нож специалните върви, с които се оплитали крачетата на бебето. Това е така нареченото "срязване на букаите". Ритуалът се изпълнявал, за да може детето, когато порасне, да има красива походка и да бяга бързо.
Сундетке отъргъзу е обредът на обрязването. Ритуалът се извършва, когато момченцето навърши пет или седем години. На този ден родителите канят в юртата моллата да извърши процедурата, като той получава възнаграждение за това. По случай сундетке отъргъзу се вдига голям празник, на който се канят всички роднини и приятели. Дошлите на празненството богато даряват детето и родителите му.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
